Строим и ремонтираме физкултурните салони със 130 млн. лв.

  • 09 юни 2017, 13:45
  • Автор Михаела Благоева
  • ГОСТ

Medium dh8a8652

Ваня Колева е родена на 2 май 1965 г. Завършва средното си образование в ЦСУ „Олимпийски надежди“. Дипломира се като магистър в треньорския факултет на Национална спортна академия „Васил Левски“. От 1988 до 1992 г. работи в Министерство на образованието. От 1994 до 2001 г. е заместник-управител на „Олимпика“ ЕАД – организира и управлява дейността на зала „Универсиада“, зала „София“ и ВСК „Белмекен“. В периода 2003-2009 г. е на позиция мениджър маркетинг и реклама в Клуб по художествена гимнастика „Левски“ и танцова формация „Нешанъл Арт“. От септември 2009 до февруари 2013 г. е началник кабинет на министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков. От ноември 2014 до януари 2017 г. е парламентарен секретар в Министерството на младежта и спорта. В момента е заместник-министър на младежта и спорта.

- Г-жо Колева, как спортът в училище може да стане по-атрактивен за децата и те да се „запалят“? Едва 30 на сто от българчетата спортуват, как може да се засили интересът им към физическата активност?

- Още в първия мандат на министър Красен Кралев нашият екип направи сериозни стъпки в тази посока, които смятаме да доведем до успешен край. Време е да започне да се спазва промяната, която направихме в закона за училищното и предучилищното образование и с която се дава възможност на треньори по съответния вид спорт да водят третия час по физическо образование, а от 1 до 4 клас в редовните часове да преподават учители по физическо. Това е изключително важно, за да покажем на децата истинската магия на спорта и да предизвикаме техния интерес от най-ранна възраст. Предстои дебат и за това как да направим така, че учениците да се чувстват комфортно в часовете по физическо образование, а не да бързат за следващия час, без да имат време дори да вземат един душ. Не бива да забравяме и ролята на семейството. За съжаление вече има едно цяло поколение родители, което не е възпитано в любов към спорта и физическата активност, не е изпитало удоволствието от истинските часове по физическо, не е запознато с процеса по селекция от времената, когато треньорите ходиха по училищата и си избираха деца за техните спортове според физическите им качества. А това, че родителите не познават ползите от спорта, създава сериозен проблем за нашите деца, които няма откъде да получат личен пример. Важно е да решим и въпроса с липсата и лошото състояние на училищната спортна база.

- Колко средства са предвидени за изграждането на физкултурни салони и кога ще започне? Колко са училищата, които нямат условия за спорт?

- Осигурени са 130 млн. лв., които ще бъдат разпределени до края на мандата. В предходните две години, благодарение усилията на министър Кралев, бе изготвен точен анализ за състоянието на училищната спортна база. Оказа се, че близо 300 училища от общо 2700 в страната нямат физкултурни салони. Още 400 имат пригодени помещения, в които се водят занимания. Това означава, че 30-40% от училищата нямат нормални условия за провеждане на спортни занятия. А без да създадем комфортни условия на децата е много трудно да ги накараме да обичат спорта. В момента работим по изготвянето на национална програма и уточняваме критериите за кандидатстване. В програмата за развитие на селските райони също е предвидена възможност за финансиране изграждането на физкултурни салони. Проблемът с училищната спортна база съществува от средата на миналия век, но правителството на Борисов го изведе като основен приоритет и заложи средства за неговото решаване.

- Децата спортуват като малки, наблюдавайки постиженията на футболисти, гимнастички и известни български и чуждестранни спортисти. Каква е тенденцията – повече деца ли има по залите сега в сравнение с последните години?

- През първите два мандата на премиера Бойко Борисов се направи изключително много за реновиране и изграждане на спортната инфраструктура. Нормално е по-добрите условия, които създадохме, да увеличат и интереса на подрастващите към спорта. Преди 1989 г. спортът беше средство за децата, особено от малките населени места, да получат възможност за един по-добър живот, да излязат в чужбина, да се реализират. В XXI век ситуацията е много по-различна. Младите хора са заобиколени от множество изкушения, границите са отворени, светът стана глобален и изключително шарен. И за да привлечеш едно дете към спорта, трябва да му го представиш интересно и да му създадеш добри условия. Ако преди години една топка е била достатъчна, за да играят с нея децата от цялото село, сега малките искат да имат екип, съблекалня, хубаво игрище, врати с мрежи. И затова състоянието на спортната инфраструктура е изключително важно. Ние вече направихме достатъчно представителни зали, в които да се организират големи първенства и подрастващите да видят на живо своите идоли в различните спортове. Сега ще обърнем особено внимание на тренировъчните съоръжения и по-малките зали, в които да създадем добри условия на всички спортисти.

- Какви са възможностите за реализация пред младите спортисти у нас?

- За да се издържа един състезател само от спорта, той трябва да е на едно много добро ниво. А за да изкарва средства, които да го осигурят и след края на кариерата му, трябва да е от световна класа. Противно на много твърдения, българската държава прави не малко за своите спортисти. Сред страните със силно развита пазарна икономика почти няма такива, в които спортът да е основно на държавна издръжка. За съжаление малко федерации знаят как да се презентират адекватно пред бизнеса и да правят атрактивни предложения за спонсорство, за да попълнят бюджета си. Националните състезатели на България обаче получават всичко необходимо от държавата за подготовка, месечни възнаграждения, осигурена им е екипировка и материално-техническо оборудване. Вече е въпрос на талант и работа кой спортист колко добре ще успее да се реализира и на спортния терен, а и на рекламния пазар.

За да дадем възможност за по-добра реализация на децата от спортните училища, направихме промени, с които в тях вече се осъществява обучение за придобиване на трета степен на професионална квалификация по професиите помощник–треньор, помощник-инструктор по фитнес и организатор на спортни прояви и първенства. Благодарение на доброто ни сътрудничество с Национална спортна академия „Васил Левски“ се договорихме 25 % от местата за прием в НСА да са определени за завършилите спортни училища, придобили професионална квалификация по една от професиите, като оценката от държавния изпит се приема като балообразуваща, без полагане на изпит.

- На какво ниво е качеството на образованието в НСА? Кои са най-предпочитаните специалности и дефицит на какви кадри има в академията?

- Национална спортна академия е специален институт. Това е мястото, в което се коват медалите в спорта, в което се изгражда здрава и силна нация. Нивото на образованието в НСА е изключително високо и несправедливо на моменти завършилите този университет биват подценявани, защото всички програми на НСА са акредитирани с максимални оценки. Още по времето, когато аз завърших този институт, Национална спортна академия беше международно признат университет. Студентите имат много широка възможност за реализация както в сферата на спорта, така и в тази на услугите и развлекателната индустрия. Най-предпочитаната специалност за кандидатстващите е кинезитерапията, а от спортните - естествено футболът. Изключително атрактивни и адекватни на потребностите на времето са спортният мениджмънт, спортната журналистика, а отскоро има и специалност спортен коментатор. Недостиг на кадри в практиката се наблюдава в училищата и то най-вече в провинцията. Надявам се, че увеличението на заплатите на преподавателите, което също е залегнало в програмата на нашето правителство, ще бъде една стъпка към решаването на този проблем. Развитието на науката в спорта е заложено като приоритет за нашия екип. Затова планираме и създаването на Научен център, в който да съберем най-добрите специалисти. Важно е да подготвим и спортни психолози, които вече са задължителни за щабовете, тъй като се вижда, че нашите състезатели, които са много добре физически, често губят заради слаба психика.

- Какви са плановете на спортното министерство в посока модернизация на спортните бази в страната?

- След построяването на „Арена Армеец“, „Булстрад  Арена“ в Русе, пловдивския „Колодрум“, ремонта на Двореца на културата и спорта във Варна и завършването на залата в Бургас, България реши проблема с липсата на представителни зали, в които да приемаме състезания от най-висок ранг. Сега екипът ни ще обърне внимание към изграждането на съоръжения с капацитет до 2000 места в по-малките градове, както и на строежа и реконструкцията на тренировъчната инфраструктура. Всеки момент ще открием ремонтираната зала „Фестивална“ и спортен комплекс „Академика“ на 4-ти км. Ще продължим и стартиралата през първия мандат на министър Кралев политика за подпомагане реконструкцията на футболните стадиони.  

- Какво е нужно, за да се прави от спорта бизнес у нас, а не да се разчита само на финансиране с публични средства?

- Когато бъде приет новият закон за физическото възпитание и спорта, ще се даде възможност за отдаване на спортните бази на клубове и федерации за срок до 30 години, а не както е в момента – до 10. Досега бизнесът нямаше интерес от инвестиции в спортната инфраструктура, тъй като възръщаемостта е много бавна и се надяваме това да се промени. С новия закон спортен клуб ще може да бъде регистриран и като търговско дружество, което ще даде възможност за развиване на търговска дейност. Финансиране с публични средства обаче ще могат да получават само спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Законът ще създаде нормативната основа за решаване на проблемите между бизнеса и спорта и е важна крачка в тази посока. Още през първия си мандат министър Кралев положи сериозни усилия, за да научи федерациите и клубовете да говорят един език с частните компании. Дори изнесе серия от лекции в 8 български града, за да убеди бизнеса, че спортът е най-добрата реклама. У нас все още не може да се осъзнае, че спортът е бизнес и по света хората печелят от него. Преди това обаче трябва да създадеш продукт, който да се хареса и продаде. Да направиш така, че да си атрактивен на пазара и за зрителите, за да приковеш погледите на рекламодателите и те да изберат да работят с теб.

- Как виждате участието на ММС в развитието на младите хора?

- България е един от добрите примери за ефективен диалог между държавата и младежкия неправителствен сектор. Резултат от това добро партньорство е разпознаването на страната ни като лидер в изпълнението на младежки политики и на международно ниво. Пример за това е и избирането на Варна за Европейска столица на младежта. Тази година е динамична както на европейско, така и на национално ниво. Европейската комисия изведе като приоритет ролята на младите хора в изграждането на мирни и сигурни общества, което ще бъде и водеща тема в младежкия сектор на българското председателство на Съвета на ЕС. Вече приключи набирането на проектни предложения по изготвената през предходния ни мандат Национална програма за изпълнение на младежки дейности, чийто основен приоритет е превенция на агресията и засилване на отговорното поведение сред младите хора. За пръв път от много години правителството отдели бюджет от  2 млн. лв. от вноските за социално-отговорно поведение на хазартните оператори и ги насочи за изпълнение на младежки дейности. Поставили сме си и нелеката задача да се създадат мобилни екипи от всички отговорни институции, които съвместно да представят на терен своите политики и възможностите, които предлагат на младите хора за тяхното личностно и професионално развитие. Вече работим усилено за създаване на този координационен механизъм. Когато обсъдих идеята с младежкия сектор, всички приветстваха това институциите да излязат от кабинетите и да отидат на терен сред младите хора и техните проблеми, за да предложат адекватни решения.