Телефонната палата става българският Ермитаж

  • 09 юни 2017, 13:40
  • Автор Константин Костов
  • НОВ ЖИВОТ

Medium %d0%a2%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d1%84%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%b0 %d0%bf%d0%b0%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%b01

Телефонистката включва съединителя, шайбата на телефона се завърта наобратно и ни отвежда в античността и средните векове, когато по земите ни са ходели римляни, траки и прабългари. Събрала в себе си почти 70 години история, Телефонната палата предстои да се превърне в музей от световна класа. В нея ще бъдат подредени артефакти от древността, открити в България и изнесени в чужбина, а впоследствие откупени от колекционера и бизнесмен Васил Божков. Такъв е неговият план, след като откупи от БТК за 33,9 млн. лв. емблематичната сграда.

Фирмата на Божков оповести, че вече екип от експерти на знакови световни музеи и архитектурни студиа подготвят проекти за интериорното оформяне на сградата. Плановете за музея се очаква да бъдат представени публично в рамките на година.

В новия музей вероятно ще бъде изложена огромната колекция от антични предмети на самия Васил Божков. Той е член на Съюза на колекционерите в България (чрез основаната от него фондация „Тракия“, която помага за опазването на културно-историческото наследство на България), а част от предметите, които притежава, са изложени в Националния исторически музей. Експерти казват, че колекцията му е една от значимите световни колекции на древни ювелирни предмети. В голямата си част тя представлява антични златни украшения, тракийски и римски съдове, бюстове от мрамор и бронз. Често предмети от колекцията на Божков са били на път, като например в Брюксел, за да й се насладят и ценители на историята.

Какво по-добро място пък за излагане на такава интересна и богата колекция от просторната Телефонна палата. Шестетажната историческа сграда в идеалния център на София е с разгъната застроена площ от 13 400 кв.м и още 3000 кв.м подземно ниво, а площта на прилежащия терен е 4100 кв.м. Тя е изградена по проект на проф. арх. Станчо Белковски и на арх. Борис Йолов. Строежът й започва през 1938 – 1939 г. и е напълно завършен през 1949 г. Това е първата сграда на телефонна палата, построена в страната. По онова време инж. Рашев отговаря за техническото съоръжаване на столичната Телефонна палата. Той ръководи монтажа на новата междуградска телефонна станция в Телефонната палата, извършен срочно и успешно само от български техници. Едновременно с това в Телефонната палата се преместват и високочестотните уредби, намирали се в други сгради.

Първият етаж на сградата е обслужвал клиентите на софийските далекосъобщения. В началото на 80-те години на XX в. в него е монтирана една от първите квазиелектронни централи - АТЦ – 80, по-съвременен тип телефонна централа, която е поколение между А-29 и съвременните цифрови телефонни централи. През 2001 г. Телефонната палата отваря врати след основен ремонт на първи етаж, където се помещава мястото за клиенти на Софийски телефонни и телеграфни съобщения. Запазена е изцяло фасадата, а сградата е обявена за паметник на културата. След като пък Vivacom придобива БТК, първият етаж от сградата се превръща в галерия, където се поставят различни изложби от картини до фотографии и модерно изкуство.

Телефонната палата е построена със съдействието и на един от най-емблематичните кметове на София Иван Иванов. Инженер по образование, той цели 10 години, три месеца и петнадесет дни е кмет на столицата, от 1934 до 1944 г. По време на мандата му всички улици в центъра биват павирани. Открити са дванадесет нови училища, две болници и бани по кварталите. Пуснати са няколко градски автобусни линии, разширява се трамвайната мрежа, а през 1941 г. е пуснат и първият тролей към Горна баня. По същото време започва масово озеленяване на София, така се появяват кестените по централните булеварди. Освен това Иванов подготвя строителството на язовир „Бели Искър“, както и проекта за язовир „Искър“, по времето, когато е в затвора след преврата на 9-ти септември 1944 г.

При кметуването на Иванов е довършена сградата на Ректората на Софийския университет, изграждат се Съдебната палата, Министерство на вътрешните работи, зала „България“, сградата на Столична библиотека, Държавен музикален театър, сегашната сграда на Столичната община, Народната библиотека, военното министерство. Също така инициира благоустрояването на Борисовата градина, както и се изгражда паметник на Патриарх Евтимий на едноименния булевард.

Архитектът на палатата, Белковски, пък е автор на множество обществени, жилищни и други сгради, които вече имат голямо историческо значение. Това са сградата на Алианс Франсез на пл. „Славейков“, къщата на Анджело Куюмджийски (бивша, сега резиденция на американския посланик), ул. „Велико Търново“ 18, Германското училище, днес Национална музикална академия, Архитектурен комплекс „България“ - новия хотел „България“ с ресторант и сладкарница, и Концертна зала „България“, хижа „Алеко“ на Витоша, хижа „Тинтява“ на Витоша и други.