От „Гъбката” до „Козирката” – местните кодове за срещи

  • 05 март 2017, 13:05
  • Автор Анита ЧОЛАКОВА, Жулиета ЦВЕТКОВА, Павел СТАМАТОВ, Галина СТОЯНОВА, Ирина АНГЕЛОВА, Владимир СИМЕОНОВ, Кирил ИВАНОВ, Петя ВАЛЕНТИНОВА
  • Градски легенди

Medium maika balgaria

Още с първите топли дни в градовете настъпва онова познато, пролетно оживление, когато улиците се препълват с хора. В съвсем непретенциозен опит ще ви припомним най-емблематичните места за срещи по ларгото на Варна, Благоевград, Стара Загора, Кюстендил. Част от т.нар. градски магнити са с любопитни истории още от началото на миналия век. А често имената им са разпознаваеми само за местните. Най-предпочитаните места за срещи на варненци са в двата края на централната пешеходна зона. Едното носи името на украински град, второто е наречено така заради бетонен навес с характерна форма, под който в годините са приютявани заведения за хранене, книжарница, туристически център, а в момента е адрес на Областния информационен център. Кръстовището на булевардите „Сливница“ и „Княз Борис I“ за варненци е „Севастопол“ заради името на отдавна несъществуващ ресторант от времената на социализма. Той се помещавал в къщата на известния варненски лозар и търговец Данаил Манов, вдигната по проект на арх. Дабко Дабков и украсена със скулптури на Кирил Шиваров. През 1944 г. сградата била национализирана. Четири години по-късно в унисон с проруските настроения в страната и в чест на битката при черноморския град ресторантът бил наречен „Севастопол“. Бил двуетажен, със сепарета и лятна градина и бързо станал любимо място за любовни срещи и фамилни празненства, а горните етажи се ползвали от музикалното училище „Добри Христов“. Постепенно с името на ресторанта варненци започнали да наричат и кръстовището и малката градинка край него. Отмяната на социализма отвяла в историята и някогашния култов ресторант. Сега на мястото му работи заведение за бързо хранене от веригата „Макдоналдс“, фасадата на къщата е окичена с реклами и климатици, но на върха й стои запазена скулптурната група на мъж, жена и дете и символи на плодородието – дело на Кирил Шиваров. Варненци обаче не се отказват от името „Севастопол“. През 2011 г. идеята на тогавашния кмет Кирил Йорданов градинката – официално без име, да бъде наречена на американския президент Роналд Рейгън по повод 100-годишнината от рождението му, срещна яростната им съпротива. Предложението бе отхвърлено от Общинския съвет и така вместо на „Рейгън“ варненци отново се срещат на „Севастопол“. Това име вече носи и автобусната спирка в близост. Другото ключово място във Варна - „Козирката“, няма славната история на „Севастопол“, затова пък през нея минават повечето транспортни линии в града, отсреща е катедралата. Най-големият храм в морската ни столица „Свето Успение Богородично“ е важен ориентир и за множеството наши и чужди туристи, с най-голямата таксиметрова пиаца, отзад са градският часовник и двете сгради на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Паметникът „Майка България“ и парковото пространство около него са най-предпочитаното място за срещи във Велико Търново. Монументът е строен през 1935 година и гордо се извисява в центъра на старопрестолния град. Делник и празник, десетилетия наред общобългарският символ е пресечната точка на града, независимо дали часовникът показва 9 ч. сутринта или 22 ч. вечерта, независимо дали пече слънце, вали дъжд или сняг. Там се чакат непознати, за да се срещнат за първи път очи в очи, приятели – за да решат как ще запълнят свободното си време, делови хора – за да стартират съвместната си работа. Парковото пространство около паметника „Майка България“ е любимо място за раздумка, която, особено в летните вечери, продължава с часове. Често пейките се превръщат дори в мобилен офис – работещите хем ловят безплатен интернет за своите лаптопи или таблети, хем се наслаждават на вечнозелените дървета, хем си спомнят за славните герои от миналото, сражавали се за свободата на България и във войните за национално обединение. Община Велико Търново и екипът на кмета Даниел Панов също се грижат пространството около паметника „Майка България“ да е приветливо – паркът бе изцяло обновен с европейски средства, пейките са нови, кошчетата за смет – стилни, а цветята, дърветата и храстовидната растителност биват поливани чрез автоматична система. Любопитен факт е, че първоначално монументът е наречен „Паметникът на победите“. Македонски българи, войници в българската армия, обаче му дават името, с което го знаят всички българи - „Майка България“. Построен преди 82 години, той е свидетелство за преклонението на великотърновци пред героите, дали живота си за Освобождението на България, Сръбско-българската, Балканската и Първата световна война. Паметникът е един от символите на Велико Търново с общобългарско звучене и е сред най-посещаваните забележителности със свободен достъп. Култовото място за срещи на поколения старозагорци е на „Гъбата“. Цилиндричната колона за лепене на афиши се намира точно в центъра на града между площада пред сградата на Общината и парк „Пети октомври“ (Градската градина). Тук си определят срещи млади и стари жители на града. От време оно мястото е предпочитано, особено от по-младите, защото според тях, около него витае романтика. Много двойки го помнят като мястото на първата си любовна среща, други пък разказват как чакайки там са срещнали случайно половинката в живота си. По-възрастните пък, докато чакат, могат да рагледат афишите налепени по „Гъбата“ и да се информират за културния живот в Стара Загора. Пенсионерите четат и налепените некролози, цъкат с език и се тюхкат, ако видят някой приятел заминал си вече от този свят. „Чакаме се тук, защото е най-удобно за всички. Пък и се вижда отдалеч“, обясняват старозагорци. В Града на липите има още една „Гъба“. Тя се намира на петдесетина метра по-нагоре, в близост до Драматичния театър. Там обаче не е предпочитано място за срещи, точно защото няма голяма видимост към централния булевард „Цар Симеон Велики“. И двете „гъби“ са уникални, казват общинари. Те са били сложени около 1950 година. Когато се опитали да намерят още такива цилиндри за афиши, се оказало, че отдавна не се произвеждат.

Часовникови кули са символи в Русе и Кърджали

В 5 часа, среща на Часовника. Реплика, която често можете да чуете сред млади и стари в Русе. Защото поколения русенци все още си организират срещи в центъра на града, до прословутия Часовник, който се намира вдясно от Съдебната палата. Това е сградата на някогашната банка „Гирдап“ – първата частна банка в България, основана през 1889 г. На покрива й има часовник, който се е превърнал в символ на приятелски, любовни, роднински и всякакви други срещи в крайдунавския град. В любимо място за срещи на русенци през последните години се превърна и пространството пред Историческия музей или т.нар. стария център на Русе, който също беше изцяло обновен по проект на Община Русе. Едно от любимите места за срещи в Кърджали е пеещият часовник. Близо 40 години той е един от символите и често място за срещи, защото е в центъра на града. Кърджалийският Биг Бен често е използван в реклами,туристически брошури, тевизионни репортажи, филми. Часовниковата кула е построена през 1931 г., а механизмът е пуснат в ход на 3 март 1978 г. На всеки кръгъл час от 6 до 22 часа 17 български патриотични песни мерят времето вече 39 години.

Пиринската „Вароша” слави Благоевград, плачещите черници - Кюстендил

Не едно и две са забележителните места в Благоевград. Но няма друго като старинният квартал „Вароша“ – мястото, където си дават среща минало, настояще и бъдеще. Вековните къщи привличат погледите на всеки гост на града и са доказателство, че страната ни е с много богата и древна история. Тук е любима територия за разходка и отдих и за млади, и за стари, и за благоевградчани, и за туристите. Калдъръмените улички пазят легенди и истински истории, те отвеждат към миналото, защото приличат на декор от исторически филм. Камбаните на православния катедрален храм „Въведение Богородично“ са другият звук, който може да ви върне в настоящето, ако сте изпаднали в наслада и скъпи спомени. Факт е, че като архитектурен ансамбъл квартал „Вароша“ не се отличава от махалите с това наименование в останалите градове през Възраждането. Но тук непрекъснато има хора – местни и гости. Редичката от плачещи черници при централния храм „Св.Богородица“ и обредния дом в Кюстендил са предпочитано място, където се чакат влюбените - при това от всички възрасти, отбелязват местни чешити. Допреди две-три десетилетия явката неизменно е бил РП-ът при пощата и при пощенските кутии, където се пускаха писмата за страната и за чужбина.

Във Враца се чакат пред „Суми“ от соца

Поколения врачани си определят среща пред „Суми“ – завещан от комунизма търговски център на възлово място в града. На метри от авто- и жп гарата, сградата посреща гостите на Враца, открива пътя им към централната пешеходна зона, стадиона и градската болница. Място за срещи, раздумки и пазар – така врачани приемат откритите още през 80-те години на миналия век универсален магазин и ресторант. Помещават се в двуетажна сграда с площ над 1400 кв.м. Самото здание и площадът, на който е разположено, са кръстени „Суми“, на побратимен с Враца град в Украйна.

Преди 12 години соцмолът се преобразува в модерен търговски център с ескалатори, външен и подземен паркинг, а от площада пред него изчезват десетките сергии с пазарска стока. В съседство отваря врати хипермаркет, обособяват се зелени кътове за игра и почивка. Самата сграда придобива съвременен вид и приютява магазини за дрехи, бижута, сувенири, кафенета, заведения за бързо хранене, барове и други.

„Суми“ остава символ на Враца и запазва ролята си на водещ търговски център в града. Посреща новодошлите и изпраща заминаващите. Води към центъра и близките квартали едновременно. Предлага търговски площи, заведения за отдих и незаменима гледка към скалите във Врачанския балкан. Но най-вече – помни стотици срещи, раздели, споделени мисли и емоции на поколения врачани.

Кино „Дружба“ – другото име на любовта в Смолян

Кино „Дружба“ – мястото, където едната половина на Смолян чака за среща другата половина. Така се шегуваха по времето на соца жителите на областния град. От тук започваха уречените по-рано срещи и романтичните нощи и празниците с приятели. За поколения смолянчани това пространство носи силно емоционален спомен. Даже си имат годишни връщания към града, за да минат през местата, от които още тръпнат. Има хора, които помнят точно на коя плочка пред киното са се срещнали за първи път с изгората си. Вдясно до киното е скулптурната композиция „Орфей и Родопа“ – дело на Любомир Далчев от 1970 г. Сега, макар и значително по-рядко, пак уговарят срещи пред кино „Дружба“. И така го назовават. Кино обаче там отдавна няма. И надпис няма. Но пък когото да попиташ, ще те упъти. И новозаселилите бързо се научават за „правилното“ му название.