Две села делят фурна, лекар и истории за свален изтребител

  • 17 октомври 2019, 17:07
  • Автор Кирил Иванов
  • НРАВИ

Medium picture 313

Дупнишките села Дяково и Кременик отново ще бъдат свързани със здрав, новоукрепен път. До дни ще приключи укрепването на свлачището в махала Бучалата, което през 2015 г. откъсна платното на единствения път между двете села покрай язовир „Дяково“. Що мъки бяха, що отлагания, министри ходиха на терена. Цъкаха и те, като гледаха лунния пейзаж при Бучалата.  Намериха се накрая около 500 000 лева и фирма изпълнител, която сега издига спасителната стена - около 90 метра, и двете села отново ще са свързани „по суша“.

А Дяково и Кременик от десетилетия се възприемат като едно - не само че са съседни. Хората са едни - като хал, участ и манталитет. „От един шаяк сме“, казано по тукашното наречение. Местна легенда обезсмъртява връзката и дружеските настроения между двете села. Било е в края на март 1944 г. Водели се решителни въздушни боеве над София, предвещаващи изхода на войната и по-нататъшните бойни действия в Европа. В гората между Дяково и Кременик на 30 март 1944-а катапултирал летец, машината му паднала в пламъци. Къде от любопитство, къде с други намерения, към мястото на сваления изстребител се затирили група нашенци. Като в разказа на Радичков „Балонът“. Наближили на метри от обгорялото място. Предприели обсада. „Англо-американо фашиста - предай се! Тук дяковски бронирани части и кременички резерви! Предай се жив! Иначе ще атакуваме!“, крещели от дяковската „дивизия“, които не знаели какъв е по народност пилотът. Случаят има престъпно продължение - няколко от „храбрите“ дяковци пребъркали загиналия летец. По-късно са разкрити, предадени са на съд. Някои от обвинените лежали в затвора. Преди десетина години в центъра на Дяково издигнали паметник на загиналия летец на изстребител - фелдфебел Христо Цанков от Старозагорско. Никакъв англичанин или американец, или немец, а българин.  От 50-60 години обаче, когато някой се представи, че е от Дяково или Кременик, като парола и боен девиз му припомнят за „дивизията от дяковските бронирани части и кременички резерви“...

Не само „бойни действия“ сближили двете села. Години наред яли един и същи хляб, месен в дяковската фурна. Децата на кременичани учили в дяковското училище „Кирил и Методий“. Обслужвал ги един доктор, една линейка, едно родилно. Двете села сформирали при соца силен футболен тим, стигнал до „А“ окръжна група-Кюстендил. Е, носел име „Ботев“ /Дяково/, но в гарнитурата имало и пришълци, четири попълнения от Кременик - бившият капитан на „Миньор“ /Бобов дол/ Георги Бачев, изкарал два мандата кмет на селото, Йордан Георгиев-Йорде, старшина в БНА, сега пенсионер, Велко Иванов-Душата и Валентин Георгиев, двамата се пенсионирали като миньори, Вальо вече е покойник. Десетки младежи от двете села работели в мини „Бобов дол“, пътували в един и същ автобус по смените. Станали приятели доживот от забоите. Нещо нормално било дяковец да се ожени за кременичанка, или кременичанец за дяковка.

След свлачището от 2015 г. четири години нищо не бе направено. Половината от единствения път до Кременик хлътна и беше затворен. Дяковци, на чиято територия е станало пропадането на хълма, проявиха съчувствие. Двама собственици разрешиха през дворовете им да мине алтернативен баластриран път и рейсът да стига до съседното и „обичано“ Кременик. Но това не можеше да остане за постоянно - трябваше междуселищният път да се възстанови спешно. При всеки дъжд положението ставаше все по-опасно. Земната маса можеше да затрупа и къщи, които се намират точно под свлачището. „Ако пропаднеше още този скат, край! Оставаме без никаква връзка със света - трябва да си купим салове и да плуваме през язовир „Дяково“, шегуват се тукашни чешити. Дали заради откъснатия път, или заради малкото пътници, но превозвачите силно разредили рейсовете до малкото с. Кременик. През зимата онкоболна жена вървяла пеша 8 километра до съседното Дяково, за да иде на лекар в града. Мъжът й я чакал и срещал. Измъчили се.

Краят на мъките сега вече се вижда. Подпорната стена при м. Бучалата напредва с часове.

Пътят ще стане, а лакардиите и преданията за настроенията и нападките между двете села ще си продължават. Митове и легенди много. В по-малкото селце Кременик имало и още ги има антидяковските насторения - и преди, и сега. При соца в Дяково дръпнали доста пред останалите села  - били административен център на 17 села /и за Кременик включително/, осигурили си бая придобивки - ВиК мрежа, асфалтирани пътища, здравна служба. За малко нещо кременичани трябвало да ходят до комшиите. И това ги дразнело. Но времената се менят. Сега в по-малкото селце имат самочувствието, че са по-заможни и напреднали. А как иначе, щом не какви да са хора, а сватове на бившия Първи Тодор Живков се заселили от десетина години в Кременик. Купили и преустроили къща, малък палат, където се чувстват комфортно, устроили се добре. Николай и Зорка Костови, бащата и майката на петричанката Валя, втората жена на сина на Тодор Живков - Владимир, се чустват вече кременичани. Владо Живков често идвал в Кременик. Пораздал някои вещи на баща си - негово бомбе, лавджийски нож, снимки и др. на привърженици от селото на бившия генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет. Местните си  ги пазат като реликва. Наскоро тъстът Кольо се споминал, разказаха кременичани. Съпругата му Зорка си е тук. В Кременик фамозна къща вдигнал и млад софиянец, който работел за чуждестранна компания. Тук се установил със семейството си. Всяка сутрин карал жена си и децата си до столицата - те да учат, той и съпругата да работят. Свлачището закъм селото сигурно го изтормозило много и него. Известен столичен уролог също предпочел да има вила в м. Бучалата, точно под свлачището закъм Кременик. Стадиончето в Кременик е продадено на установил се тук заможен столичанин. Той насадил ябълки на капково напояване, има добре оборудван парник за зеленчуци и др. „Къде по Дяково такова нещо като при нас - капково напояване“, малко надменно подхвърлят кременичани. Дори и съборите с курбани и новоремонтираният им параклис са „напук на дяковци“. А празниците в двете села стават горе-долу по едно и също време, в рамките на една седмица. И конкуренцията и в курбаните, за музиката и хората, които се извиват, са големи. Кременичани вече се имат за по-оправни, по-организирани от дяковци, нищо, че по постоянен адрес са едва около 50, а в Дяково - около 250.