София расте към небето

  • 09 май 2017, 16:15
  • Автор Венелина Ангелова
  • ГОРЕЩА ТОЧКА

Medium %d0%bd%d0%b5%d0%b1%d0%be%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%b3%d0%b0%d1%87%d0%b81

Повече от век след построяването на първите небостъргачи в САЩ няколко проекта за високи сгради разделиха граждани и общинари в София на два лагера. Издадените разрешителни за такива сгради в столицата обаче са доста повече – 103. Въпреки ограниченията да се строи над определена височина в определени райони, вратичка в Закона за устройство на територията дава възможност да се заобикаля Общият устройствен план и изискванията към метрите нагоре.

Най-сериозно напрежение предизвикаха плановете за 220-метровия Paradise Tower до едноименния мол в „Лозенец“. Инвеститорът „Магна МК“, който управлява и търговския център, предвижда топла връзка между двата обекта, максимална височина от 55 етажа. Кулата ще бъде изградена на терен от около 6 дка на ъгъла на бул. „Черни връх“ и продължението на бул. „Тодор Каблешков“. Paradise Tower ще има офиси, хотелска и жилищна част, като апартаментите ще са разположени на последните етажи. Офисите и хотелската част ще заемат по-голямата площ от сградата, а площадката на покрива с панорамна гледка ще е със свободен достъп за посетители.

В края на миналата година проектът беше върнат за преработване и получи зелена светлина от Общинския съвет преди около месец на бурно заседание с гласовете на ГЕРБ, ВМРО, „Атака“ и Симеон Славчев от „Група 5“. Съветници сезираха областния управител, в чиито правомощия е да спре проекта, а хиляди софиянци вече подкрепиха подписка срещу строежа. Основният аргумент на противниците е усложняването на трафика в центъра на столицата и закриването на гледката към Витоша на половин „Лозенец“. Възражения към проекта имаше и главният архитект на София Здравко Здравков, който обаче обясни, че законово документите са редовни, затова решението е в ръцете на съветниците.

Единственият от общинарите, гласувал „за“ Paradise Tower и осмелил се да защити позицията си пред медиите, е Симеон Славчев, доскорошен представител на Д21. Според него Paradise Tower може да се превърне в символ на града, а мястото, предназначено за сградата, е определено като вторичен градски център, тоест там може да се създаде ядро, което да подобри южните райони на столицата. По думите му така ще се облекчи и автомобилният трафик в идеалния център.

Инвеститорите пък са направили трафик анализ въз основа на информация от Центъра за градска мобилност и за пръв път реална анимирана симулация на пътния трафик. Според тях изготвената анимация показва, че увеличението на трафика при максимална натовареност (в началото и края на работния ден) е незначително, а през останалото време на денонощието няма да окаже измеримо влияние. Успокояват, че се предвижда подземен буферен гараж с около 500 паркоместа.

„Не са определени нито реалната височина, нито етажността, нито видът на бъдещата сграда. Приетият от общинския съвет Подробен устройствен план показва само максималните ограничителни параметри на евентуалната сграда, като тяхното достигане по никакъв начин не е задължително. Ние нямаме и такова намерение“, обясниха те в прессъобщение. Обявиха също така, че организират открит международен конкурс със съдействието на Камарата на архитектите в България за визията на бъдещата сграда, която искат да е със зелена архитектурна концепция.

Проектант на небостъргача е арх. Мая Йовчева от „Проарх“. Нейни колеги обаче като цяло не одобряват идеята. От българската архитектурна група WhAT Association припомниха, че небостъргачите дълги години са били символ на прогреса, но днес „хората си искат павираните улички, редиците стари къщи, парковете, назъбения силует с църковни кули, малките площадчета, човешкия мащаб. Днес истински прогресивната архитектура е онази, която им дава точно това – усещането за нормален живот“. Според тях истински успешният предприемач е онзи, който печели не от високи кули с неприлична форма, а от хоризонтални структури с богата и обмислена функция, които безконфликтно се вплитат в съществуващия град, без да го доминират или задушават.

Против строителството на небостъргачи е и световноизвестният архитект Ян Геел. По идея на Здравко Здравков Gehl Architects консултира София за развитието на градската среда. Екипът му вече започна работа в столицата.

Макар и по повод друг проект, който предизвика обществено напрежение – а именно бъдещият комплекс „Гранд каньон“ в „Младост“, кметът Йорданка Фандъкова обяви, че общината вече подготвя законодателни промени, с които да се ограничи височината на застрояване в града. Поправките ще са в Закона за устройството и застрояването на Столична община и ще предвиждат отпадане на възможността за неограничени параметри на сградите. Ще се определят и местата, където могат да се строят високи сгради.

Разрешение за първа фаза на такова строителство само преди дни получи турската компания Garanti Koza, която ще строи „Гранд каньон“. Комплексът в столичния квартал „Младост“ ще включва търговски център на пет нива, две от които подземни, с общо 40 хил. кв.м търговски площи, кинокомплекс със седем зали, детски център, супермаркет, фитнес и СПА център, няколко обособени зони със заведения и кафенета и др. Той ще е разположен на парцел от 43 дка, който ще намалее до 37 дка след изграждането на прилежащата улична инфраструктура и даряването й на общината, обясняват от турското дружество. Общо около 700 апартамента ще има в трите жилищни сгради – „Рила“ (на 30 етажа, с височина 114 м), „Пирин“ (19 етажа, 84 м) и „Витоша“ (16 етажа, 73 м). Очаква се строителството да бъде завършено през лятото на 2020 г.

В началото на март тази година стана ясно, че главният архитект на района Весела Тасева е подписала разрешителното за строежа, в резултат на което кметът на „Младост“ Десислава Иванчева обяви, че тя ще бъде освободена. Сред най-сериозните критики към проекта е, че той ще е много по-висок от останалите сгради в квартала и ще усложни трафика в ключова зона. От компанията обаче уточниха, че височината на сграда „Рила“ ще е само с 5 етажа повече от най-високите съществуващи блокове в жк „Младост“ 1.

Компанията работи по още един проект – на мястото на бившия завод за мотокари срещу института „Пирогов“ да изгради „Град в града“. Инвестицията тук се планира да мине 1 млрд. евро, а небостъргачите ще са четири и по над 50 етажа.

Един друг проект вече ударно се реализира. До 126-метровия офис център Capital Ford ударно се строи нов небостъргач, Sky Fort, който ще бъде 202 метра. Инвеститорът е един и същ – дружеството „Капитал форт“, зад което стоят създателите на българската строително-предприемаческа компания „Форт нокс“. Плановете са сградата да е с правоъгълна форма и да има 47 надземни нива, включващи 36 офисни и 4 технически етажа и панорамен ресторант на две нива. Паркоместата за служителите и гостите ще бъдат разположени на три подземни нива. В съседство с Capital Ford и Sky Fort по-късно ще бъде построена още една висока сграда – East Fort (79,5 метра), като комплексът, който ще се оформи, ще се нарече Sofia Capital City. Общата разгъната площ на комплекса ще бъде 214 000 кв. м, от които 104 000 кв. м офиси, 16 000 кв. м търговски площи, заведения, над 2000 паркоместа и парк с езеро. Цялата инвестиция се оценява на 180 млн. евро, а в трите сгради ще работят 7000 служители.

С бързи темпове върви в момента строителството на City Tower (74 м) на пл. „Македония“ на гръцкия инвеститор GEK Terna, както и на „Милениум център“ (85 м) край НДК.



 

Кули и в Пловдив

„Тракия скай“ е работното заглавие на проект за комплекс с две кули – от 95 и 130 метра в Пловдив. Той ще бъде до едно от големите кръстовища в кв. „Тракия“. Инвестицията е на утвърдена българска фирма, чийто собственик е от ливански произход. Предприемачът има бизнес у нас от близо 20 години. Проектът е на „Архитектурно дизайнерско студио“ на арх. Георги Стоянов, но концепцията е на ливанците от „Раби Брейди Архитектс“. Проектът вече е представен на експертния съвет в общината.

Двете кули ще имат общо около 100 луксозни апартамента, като в по-високата те ще са по два на етаж, а в другата – по един, като всеки ще е по над 300 кв.м. Двете сгради ще имат топла връзка, подземният паркинг ще разполага с 250 места. Теренът от 6 декара е собственост на предприемача. В комплекса ще се влиза от ул. „Шипка“ и от бул. „Освобождение“, а на нивото на терена е планиран още един паркинг – за външни посетители.



 

КАК Е ПО СВЕТА

Високи сгради – във финансовите центрове

Като цяло в Европа нови небостъргачи се строят във финансовите центрове на градовете, а не в сърцето им. В Холандия, най-гъстонаселената страна в Европа, най-високата сграда е с 50 м по-ниска от планираната кула в „Лозенец“. При строителството на небостъргачи в Лондон, например, има изискване за коридори със защитени гледки, които ограничават разполагането на високи сгради на пътя на гледката от и към ключови за града забележителности.

По света няма единно определение за небостъргач - за Европа това е сграда над 100 метра, докато за Азия и Северна Америка - над 150 м. Първите небостъргачи се появяват в САЩ в края на XIX в., като това става възможно благодарение на развитието на технологиите - налагането на високоякостните стомани и на асансьорите.