„Соларните покриви“ на Google покриват Германия

  • 09 юни 2017, 13:53
  • Автор Мария Димитрова
  • СВЯТ

Medium img 0021 e1336824014124

Германия е първата държава в Европа, в която ще се реализира проектът „Соларен покрив“ на Google. Така 7 милиона жилища ще станат част от соларния потенциал. В САЩ „Соларният покрив“ функционира в 50 американски щата, покривайки близо 80% от покривите в страната.

Проектът в Германия ще обхване около 40% от жилищата в големите градски райони, сред които Мюнхен, Берлин и регион Рур. Потребителите сами ще могат да идентифицират потенциала на дома за добиване на слънчева енергия чрез изчисляване на часовете слънчево греене, данни за времето, наклон на покрива и ниво на сенките от околните сгради. Системата ще може също така да изготвя планове за инсталиране на слънчеви системи и да оценява потенциалните икономии на разходи.

„Соларен покрив“ ще се обслужва от доставчика на електроенергия на най-голямата енергийна компания в Германия E.ON. Потребителите, чийто дом е подходящ за соларна инсталация, ще бъдат насочвани към отдела за слънчева енергия на немската фирма.

 

Садят гори върху изоставени жп гари в Милано

Седем запустели жп гари в Италия ще се превърнат в красиви зелени площи с жилища и транспорт. Това предпожиха пет международни архитектурни студиа за съживяването на гари в Милано.

Stefano Boeri Architects, Mecanoo, Cino Zucchi Architetti, MAD Architects и EMBT показаха интересни визии за преосмисляне на изоставените места и тяхното преобразяване. По време на семинар архитектите дискутираха как неизползваните линии при Фарини, Порта Генова, Порта Романа, Ламбрейт, Греко, Рогоредо и Сан Кристофоро да се сдобият с полезна функция.

Миланското студио на Stefano Boeri показа проекта „Зелената река“, чрез който изоставените жп гари могат да се превърнат в градски гори. Идеята е да се покрият със зеленина 90% от площите и така да се създадат обществени паркове, овощни градини и мрежа от велосипедни алеи. Архитектите са изчислили, че схемата може да поеме над 45 000 тона емисии на въглероден двуокис и да произведе 1800 тона кислород. Останалите 10 % от земята ще бъдат използвани за строеж на жилища, офиси, библиотеки, клиники и детски градини.

Визията на Mecanoo е на мястото на запустелите жп линии да се появят седем интермодални центъра на устойчивия транспорт. Те си представят на тези места да минават влакове, метро, трамваи и автобуси, които да се „срещат“ и свързват с други елементи на градския транспорт. Павираните пространства, които преди това са обслужвали автомобилите, ще освободят място и ще позволят намаляване на трафика. От фирмата виждат града с по-малко коли и повече устойчиви средства за придвижване. Плановете включват затревени пътеки и веломаршрути, пресичащи надлъж и нашир старите жп линии.

Около интермодалните възли ще има нови сгради, студентски жилища или градски ферми. Те ще са покрити с паркове.

„Седемте красиви броли“ на Cino Zucchi Architects имат идеята железопътните дворове да се преобразят в паркове, с ливади и обществени площади, пресичани от извиващи се пътечки. Концепцията отразява традиционните дървесни градини „Броло“. Архитектите от пекинското студио MAD Architects представи „Памет и бъдеще“ - проект за развитие на „селоподобни“ общности – зони, вариращи от социални жилища с къщи с малки дворчета до високи кули, разположени сред изобилна зеленина.

EMBT с техния проект „Чудо в Милано“ възнамеряват всяка от седемте локации да бъде преустроена като център за различен тип дейност - нов център на модата и дизайна около канала в района Тортона, нова зона за градско земеделие и ботаническа градина в Сан Кристофоро. В някои области архитектите предлагат да има пешеходни алеи и мостове, озарени от много светлини.

 

Асфалт сменя паветата в Париж



Старите павета по все повече улици в Париж вече отиват в историята. Все повече шосета във френската столица се асфалтират.

„В Париж имаме всякакви специалисти, имаме и специалисти по паважа.

Да си го кажем направо – в Париж има все по-малко павета. Основната причина за това е нуждата от капацитет за посрещане на нуждите на хората със затруднена мобилност,“ разказа Ерик Жан-Батист, урбанист и зам.-директор на общинската дирекция по градско планиране на Париж. Той участва в „Обществен форум за Зелена столица“, който се проведе във Френския институт в София през май. Той разказа, че паветата не се изхвърлят, а се рециклират и отново се използват за настилка.

„Из обществените места вече няма къде да видите павета – освен в старите исторически квартали,“ казва Батист.

 

Дървени гиганти в Копенхаген

Датският художник Томас Дамбо е изработил гигантски скулптури от дърво, използвайки рециклиращи материали. Той създава 25 дървени творби по целия свят за по-малко от три години. Неговата последна работа „The six forgotten giants“ е разположена в родния му град Копенхаген. Проектът представлява образи на шест дървени великана, чийто дом е гората. Посетителите, които искат да се запознаят с приветливите герои, имат на разположение карта за съкровища, чрез която да открият местоположението на гигантите. А за да е още по-интересно, всяко същество носи табела с описание на характера си под формата на поетични стихове.

 

Най-зеленият терминал в света – летището в Осло

Най-зеленият терминал в света е летището в Осло. То вече е най-екологичният аеропорт на планетата, като са внедрени множество приложения за енергийна ефективност. Най-впечатляващата функция безспорно е събирането и съхранението на сняг през зимата за използването му като охладител през лятото. Друго приспособление е локалната система за добиване на енергия. Проектът е дело на „Скандинавска служба по архитектура“ – NOA.

Най-зеленият авиотерминал представлява 300-метрово разширение на норвежкото летище, увеличавайки капацитета му от 19 млн. пътници на 30 млн. пасажери. Това всъщност е продължение на работата на NOA на аеропортът в Осло, което архитектурната фирма е проектирала през 1998 г.

Нововъведените екстри допринасят за удобството на пътниците - намаляват разстоянието, което трябва да се изминава, до максимум 450 метра.

Ремонтирана изцяло е и съществуващата жп гара в сърцето на летището. Осветлението идва основно от естествената (дневна) светлина с цел повече комфорт за хората и намаляването на енергийните потребности. Благодарение на това, както и заради повторното използване на сняг като охладител през лятото, архитектите са намалили въглеродния отпечатък на летището с 35% чрез използването на екологични и рециклирани материали. Новият кей е изцяло облицован с дървен материал. В интериора също могат да се открият множество естествени материали, зелени стени и водни елементи. За самия груб строеж са използвани рециклирана стомана и бетон, смесени с вулканична пепел.

Всичко това е намалило потреблението на енергия с над 50% в сравнение със съществуващия терминал.