Мистериите на нестинарите

  • 09 юни 2017, 12:54
  • Автор Михаела БЛАГОЕВА
  • ТРАДИЦИЯ

Medium %d0%9d%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b81

Най-мистичната планина у нас и до днес пази тайни на хиляди години. Туристи и учени всяко лято се стичат натам, за да се докоснат до душата на Странджа в опит да я разберат. Планината и нейните хора ревниво пазят връзката си с други светове. Всяка година обаче, в първите дни на юни, хиляди българи и чужденци се стичат към село Българи, за да се докоснат до автентичните нестинарски танци. Единствено на 3-ти и 4 юни в китното странджанско селце може да се види обичаят. Тогава местните почитат светците Константин и Елена по стар стил. Тази година и президентът Румен Радев пристигна в Българи, за да види танците върху жаравата. Преди да започне нестинарският танц, кметът на община Царево Георги Лапчев покани държавния глава и съпругата му Десислава Радева да разгледат църквата „Св. св. Константин и Елена“.

В редките моменти, когато нестинарите говорят за обичая, признават, че нестинарството ги е избрало. В повечето случаи мълчат за тайнството. Но отсичат, че това е цикъл от обреди, които се изпълняват през цялата година. „За съжаление повечето хора свързват обреда единствено с танца в жаравата. Нестинарят се ражда такъв. Не можеш да щракнеш с пръсти и да станеш нестинар“, казват местните хора. Една от най-големите загадки, която обгръща в мистерия този ритуал, е чудото по краката на нестинарите да няма никакви изгаряния и щети от горещите въглени.

Приготовленията в селото започват от рано. Младо животно пада в жертва заради традицията. От месото му се прави курбан – за омилостивяване на отвъдните сили. В ранната утрин на 3 юни в местната църква „Св. св. Константин и Елена“ започва празнична литургия, на която се освещават иконите на светците за здраве. После трима странджански младежи изнасят иконите от църквата и ги отнасят в параклиса „Конака“, където биват „облечени“. Следва празнично шествие с иконите до извора Голямото Аязмо в местността Влахов дол – най-свещеното място в Странджа за нестинарите. Всички жители и гости на село Българи се включват в шествието. Извиват се хора, свирят гайди и тъпани. После иконите на св. Константин и Елена се връщат отново до параклиса „Св. св. Константин и Елена“, където се съхраняват до вечерта. Именно в този параклис странджанските нестинари се подготвят за ритуалния танц. Гайдата писва и магията на обреда започва, а тъпанът не закъснява. Нестинарите изпадат в транс и затанцуват със свещени предмети в ръцете си – икони, кандила и кърпи.

Огромен огън се разпалва на площада в село Българи около 15 часа на 3 юни. Той трябва да се поддържа „жив“ през целия ден от най-старите нестинари в местността, които вече не танцуват. Към 21.30 часа иконите се изнасят от параклиса и се обикаля с тях около църквата и нестинарския огън. Около 22 часа на селския мегдан започват нестинарските игри върху жаравата, която е с диаметър около 2 метра и дебелина 5-6 см. Три пъти най-възрастните нестинари обикалят горещите въглени. Минават през жаравата еднократно на кръст и затанцуват. По време на танца странджанските нестинари държат иконите в ръце, чуват се викове, а понякога и предсказания. Нестинарите танцуват около огнения кръг, като внезапно навлизат в жарта. Понякога краката им едва докосват земята, друг път натискат въглените с твърди кръгови движения, докато ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите им - притворени. По това време като че ли съзнанието им е някъде другаде.

Трансът, в който изпадат нестинарите, се нарича „прихващане“. След като получи „прихващането“, нестинарят губи контакт с околния свят. Той танцува и предава възбудата си на останалите нестинари, които влизат в жаравата. Първите влезли в жаравата нестинари постепенно излизат от това състояние и прекратяват танца. Ритуалът е като прехвърляне на „прихващането“ от нестинар на нестинари, което ги кара да затанцуват върху парещата жарава. Магията е в това, че те не получават изгаряния.

Любопитно е още, че паднали в огъня предмети също не пламват.

Като дар от Бога определят това чудо нестинарите и жителите на село Българи. Тайната за тях е в силата на вярата. Или си роден да бъдеш нестинар, или не си. Важни за изпълнението на ритуала са подготовката и монотонната музика на тъпаните и гайдите, която спомага за изпадането в транс. Смята се, че в това състояние нестинарите са способни да прозрат в бъдещето.

Историкът Валерия Фол описва в своя книга пророчество, което чува от гръцки нестинар през 1993 г., който предрича войните в бивша Югославия. Психолози пък са на мнение, че нестинарите изпадат в хистероподобен пристъп, при който се осъществява вид анестезия спрямо жарта и затова те не изпитват болка при танца. Дали силата на вярата наистина предпазва нестинарите от огъня или има друга тайна, знаят само самите те. Но тази загадка прави ритуала магнетичен и привлича многобройни зрители и до днес. Всяка година празникът привлича вниманието на стотици хора, любопитни да наблюдават на живо редкия обичай в село Българи. Нестинарските игри в селото са вписани в представителния списък за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО през 2009 г.



 

БЛИЦ

Всяка година поклонниците се увеличават

Недка Лапчева, кмет на село Българи

- Г-жо Лапчева, откога датира нестинарският ритуал и защо се е съхранил именно в село Българи?

- Селото ни е над 500 години. Светецът Костадин е основоположник на християнството на Балканите и го разпространил из цяла Европа. Може би ритуалът е границата между езичеството и християнството. Освещаването на иконите е елемент от християнството, а играта в огъня е съкралното преклонение пред Светците.

- Колко са нестинарите в селото?

- Нямаме точен брой. Последните нестинарки са от 1964 година – двете баби Златини.

- Как минават приготовленията?

- Всъщност приготовленията започват още от 21 януари, когато започват нестинарските празници и е първото зареждане на нестинарите в параклиса. Седмица преди 3 юни всички села в Странджа с патрон на църквите „Св. св. Константин и Елена“ се събираме на Аязмото, за да се осветят иконите, което е следващото зареждане на нестинарите.

- Как нестинарите се подготвят за танца си?

- Това е тайнство. Някога старите нестинарки са изпадали малко преди празника в мълчание, не са разговаряли с никого. Сега също е така. Нестинарите изпитват преклонение пред Светците.

- Защо краката им не изгарят в жаравата?

- Това могат да кажат лекари и психолози. Нестинарството е тайнство и душевна потребност и друг не може да говори за него.

- Колко гореща е жаравата?

- 5 кубика дъбови дърва се палят за огъня, който трябва да се поддържа от 15 до 22 часа, когато жарта се разстила за игра. Но каква е температурата не мога да ви кажа.

- Идват ли много туристи, за да видят нестинарския ритуал?

- Да, всяка година поклонниците се увеличават. Интересът е огромен.

- Предава ли се по наследство нестинарството?

- Не, то е духовна потребност.

- Има ли млади нестинари?

- Да, има 40-годишни и по-млади нестинари.

- Как се развива село Българи?

- Положили сме основи за развитието на религиозен туризъм и преклонение пред нестинарската традиция. Може по всяко време да отседнете при нас. Имаме една църква „Св. св. Константин и Елена“ и много параклиси, както и информационен център за нестинарството. Населението е от 53-ма души. За местните празникът Св. св. Константин и Елена е по-голям от Нова година.

 

Ритуалът пленил още траките

Нестинарството е възникнало преди хилядолетия. Някои свързват появата му с Дионисиевите празници, а други с траките и техния култ към слънцето. През XX век ритуалът се практикува в български и гръцки села в Източна Тракия, част от които след 1913 г. попадат в България, а останалите - в Турция. Произходът на думата „нестинарство“ се свързва с гръцката дума „анастенария“, която означава „въздишане, пъшкане“ и се свързва с транса, в който изпадат нестинарите при изпълнението на ритуала. В миналото нестинарите са били подложени на гонения – през 1913 година и по време на комунистическия режим. През 40-те години на XX век нестинарските танци са съхранени само в три села – Кости, Граматиково и Българи. В днешно време обаче автентичният нестинарски танц може да се види само в едно село – Българи.