Кметът на Чипровци показа как се създават прочутите килими

  • 09 май 2017, 18:12
  • Автор Цвета Иванова
  • РЕПОРТАЖ

Medium %d0%a7%d0%b8%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d1%86%d0%b82

 

Кметът на Чипровци Пламен Петков седна на вертикалния стан и показа как се редят нишките, а след това се удрят с тупицата, за да се превърнат в плътна и гладка тъкан, известна по света като чипровски килим. Това стана на организирания от общината уникален фестивал на легендарния чипровски килим.

В изработката на килима в Чипровци се включват и мъже. „Жените боядисват вълната и тъкат килимите, а мъжете предат...“, пише за този процес „Цариградски вестник“ в броя си от 18 юли 1859 година. И днес има мъже в града, които дори сядат зад становете. Кметът Пламен Петков не е от тях, но години е гледал как жените от семейството му редят нишките, как се ражда хармонията на линиите и цветовете.

Първото издание на фестивала преди 4 години бе повече от скромно. Но сегашното – четвърто, надмина очакванията ни, призна кметът. Централният площад „Чипровско въстание“ се изпълни с хора – българи и чужденци. Специални гости бяха изтъкнати етнографи и историци, изкуствоведи, журналисти, кинаджии, които искаха да запечатат на ленти и във вестници нещо повече и ново за чипровския килим. От 2014 година неговата популярност расте, предизвиква любопитство и интерес, след като ЮНЕСКО го оцени като произведение на изкуството и включи тъкането му в списъка си на световното културно нематериално наследство. За фестивала дойдоха и жители на румънското селище Винга, където живеят наследници на някогашните чипровчани, които след потушаването на въстанието от 1688 година изоставили опожарените си домове и потърсили спасение далеч от родината.

Нашият килим заслужава не само фестивал, заслужава паметник. Защото е уникален, разказваха една през друга тъкачките, които под шатри на площада демонстрираха как се преде вълната и се намотава преждата, как се боядисва и едва след това се преплита в основата, за да се получи килим. В музея на града има модели и на 100 години, част от които бяха изнесени в двора му за изложба. От XVII век са „бакамските“ и „гарибалда“ със своите кафяви, бежови, сини и зелени цветове. Характерният днес червен цвят влиза в килима в края на XVIII век. Днешните се отличават с многоцветие и ритмично подредени орнаменти. Всеки модел пази своето име – „Кавказкото“, „Медальонът“, „Саксиите“, „Криви зеянци“ и т.н. Към музейните експонати семейства от града прибавиха и своите – тъкани от майки и баби и пазени в домашните ракли.

И докато гостите ахкаха и изпадаха във възторг от чудните постелки, то местните жени тъкачки бяха изпълнени с тревожно чувство. Тази красота изчезва, твърди Юлка Игнатова, която повече от половин век тъче килими. Защото днес в Чипровци килими изработват само 40 – 50 жени на домашните си станове. В къщите е по един, а някога имало за всяка жена от семейството.

Всеки фестивал прибавя нов щрих от историята на килима. На тазгодишния това бяха килимените люлки. Завързаха ги в двора на музея и ги застлаха с килими. Истинският ритуал обаче и до днес се практикува след изтъкаването на килима. Този момент е празник за дома. Двама души хващат четирите краища на килима и по средата на образувалата се люлка поставят момичето от семейството или родата. Люлеят го и пеят песен, която завърша с пожелание – да порасне голямо и да ражда килимарки.

На Чипровци сега това му най-трябва – деца, които да стават килимарки. Някога сватба без чипровски килим за булката е била немислима. Не искам да доживея времето, когато не само сватба, но самото Чипровци ще остане без килим, завършва тъжния си разказ Юлка Игнатова.



 

Орнаментите имат магически функции



Сийка Тачева, пенсионирана учителка по литература, също говори с болка за бъдещето на килимите. Според нея те не са постелка за битова употреба, те са красота у дома. Тя вярва, че килимите предпазват от зло и носят обич и доброта в къщата, в която ги използват. Някои от орнаментите им имат магически функции. Такъв е моделът „Четирите окца“, който, погледнат отстрани, внушава спокойствие, сила и жажда за живот.



 

Преди 50 лета 1100 тъкачки

правили и театрални завеси

През 1960 година в Чипровци и околните села 1100 жени изкарвали хляба си с килими, а в училището им имало паралелка с изучаване на това тъкане. В предприятието за килими жените тъкали и стотици завеси за български и чужди театри. Но то отдавна е ликвидирано, училищната паралелка – закрита. Сега занаятът се предава само от майки и баби на дъщери, но не всички имат желание да го прихванат. Юлка разпалено каза това на присъстващите депутати Дилян Димитров, Атанас Костадинов и Илиян Тимчев. Да го знаят и да кажат в Министерството на културата, в парламента, та нещата да се поправят. Нищо не ми отговориха, не ми обещаха нищо, отчаяна съм, споделя тъкачката.