Не чакайте линейка, а веднага търсете най-близкото отделение

  • 05 март 2017, 15:02
  • Автор Clinica.bg
  • Здраве

Medium clinikabg2

Ако до третия час пациентът не бъде транспортиран, след това лечение не съществува, казва акад. Миланов

Българското дружество по неврология поде кампания за повишаване качеството на лечение в болниците и информираността на хората. Как се лекува инсултът, какво трябва да знаят хората за него, къде да търсят помощ - акад. Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология и директор на университетската болница „Св. Наум“ в София, отговаря пред Clinica.bg.

- Акад. Миланов, инсултите стават все по-актуална тема и за България, и за ЕС, адекватно ли е лечението на тази диагноза у нас?

- България е една от държавите с много висока заболеваемост от инсулти. Затова има различни причини – начинът на хранене, на живот, застарялото население. Възможности за лечение съществуват, но информираността сред населението е ниска. Ние, лекарите, сме зависими от това пациентът да бъде докаран най-бързо в болница. Хората трябва да разберат, че ако до третия час пациентът бъде транспортиран, ние можем да го лекуваме, след това лечение не съществува. После даването на съдоразширяващи медикаменти няма да излекува инсулта. Ако пациентът не дойде до третия час, когато ние можем да направим лечение, се очертава едно поддържане на жизнените функции и след това извършването на някаква рехабилитация, за да се възвърнат някои функции. Но не е много сигурно, доколко това ще се случи. И човекът остава инвалид за цял живот.

- Как обаче хората да разберат, че техният близък получава инсулт и трябва да го заведат до болницата?

- Има няколко много простички симптома – изкривяване на устата, нарушение на говора, отпадане на ръката. Те не изчерпват всички белези на един инсулт, но дават възможност на човека да се ориентира за какво става дума. Мисля, че повечето хора разпознават инсулта, но не са наясно, че трябва много бързо да транспортират пострадалия до болница и не са наясно, че невинаги е задължително да чакат Бърза помощ. В един голям град като София линейката няма как да хвръкне и да дойде. Затова като гледахме статистиката, се оказа, че в някои от по-малките градове лечението е по-добро, защото има възможност за бърз транспорт. В един малък град ще закараш човека за 15-20 минути до болницата, докато в София линейка може да дойде след един час и никой не е виновен, кой да е виновен в тези задръствания. Затова, когато хората се ориентират, че става дума за инсулт, трябва да качат човека в един автомобил и да го закарат в най-близката болница.

- Ако този човек дойде навреме в болница, какви терапии може да получи и навсякъде ли се прилагат?

- Лечението е с едни инжекции, които имат за цел да разбият тромба, който запушва съответния кръвоносен съд. Разбира се, има показания за извършването на процедурата, но, ако това се случи след третия час, вече не бива да се прилага, защото рисковете са много големи. И като казваме третия час, не трябва да се чака дотогава, защото в болницата ние имаме един час работа по него – скенер, лабораторни изследвания и т.н. Разбира се, това лечение не се прави навсякъде, което вече е наша грешка - на лекарите. Допреди няколко години съществуваше проблемът, че лечението е скъпо, а не се заплаща от касата, но той се реши поне от пет години. Оттам нататък обаче се намесват най-различни фактори, инсултите стават най-често нощем, защото тогава настъпва една игра на кръвното.

- Междувременно обаче как пациентът да се ориентира към коя болница да се насочи?

- Това е проблем, затова ние замислихме и направихме една карта на болниците, в които се лекуват инсултите. Въпросът е, че някой около пациента трябва да влезе в интернет и да се ориентира по нея, но за тази цел първо трябва да я популяризираме, за да я научат хората. Тогава всеки ще може да влезе и да види къде е най-близката болница. Освен това се надявам скоро всички болници да започнат да правят лечението.

- Подценени ли са пътеките в неврологията сега?

- Те са перманентно подценени, защото, откакто ги направиха преди 10 години, цените им не са мърдали. Не може за един пациент да получаваш 260 лв. и изискването да е да се направи скенер, не става.

- Нямате ли достатъчно силно лоби в БЛС, нали те водят преговорите?

- Явно нямаме. Но цените не зависят нито от лекарския съюз, нито от касата, а от Министерство на финансите. Там правят на едро едни сметки, някои са успели да вземат по-прилични цени, други – не сме успели. Разбирам, че държавата е бедна, но кой да седи за 1000 лева да работи.

- Какви съвети може да дадете на хората, така че по-рядко да стигат до болница?

- Съвети много могат да се дадат, обаче никой не ги спазва. Най-простичкият е – мерете кръвното си налягане, обаче българинът не го спазва. Вече съм престанал да се учудвам от репликата - имах кръвно налягане, ама се излекувах. И това не е един човек от село, а е масово. Как се излекува бе – ами пих едни лекарства, после го премерил, било нормално и спрял да пие лекарства, обаче получил инсулт. Хората трябва да разберат, че, ако получат високо кръвно налягане, трябва да го мерят всеки ден. Ако не е в норма, може да се наложи да сменят лекарствата си, лекаря си, но крайната цел е кръвното им да стане – 140 на 90. Те обаче чакат да ги заболи главата, но това става само в началото на хипертонията, когато мозъкът не се е адаптирал, после директно получаваш инсулт. Тютюнопушенето, злоупотребата с алкохола, липса на двигателна активност са другите рискови фактори. Но от един от тях инсулт не се получава, трябва да се насложат няколко, за да стане това.