Не трябва да позволяваме на властта да ни корумпира

  • 05 март 2017, 12:25
  • Автор Антоанета ПЕТЕВА, Биляна ВЕСЕЛИНОВА
  • Интервю

Medium %d0%a2%d0%be%d0%bc%d0%b0%d1%81 %d0%a0%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b4%d0%bb

Томас Райндл е икономист, председател на Общинския съвет във Виена. Социалдемократ. Райндл бе в София за дните на Виена в българската столица. И проведе среща със създателя на Портала на българските общини – Kmeta.bg Боян Томов.

-Г-н Райндл, как се чувствате в България? За първи път ли идвате?

- Много добре. За първи път бях преди 3 г. – в Русе – там, където е роден Елиас Канети. Клубът на социалдемократическата партия в Австрия беше организирал едно пътуване по Дунава. Русе е много красив град. Аз съм фен на Елиас Канети и за мен визитата в града беше като поклонение. Той е нобелов лауреат по литература с неговата книга „Маси и власт“. В нея се говори и за това как политиците или други хора могат да се възползват от определени поведения на хората в обществото. Каквито са например популистите. На тях бих им препоръчал да прочетат тази книга, за да разберат по-добре нещата.

- Къде според вас е разликата между т.нар. „западен социализъм“ и социализма от Източния блок, след като от 100 години градоначалникът на Виена е социалист или социалдемократ, а в същото време в страните от Източния блок социализмът е свързан с думите „режим“ и „репресия“?

- Ако трябва да бъда честен, твърде малко познавам Изтока, за да преценя. Пътят, който Австрия е извървяла от монархия към демократична република, е дълъг и също не е бил лек. По този път е имало много отклонения, които са се оказвали заблуда. Но е важно, в крайна сметка, хората да се върнат на правия път. Във Виена от дълго време има стабилна демокрация и това не се е случило от днес за утре, трябва да мине време. Аз живея с чехкиня. Нейният баща е бил на 44 г., когато пада комунизмът в Чехия. Дъщеря му пък е била на площада, за да участва в революцията. А бащата и майката са се борили за своята позиция в обществото. За старото поколение се е сринал целият свят, в който живеят, въпреки че този свят не е бил особено положителен. За да отшуми противоречието между двете поколения – между младите, които искат свобода и демократично управление, и старите, които тъгуват за отминалото време, в което са живели добре – за да отшуми това противоречие, трябва да мине време. Моята половинка например изобщо не разбира баща си. Защото той казва: „Навремето всичко беше по-добре“. Шансовете, които получават различните поколения, са различни. А при нас целият този процес е 100 години. От вас зависи, от младите, да направите държавата такава, каквато я искате. Без да забравяте обаче да включите и по-старото поколение.

- За 7-ма поредна година Виена е обявена за най-добрия град за живеене и бизнес в света. Какво като ноу-хау можете да дадете на София?

- Да те обявят за 7-ми пореден път за най-добрия град за живеене, не става от днес за утре. Виена има много дълга традиция, почти 100-годишна. Виена се отличава от другите градове, тъй като догодина ще станат 100 г., откакто начело на града е социалист или социалдемократ. С изключение на времето през Втората световна война. Т.е. в политическо отношение градът е много стабилен. Въпреки че има коалиции с други партии, например в община Виена в момента социалистите са в коалиция със Зелените. Във времето между двете световни войни е възникнала т.нар. „червена Виена“. Догодина ще станат 100 г. от края на Първата световна война и съответно 100 г. от края на Австрийската империя. По времето на първата република започва трансформацията на Австрия от еднолично управлявана монархия към република. Тогава започват да се взимат много мерки като социално жилищно строителство, изграждане на инфраструктурата, изграждане на училищната инфраструктура в града – мерки, които продължават и до днес предимно със социална насоченост. Мерките след края на Първата световна война продължават и след края на Втората световна война, когато започват да се възстановяват след разрушенията. До ден днешен работим в духа на тази традиция. И към днешна дата инвестираме много и в образователната инфраструктура - детската градина е безплатна, без такса за всички деца, които живеят във Виена. Засилено строим нови училища и ремонтираме съществуващи. В момента в сектора на здравеопазването тече огромна реформа, която има за цел 13-те болници, които съществуват в момента, да се обединят в 8, като запазим персонала, а административната част да се обедини. Целта на реформата е да създаде баланс в разпределението на легловата база, защото до този момент в западната част на Виена имаше много болнични легла, а в североизточната (която много се разраства като население) – сега строим нова огромна болница. Друго, което е характерно за Виена, е, че повече от 50% от територията на града е зелена площ. Взели сме решение на общинско ниво да запазим този процент на зелена площ въпреки ръста на населението. Към всичко, което изброих, трябва да прибавим транспортната и културната инфраструктура, квалифицираните кадри, които живеят в града. Това е миксът, който превръща Виена в добър за живеене град.

- Как Виена се справя с трафика в града? Какво представлява проектът „златна щафета“ – във Виена ли е разработен или е внесен като добра практика от друга община по света?

- Откакто управляваме в коалиция със Зелените, т.е. последните 6 г., успяхме доста да направим за овладяването на трафика. В момента всеки, който иска да паркира автомобила си навсякъде във Виена, трябва да плаща, докато преди платените зони бяха само в центъра. По този начин сме изтласкали паркиращите автомобили навън. Има зона за краткосрочно паркиране, която е достъпна за живущите и те могат да паркират там срещу стикер от около 100 евро годишно. Всички останали, които нямат такъв стикер, плащат за престой 2,10 евро на час. Тази мярка с разширяването на зоната доведе до драстично увеличение на хората, които пътуват с обществения транспорт. Преди 8-9 г. имахме около 450 000 годишни карти, в момента са 750 000. Такива абонаменти си купуват не само виенчани, но и хората от околностите, които пътуват, за да работят. Сключили сме споразумение с провинция Долна Австрия, в която се намира Виена, да предоставят на гарите места за паркиране. А в околностите на града сме изградили буферни паркинги на много етажи. В момента работим за увеличаването на велосипедния транспорт, защото във Виена сравнително малко хора се движат с велосипеди. Също така сме определили отговорник по пешеходното придвижване. Задачата му е да предлага добри решения за придвижване на пешеходците, които по принцип са много в центъра на града. „Зелената щафета“ я въведохме във връзка с един проект, който предвижда в зоната на светофарите да се монтират сензори, които да разпознават дали пешеходецът иска да пресече улицата или просто минава. Този проект получи сега „Златната щафета“, защото той значително увеличава комфорта на пешеходците. Идеята е докато пешеходецът е на тротоара, преди да е стъпил на пешеходната пътека, сензорът да го хване и светофарът да пусне зеления сигнал.

- Бихте ли казали коя според вас е най-добрата формула за колаборация между държава, община и частен бизнес? Вземаме повод от наскоро гласувания Закон за концесиите у нас, който регламентира публично-частното партньорство, но предизвика дебати и в крайна сметка в момента текстовете са с вето от президента.

- Да се правят инфраструктурни проекти с публично-частни партньорства има своите предимства, но и недостатъци. Във Виена също много се обсъжда този въпрос, защото имаме ограничения по критериите от Маастрихт. Това са ограничения от бюджетен характер и ще ви дам следния пример: трябва да построим училищен кампус, в който да има детска градина и училище за деца от 6 до 15 години и задължително трябва да го направим с публично-частно партньорство. Ако финансираме цялото това начинание от бюджета, то ще ни струва 50 млн. евро. Ако направим модел за публично-частно партньорство за 25 години, проектът ще ни струва 70-75 млн., защото ще имаме разходи, свързани със самото финансиране. Частният партньор ще ни отчита разходи и също така трябва да се уреди внимателно и въпросът с поддръжката, т.е. ако възникнат някакви щети, за чия сметка ще са ремонтните работи. И също така частният партньор иска да има печалба. За мен като община най-евтиният вариант е общината да инвестира изцяло проекта. Ако трябва да се финансира едно такова училище, най-евтино ще бъде общината да си осигури средствата сама. И затова проектите за публично-частно партньорство трябва да се оглеждат внимателно. Да се помисли много добре и в дългосрочен план - кой ще има полза и кой какво ще спечели. Затова и по отношение на инфраструктурата е важна устойчивостта на компанията, с която се прави партньорството. Например новата болница, която ще струва 1,1 млрд. евро, искахме да направим публично-частен модел на работа. Но това щеше да увеличи разходите на 1,7 млрд. евро. Затова решихме да го правим сами - само общината. Да, има много работа, но по този начин икономисахме много средства. Още повече, нямаме гаранция, че частният предприемач ще го направи по-добре. Ако общината има частен партньор, когото познава много добре и може да му се довери - добре. Но по принцип частната фирма печели от това, че обещава да направи неща, които след това не прави. Или изпълнява заданията не с необходимата устойчивост. А ако я няма тази устойчивост, след 10-15 години ще има огромни разходи по проектите. Но когато правим първенство по плажен волейбол например, това са проекти с конкретен повод, с конкретно разпределени разходи, които ще се организират от частни фирми, а ние като община ще участваме с логистика. Но рискът в конкретния случай се носи от частната фирма, а не от общината. И ние, от местната власт, си търсим такива частни партньори, които споделят нашето убеждение, че предоставянето на комунални услуги трябва да се извършва от общината и не бива да се приватизира с концесии.

- Как ви се струва въздухът в София? Къде е ключът за създаването на зелени градове - тема, която интересува местната власт в цяла Европа?

- Като слязохме от самолета, казах: „Какъв хубав въздух!“. Наистина, точно така беше. София води два на нула пред Виена, защото София е на 500 м надморска височина, а Виена е на 100 м. Имате си и планината Витоша. Зеленият град се постига с много работа. От десетилетия засаждаме гори във Виена. Наричаме ги „Гори на младите граждани“, защото всяка една такава гора е създавана за специално събитие. Обикновено по време на националния празник на Австрия - 26 октомври, всеки гражданин може да засади дърво. И сега нашата идея е в североизточната част на Виена, където теренът е много равнинен и се използва за селско стопанство, да засадим друга „Виенска гора“.

- Как според вас трябва да изглежда бъдещият конкурс „Кмет на Европа“ по примера на националния конкурс „Кмет на годината“, в който гласуват над 600 000 българи?

- Това, от което има нужда един град, са добра визия и идеи и издръжливост, устойчивост на проектите и привличане на гражданите в тях. Кметовете на Европа трябва да притежават добра визия и идеи за развитието на градовете. В тази връзка конкурс „Кмет на Европа“ би спомогнал гражданите да се включат по-активно в обществения живот. Имам едно мото, което важи за идеалния кмет - „Разпознавай тенденциите на времето“, второ - „Не се окопавай в собствените си заблуди“ и трето - „Не се оставяй властта да те корумпира“, не съм ги измислил аз тези правила, просто чета много. За щастие имам много приятели в политическите среди, които се придържат към тези правила. Хората много ясно виждат кой за какво работи и как живее. Най-добрата формула за един кмет е той да бъде близо до хората, което не означава да прави това, което искат. Кметът трябва да има собствен път, по който да върви, но заедно с хората. Един градоначалник трябва да има визия за бъдещето. И трябва да бъде смел, за да може да прокара идеите си срещу статуквото, което оказва съпротива. Важно качество е да не гледаш отвисоко на града и на хората.