Монтана стана зелен град с паркове и градини между блоковете

  • 26 септември 2019, 14:31
  • Автор Цвета Иванова
  • КМЕТ НА ГОДИНАТА 2015-2019

Medium %d0%97%d0%bb%d0%b0%d1%82%d0%ba%d0%be %d0%96%d0%b8%d0%b2%d0%ba%d0%be%d0%b2

Кметът на община Монтана Златко Живков спечели наградата „Кмет на годината“ за мандат 2015 – 2019 г. в раздела за голяма община с население над 50 000 жители

- Господин  Живков, как приемате мнението на читателите на портала Кmeta.bg, които ви определят като най-добрия кмет в България? Вие сте фаворит в класацията „Кмет на годината“.

- Не мога да кажа защо съм фаворит, но това ме радва. В продължение на много години общината е фаворит в доста класации -  за най-зелена община, община с  най-много екологични проекти. В този ресор работим още преди приемането ни в Европейския съюз.  Монтана се наложи и като спортен център на национално ниво. Това определено ни нарежда под номер 1 и в трите класации.

Днес Монтана е променена и преобразена. Предполагам, че това кара голяма част от хората да ни подкрепят през всичките тези години и  ми дава основание  да се кандидатирам отново.

Факт е, че съм най-опитният от всички кметове на областни градове, което е своеобразен рекорд в новата демократична история на страната.

- Вие сте кмет от 20 години. Каква беше община Монтана през 1999 година и каква е днес?

- Не само Монтана, а всички общини  в страната бяха в много тежко състояние. На 1 ноември 1999 година, когато след клетвата влязох в кметския кабинет, заварих една тъмна, разбита, мръсна и финансово задлъжняла община. За периода от 1999 година до днес работих вече с 9 правителства и 7 парламента, всичките различни, и почти всичките ми бяха в гръб, ако мога така да се изразя. Станах кмет в тежки години за България и за българските общини, след икономически и финансови катастрофи. Това беше труден период. Хората не бяха получавали заплати и помощи месеци наред, градовете и селата бяха тъмни и студени. В Монтана имаше 2300 улични лампи и ремонтирани две улици, и то не изцяло. Днес 154 от всички 204 улици в града са основно ремонтирани. Осветителните тела са 15 700. В тъмната част на денонощието свети не само градът, а и  селата ни. Успяхме да преодолеем трудностите и днес Монтана и 23-те села са наистина преобразени. Това ми дава сили и увереност. Вярвам, че хората, които живеят в общината,  виждат всичко, оценяват го и вярват, че бързото развитие  може да продължи. Всичко, което правим, стига до хората. Убеден съм, че Монтана трябва да остане зелен и спокоен град, а  хората, които живеят тук, ще имат перспектива. Днес, 20 години след тъмната и студена зима на 1999 година,  стартовата рамка на бюджета е 43,7 милиона лв. – най-голямата в новата история на Монтана. Още почти 11 милиона лв. се инвестират по различни проекти.

- Кои са най-големите проекти, които реализирахте  през петте си мандата? Кое – инфраструктурата, културата, спортът, бяха ваш приоритет?

- Реализирахме много проекти. Имаше и трудни,  и по-леки периоди. В значителна степен това зависеше от  развитието на държавата. Силни бяха годините на предприсъединителния период  2005 – 2007. Последва кризата  след 2009 до 2011 г. Трудно я преодоляхме и това продължи до 2013-а, но не давам нито една от годините си, защото и в най-трудните периоди успявахме да работим за Монтана.

Най-важните проекти са свързани с промяната на  градската  инфраструктура.  В областта на екологията изградихме всичко -  депо за битови отпадъци, сепарираща инсталация, градска пречиствателна станция, компостираща инсталация,  депо за едрогабаритни и опасни отпадъци. 80 на сто от водопроводната мрежа в града е реновирана, изградихме канализация там, където никога не е имало. Социалните услуги от 2 през 1999 година, сега са 21.  Много от тях бяха организирани  по иновативни проекти, запазихме ги и сега са дейности, делегирани от държавата.  Когато говоря, че Монтана е зелен град,  имам предвид факта, че парковете в града са  с обща площ от  600 декара. Някои от тях са новопроектирани и изградени. Такъв е паркът  „Свети Дух“, който е част от пространството около храма  „Свети Дух“.  Превърнахме околоблокови пространства в малки градинки и места за отдих.  Много работа свършихме и в областта на спорта. Усилията ни са насочени към младите. Монтана е утвърдено  име като спортен център с нова инфраструктура и доста амбициозна програма.

За един кмет всичко е приоритет. Никой  кмет, политик или ръководител няма право да казва, че нещо му е последна грижа. Може да е поредна, но никога  последна. 

- Заявихте, че продължавате работата си със следващ мандат. Какво смятате да направите ново за общината? Сигурно не всичко е свършено?

- Имам между 5 и 10 основни задачи  за следващия период, които се надявам, че ще свършим. Това са модернизирането на  сградите на младежкия дом, на театъра, на общинската администрация. Градът ни се нуждае и от многофункционална спортна зала. Много градове, които нямат  спортисти, имат такива съоръжения, а ние имаме спортисти и елитни отбори,  но нямаме зала.

Време е да бъде направен и пълен ремонт на площад „Жеравица“. Той не е пипан от 1983 година, когато през града е преминал дипломатическият корпус. Изобщо всички обществени сгради от времето на социализма се нуждаят от реконструкция  и нов дух.

През следващите  години предстои да завършим много важни проекти. Монтана е един от трите града, заедно с Бургас и София, които работят по две европрограми за подобряване на качеството на въздуха. В следващите 4 години 3500 домакинства ще могат да сменят отоплението на дърва и въглища с екологични системи, а това пряко ще повлияе на качеството на въздуха и качеството на живота в Монтана.

- Вие сте представител на общините в Комитета на регионите на ЕС три мандата. Как ви изглеждат кметовете на големите европейски градове, по какво българските кметове се отличават от тях?

- Комитетът на регионите е политическият орган на европейските градове и региони, възможност и място да се проверяват всичките политики на ЕС. Всички кметове си приличаме по това, че сме недоволни от липсата на средства. На този фон ние от България и от другите по-бедни страни на ЕС сме като магьосници, когато сравняваме  бюджетите си с тези на  колегите ни от развитите страни.

- Вие лично какво научихте от тях?

- Ние, българите,  имаме хубава поговорка -  „Лозето не ще молитва, а мотика“. Тя е особено важна  за всички кметове. Имаш два начина. Единият  да седиш, да се тюхкаш, да се цупиш и да се оправдаваш. Другият - да се вземеш в ръце и да се опиташ да решиш проблема. Когато искаш да свършиш работа, винаги има начин. В много случаи това ми е помагало да не хленча, че съм с гръб към централната власт и тя нехае за проблемите.  Представям си Монтана с още по-добра градска среда във всичките й елементи - паркиране, сметосъбиране, липса на незаконни постройки, зелена система, организация на движение. С една дума, да има  визията на един голям европейски град - зелен и спокоен, в който хората имат по-добри възможности.

- На кого се опирахте през всичките 20 години? На кого ще разчитате и през новия мандат?

- Една голяма обица на ухото ми е, че колкото и да си умен, колкото и да си амбициозен, в повечето случаи е необходимо да разчиташ на повече хора. Пред очите са ми десетки проекти,  изпълнени с подкрепата на много хора и институции.  Най-голямото ми предимство обаче е подкрепата на хората от Монтана и това е причината за успеха,  който имам. Отново ще разчитам на тях, защото те са коректив и сочат пътя. Опитвам се да работя с всички, защото няма как кметът да е опозиция. Не може да бъдеш опозиция на проблемите на хората.

- Пожелайте нещо на вашите колеги, които също тръгват към следващ мандат!

- Смело напред и на добър час!