• 18 март 2019, 12:27
• Автор Кирил Иванов
• ТЕМАТА

Кюстендил стяга за 53-и пореден път най-чакания и най-преживяван от жителите на града и хилядите гости от Балканите празник „Кюстендилска пролет-2019“. Тържествата започват на 21 март от 11 часа на площад „Велбъжд“, където владици и местни свещеници ще отслужат молебен за здравето на кюстендилци. Ще се състои и ритуалът по предаването на символите на града. В празничната програма участват народният певец Иван Дяков, емблематичният глас на българската музика Тони Димитрова и танцови състави от Кюстендил.

В местността Хисарлъка от 13 часа ще започне традиционното посрещане на девойката „Кюстендилска пролет“ и концерт със специалното участие на носителката на 5 награди от „Пирин фолк“- Сандански за 2018 г. Цвети Веселинова и местни танцови състави. „Уникални сме. Няма друг град с такъв ден, когато мало и голямо празнува. Всяка къща, дом, чакат гости. И каквито и вериги, модни форуми, конкурси и пр. да бълват победителки и призьорки – нашето момиче, девойката „Кюстендилска пролет“, си е най-хубавата. А моминска хубост тук Господ сякаш с фуния е наливал, несравнима другаде“, отбелязват с обяснимо самочувствие тукашни капацитети.

Кметът Петър Паунов обяви, че са поръчали хубаво време. Организаторите се шегуват, че още отпреди десетилетия се сприятелили с ветерана метеоролог Минчо Празников да им праща слънце и ведро небе - всякога за 21 март. Справял се Празников. Обаче не и през 2009 г., когато в разгара на кастинга на открито валеше обилно, натрупа 60 см сняг.  Председателят на журито и фронтмен на югогрупата „Сребърни крила“ Владо Калембeр зиморничаво духаше в ръцете си, а водещият Орлин Павлов държеше в едната ръка микрофона, в другата – лопата, за да отрива снега пред многократно минаващите по подиума на високи токчета кандидат-миски.

За „Кюстендилска пролет“ търговците буквално окупират града, на открито задимяват над 50 скари. Разбира се - най-голямата атракция са девойката „Кюстендилска пролет“ и подгласничките й, които дефилират и отправят щедро пожелания към стеклите се на площада кюстендилци и гости. Миската победител получава  премия от 1500 лв., а двете й подгласнички и момичето на публиката  – по 850 лв.

Летоброенето на „Кюстендилска пролет“ започва от 1966 г.  И се осъвременява, модернизира, дори  и комерсиализира. Създателят на „Кюстендилска пролет“, тукашният културолог и активист, хорист и изследовател Кирил Поромански (84 г.), написал по заръка от ОК на БКП сценария на първата „Кюстендилска пролет“ през 1966-а. Тогава всеки завод и колектив излъчвал своя кандидатка при жестока вътрешна конкуренция и подбор. Поромански помни първата победителка – Фиданка Николова, работничка в кюстендилския завод за спортно облекло „Марек“. Не я е виждал оттогава. Втората победителка пък работела в завода за прежди „Велбъжд“. След триумфа й в конкурса се омъжила чак в Търговище. „Навремето ги избираха за мис „Кюстендилска пролет“ не само да имат, да носят природната хубост, а и да са скромни, трудолюбиви, да са челници и добри в производството“, спомня си Поромански. И добавя: „Те не се явяваха заради премии и да се пласират след това по модни подиуми и в журнали или да правят кариера. Бяха скромни. Наградата им беше, че могат една година да пътуват безплатно по градския транспорт и да се къпят в градската баня без билет. Както и да придружават кмета на града и висшите управници при тържествени поводи, на официални срещи, когато гостуват известни хора на Кюстендил. Така беше.“