Добротата и благородството ще ни запазят хора

  • 17 октомври 2019, 16:57
  • Автор Мария Димитрова
  • ГОСТ

Medium %d0%a5%d0%b8%d0%bb%d0%b4%d0%b0 %d0%9a%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%81%d1%8f%d0%bd

- Г-жо Казасян, на 1 ноември честваме един от най-големите български празници. В този ден – Деня на народните будители, си спомняме за най-великите родни просветители, книжовници, революционери. Имаме ли днес този техен стремеж към просветление, образование, пробуждане на духа и вяра в собствените сили?

- Имала съм невероятната чест и късмет да съм отраснала с хора, които в собствената си глава спокойно да мога да нарека будители. Такъв беше моят баща, такъв беше моят професор по ударни инструменти. Няма нужда да правиш нещо в световен мащаб, за да бъдеш будител. Достатъчно е това, което излъчваш, това, което правиш, начинът, по който съществуваш.

- Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Паисий Хилендарски са само част от най-забележителните имена, отворили очите на българина за славното му минало и светло бъдеще. Как би изглеждал, как би се казвал техният последовател днес?

- Мисля, че имаме страшно много талантливи будители с буден дух и усещане за мисия и в днешно време. Няма нужда да се връщаме толкова много назад, за да търсим будителите около нас. Всички тези, които те карат да се вълнуваш - с това, което правят, които те карат да се замислиш, карат те мъничко да се развиеш, слушайки,  гледайки или четейки. За мен всички тези хора са будители. Ако дам някакъв конкретен пример, ще отхвърля още поне 300 души, които имам в главата си. Всяко нещо, което, четейки вечерно време например, те кара да се развълнуваш и замислиш, и да направиш една стъпка напред - това не е ли будителство?

- Още от създаването на държавата България можем да откроим редица личности като цар Симеон Велики, княз Борис I, цар Иван Асен, които също да наречем будители. Различават ли се народните будители в различните епохи? Променя ли времето облика на човека-будител?

- Машинизацията на света, в който живеем, ги променя. Всички тези примери, които споменавате, са свързани по някакъв начин с държавата, с постовете, които са заемали в онези времена. За съжаление политиката е абсолютно девалвирала, ценностите в политиката също. Нямаме чисти идеали. Светът се смени, смениха се до голяма степен и истинността на ценностите. Точно затова аз непрекъснато давам пример хората на изкуството, защото там като че ли една идея в повече съществува чистотата и идеалът.

- Кои са днешните ценности на хората? Кое е важно днес и кое ще е важно 20 години, за да се съхраним и променим и да сме адекватни на времето, в което живеем?

- Не мога да определям кои са ценностите на хората.  Единственото, което мога да кажа, е кое е важно за мен. Добрината е ценност, която не би трябвало нито време, нито пространство,  нищо не би трябвало да й влияе. Друга ценност, която за съжаление е позабравена, но изключително важна, е благородството. Тази дума като че ли я махнахме от речника.

А това всъщност е едно изключително качество, което може да променя светове. Това е непреходна  ценност. Именно непреходните ценности са тези, които са важни. Всичко това, което е модерно и актуално в момента - в глобален план няма значение.

- Днес пътуваме много, запознаваме се с много и нови хора, култури, мирогледи и животи. Научаваме за различията на чуждите народи. Но знаем ли особеностите на нашия народ, от какво има нужда той сега? Какъв е в същността си?

- Напротив. В този смисъл имаме памет. Българинът е доста над средната интелигентност в световен мащаб. Даже е запознат с историята си и до голяма степен много повече от други народи. Именно защото сме мънички и търсим поводи да бъдем горди, смятам, че поне в това отношение знаем кои сме.

- Славните битки за родината, героите, посветили живота си за народа, хилядолетните традиции са само част от нещата, които винаги ни вдъхват увереност. На празника на будителите сякаш се подсещаме, че има за какво да сме горди, достойни и уважавани. Често обаче забравяме за това. Защо българският народ не поддържа самочувствие на една истинска и значима нация?

- Ежедневно забравяме хубавите неща, нещата, за които трябва да благодарим, и нещата, заради които трябва да сме щастливи и доволни. За съжаление човек е така устроен и слава на Бога, че има такива дни като 1 ноември, в които поне насила да си спомним за наистина важните неща.

- Често пъти се случва да негодуваме и ругаем срещу самите нас – нашата политика, живот, система, бъдеще. Но цялото недоволство се случва „на масата“ вкъщи, а когато трябва да се предприеме действие за промяна, се скриваме. Защо?

- Ние сме малка държава и за голямо съжаление сме комплексирани по много причини.  Точно поради хода на историята, през която сме минали, поради всички събития, които сме учили за историята на България.

Това, че сме беден и мъничък народ. На нас ни липсва гражданско общество. И това е нещо, което изключително много ни куца. Дори аз понякога си казвам „това няма смисъл“.

- Но това става на родна територия. По мои наблюдения много от нас започват да защитават и възхваляват страната ни веднага щом излязат извън границите й, веднага щом разговарят с чужденци. Защо се получава това?

- Това е носталгията. Една от най-големите сили е навикът. Когато нещо наруши навика ти - дали ще живееш на друго място или с друг човек, за съжаление много пъти това е инатна постъпка. Именно по тази причина имаме качеството да забравяме нещата, които са ни накарали да отидем в чужбина.

- Събудили ли сме се, пробуждаме ли се или спим дълбоко?

- Толкова много сме ангажирани с оцеляването си, че за съжаление нямаме време за другите неща. Защото човек, за да има развитие, желание за пробуждане, усъвършенстване и занимаване със самия себе си - той трябва да има елементарното битово спокойствие. Ежедневието на огромна част от хората е заето с мисълта за оцеляването им. Какво може да искаш от едни хора, които не знаят как да вържат двата края? Затова, когато ми кажат да пожелая нещо на читателите или слушателите, аз им казвам само поне малко да се пооправят нещата, да има време за повече музика, повече духовна храна. За духовна храна трябва да си осигурил поне минимума за децата си и за съществуването си.

- Какво тези българи/будители от далечното ни минало са завещали на настоящето ни?

- Способността да искаме да се развиваме, способността да мечтаем, способността да имаме някакви причини, с които да се чувстваме горди.