01
Брой

Брой 48, Юли-Август 2019

Обратно Новина Следваща

Тунели под Царевец крият царски тайни и съкровища

  • 10 юли 2019, 15:51
  • Автор Павел Стаменов, Владимир Симеонов, Даниела Стоянова
  • ТЕМАТА

Medium %d0%92%d0%a2 %d0%a6%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%86

Стотици места в страната пазят дълбоко пазени тайни за легенди и мистични места в България. Преданията са толкова много, че човек винаги остава изненадан. И въпреки че мнозина знаят много от легендите, екскурзоводите и уредниците на музеите винаги успяват да изненадат гостите с още истории. Така от уста на уста се носят легендите за тайни тунели под Царевец, за места с голям енергиен заряд като Богородичната стъпка край Стара Загора и за пещерата Утробата в Родопите, за забранена любов, заради която се разцепила скалата на Мадарския конник, за много големи съкровища, скрити в тайни пещери със специални кодове за отварянето им, както и за змейове, построили домове на любимите си красиви българки. Лечебни извори и специални зони пък помагат на хората да се излекуват и да сбъднат мечтата си за бебе.

И въпреки че любопитните пътешественици знаят много истории за различни места в България, винаги научават нови и нови легенди. Така, докато човек се разхожда из красивите градове и местности, успява да се пренесе в други светове и да се потопи в истории от отдавна отминали времена.

Предания сред болярите разказват:

Тунели под Царевец крият царски тайни и съкровища

Пътят към най-голямото подземие минавал през малко подземно езеро, а за източването на водата също имало тайна

Като стара българска столица, Велико Търново има централно място в редица легенди, някои от които са определено причудливи. Преданията разказват за митични манастири, съкровищници и тунели, пълни със съкровища, и дори редки книги, дело на средновековните книжовници. И макар историците да са скептични за повечето легенди, за някои от разказите са намерени доказателства, макар и косвени.

Най-разпространеното предание е, че още от римско време хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са свързани с тунели и галерии, където са скрити стари римски съкровища. В Античността на мястото на средновековната българска столица се издигали крепости, които пазели пътя към Никополис ад Иструм. Когато варварите превзели римския град, местните първенци скрили всички съкровища в тунелите. Входовете им били замаскирани и криели многобройни препятствия, които можел да преодолее само човек, просветен в римските тайни.

Според преданието съкровищата били пазени в три галерии, а най-голямото от  тях било в подземие под хълма Трапезица. Пътят към него минавал дори през малко подземно езеро, а за източването на водата също имало тайна, почти невъзможна за разрешаване. Входът към най-голямото имане бил местен кладенец. Друга от възможностите за влизане в подземията била от Царевец – там тайната врата била в южната част, където са намира прочутата Балдуинова кула.

Историците: Тунели няма, има коридори към Янтра

Историческата гилдия е категорична, че досега научни данни за наличието на подобни подземия, тунели и съкровища няма. Според историка Евгени Коев легендата за тунелите между трите крепости не датира нито от римско време, нито дори от Средновековието, а от по-скорошни времена. Смята се, че преданието се е родило малко след Освобождението от турско робство. Тогава местното население вече е било допуснато до останките от Царевец и Трапезица. Там те видели т.нар. тайни входове, които отвеждали някъде към дълбините на Царевец. По същия начин бил открит и т.нар. вдлъбнат кладенец.

Науката обяснява, че тунелите всъщност са преки пътища от вътрешността на крепостите, които минавали покрай стените и отвеждали до Янтра, но не и под реката.

Легенда за змей води туристи в село Пирин

Той пази селото от градушки

На пръв поглед санданското село Пирин е като всички останали високопланински селища в едноименната планина. Но са необходими само няколко минути, за да усети човек, че тук нищо не е такова, каквото изглежда. И не става въпрос за грохналите от години самотни и празни къщи, за липсата на млади хора, няколкото старци, които се греят и зиме, и лете със своите спомени.

Реално и мистично в селото се преплитат от векове. Няма местен жител, който да не знае легендата за змея.

„В нашето село навремето е живял змей. На един баир е била къщата му. Построил я за жена си Стана. Родил им се син, кръстили го Гинчо, който имаше закърнели криле на гърба си. Тук всички старци сме ги виждали“, обясняват хора от Пирин.

Разкриват, че никой не иска да влиза в необитаемия дом на змея. Постройката е кирпичена, а архитектурата й наподобява кръст. В основата й са вградени две огромни скали, които човешка ръка трудно би пренесла. Местните разказват, че каменните блокове са донесени от змея, който построил къщата за себе си и за Стана - най-хубавата мома в селото.

Няма човек в село Пирин, който да не вярва в тази история. Знаят я и мъжете, и жените. И всичките до един вярват, че тук някога е живяло същество от долната земя. „Ами ей там, горе, е змейовата дупка. И сега живее в тази пещера, макар че скоро не е излизал“, казват  местните баби.

Те доказват думите си с факта, че в Пирин никога не пада градушка, защото змеят гони облаците и пази населеното място. Озари ли се небето над селото, значи змеят е излязъл от бърлогата си.

Някога змеят се спуснал от връх Ореляк и грабнал от хорото хубавата Стана. Отвлякъл я първо в пещерата, а след това построил къща в Пирин за нея и момчето Гинчо.

Години наред местните се страхували от похожденията на змея, вярвайки, че той ще открадне за себе си и други невести. И днес старците в планинското селце разказват мистериозната история на Николинка, която змеят харесал и искал да залюби.

В селото се разказва и втора легенда за мома, която сама намазала лицето си с отровна отвара, за да погрознее и да не бъде открадната. Дали заради това, или заради нещо друго, но змеят се отказал да краде пиринските невести, прибрал се в своята пещера и оставил местните жени на мира.

Тишината е властникът в Пирин, тя се нарушава само от ромона на реката. Малцината жители на селото продължават да вярват, че някъде под връх Ореляк бди змеят. Той гони буреносните облаци и само от време на време излиза от пещерата, за да нагледа къщата, в която е живял с невеста Стана. Тогава прелита над къщите и озарява селището със светлината си.

Забранена любов разцепила скалата с Мадарския конник

Ханската дъщеря се влюбила в славянина, дялал конника в скалата

Мадарският конник край Шумен е магическо място, което привлича много гости. То е култов център, изпълнен с много енергия и мистика. Тайнственото излъчване на величествените скали привличат вниманието на човека от най-дълбока древност. Затова говорят останките на тракийското светилище на трите нимфи, издигнатите под скалите храмове за езически обреди, останките от християнски църкви, изградени след приемане на християнството през IХ век.

Изсеченият върху отвесна скала на височина от 23 м Мадарски конник е един от центровете на това култово място. Размерите на изображението са 2,6 м във височина и 3,1 м ширина в основата. Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език. Конникът е в ход надясно, в близка до естествената големина и с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи юздите на коня, който е възседнал, а с дясната ръка хвърля късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв, а зад коня има тичащо ловно куче. Отдясно, над нивото на главата на коня, е изобразен орел с разперени криле.

Различни са тезите за това, кой е конникът на скалата. Различни са историите, легендите и преданията, свързани с магическото място край Мадарските скали и Мадарския конник.

Според едно от преданията латински (римски) цар паднал от скалите на платото докато ловувал. Близките му решили да го увековечат, като му направят паметник и поръчали на майстори да издялат образа му в скалите.

Друга легенда за конника придобива по-голяма популярност. Според нея ханът искал да покаже уважението си към войните конници, като в тяхна чест трябвало в скалата да бъде издялан конник. Той разгласил, че търси майстор, който да изсече воин на кон на 100-метрова скала. Никой обаче не се престрашил да се заеме със задачата. Един ден се явил майстор от славянски произход, който бил готов да издялка конник върху скалата. Ханът се зарадвал и позволил на славянина да покаже майсторлъка си.

Ханът имал дъщеря, която щом зърнала красивия славянин, се влюбила в него. Младежът също отвърнал на нейните чувства и двамата решили да се оженят. Когато работата на майстора приключила, той и дъщерята на хана разкрили, че са влюбени.

Но на владетеля не му се понравило дъщеря му да вземе за мъж славянин и се противопоставил на младите. Тогава в изблик на отчаяние дъщерята на хана скочила от пропастта, а скалата с конника от мъка се пропукала. Тази легенда описва в един от разказите си и Ангел Каралийчев.