Всичко за градовете и културата ни трябва да е в GSM-а

  • 17 октомври 2019, 16:45
  • Автор Антоанета Петева
  • ИНТЕРВЮ

Medium polly karastoyanova

Д-р Полина Карастоянова е изпълнителен директор на сдружение Национален борд по туризъм. Доктор в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“, УНИБИТ,  магистър по специалност „Икономика на търговията“ в УНСС, има втора магистърска степен по специалността „ПР и управление на масовите комуникации“ в НБУ. Работила е като финансов консултант на български и международни компании, управляващ директор на Българската организация за конгресен туризъм. Била е депутат в 43-ото Народно събрание на Република България и в рамките на мандата е председател на Комисията по културата и медиите.

- Г-жо Карастоянова, статистиката отчита лек ръст на вътрешния туризъм. Какъв е потенциалът за развитието му?

- Анализът на Националния борд по туризъм като най-голямата работодателска организация в сектора сочи, че потенциалът за развитие на вътрешния туризъм е изключително голям. Има още много какво да се направи в развитието на селския туризъм, на кулинарния туризъм, на културния туризъм, който е насочен предимно към българския потребител. За да се превърнат туристическите дадености в атракция, е необходимо да са налице няколко основни фактора. Първият е природните или културно-историческите забележителности, които имаме като наше богатство и наследство, да бъдат социализирани, да бъдат превърнати в туристическа атракция, която разполага с всички основни реквизити – достъпност на пътя, организация около самата културно-историческа или природна даденост, която да позволява група туристи да я посещават – със съответните хигиенни и санитарни условия, с възможностите за предлагане на подходящи за мястото храна и напитки. Естественият интерес на отделни или група туристи трябва да бъде организиран така, че основната забележителност да бъде запазена, да бъде достъпна и хората да имат информация. Вторият аспект е свързан с информационния комуникационен план на действие. Имаме развитие на две паралелни професионални сфери в туризма вече. Старомодният или класически е свързан с ползването на туроператорски компании, екскурзоводи. Но с развитието на технологиите сме свидетели, че една голяма част от по-младите, по-образованите, по-отворените към новостите български граждани и гости на страната ни предпочитат от личния си компютър, от телефона си, да намерят всичко необходимо за едно място като история, култура и какво то предлага. В този смисъл мобилните апликации, дигитализацията на цялата огромна неповторима красота на България в природна, в културна, историческа, археологическа посока трябва да бъде дигитализирана и достъпна с модерните технологии с всички мобилни версии. Вече наличието на един уеб сайт по-скоро се определя като старомоден или класически начин на комуникация, отколкото като модерен. Идеята е в едно мобилно приложение да е цялата информация за даден град – за забележителностите, музеите, хотелите, механите. И това мобилно приложение със слушалки на ушите ви от телефона да ви води по един професионален начин, да ви дава цялата информация, без да се налага да ползвате допълнителни специализирани услуги. Третият основен аспект е мястото на държавата, виждането на правителството, на Министерството на туризма за работа между Министерството на туризма, браншовите организации и медиите в цялата многообразна възможност за комуникация. Защото българските граждани следва да се информират за всичко, което е интересно и ценно, от българските медии. А българските медии следва да бъдат подкрепени финансово, за да могат да поддържат абсолютно актуални рубрики, които да дават тази информация, както и да организират специализирани кампании, които са ценни.

- Можете ли да дадете пример за българска община, която е лидер в начина на предлагане на туристическия си продукт по критериите, които изброихте?

- Трудно бих определила една община, защото има не малко добри примери. Като Поморие с тяхната специфична балнеологична насоченост. В Северното черноморие един добър пример е курортът Албена, който е многообразен, но има ярък профил по отношение на българския турист. Дори в тази трудна година по отношение на летния сезон, Албена бележи ръст с добрите и многообразни туристически продукти, които предлагат. Друга такава община е Велинград, която успя да създаде свой облик и да се позиционира добре пред българските туристи и чуждестранни посетители.

- Какъв е анализът ви за изминалия летен сезон? Доколко голяма беше кризата и как се отрази на хотелиерския и ресторантьорския бранш?

- Има две части отговорът. Обективната оценка за отминаващия туристически летен сезон е, че той беше много труден. В никакъв случай не можем да говорим за рязък спад на туристите до обявяването на фалита на британския туроператор „Томас Кук“. Преди това сезонът беше труден, спадът беше в рамките на 2-3%. С огромни усилия на хотелиерите и на Министерството на туризма беше задържан един сравнително устойчив тренд на развитие. След фалита на „Томас Кук“ ние се намираме в една съвършено нова, изключително кризисна пазарна ситуация, за която са необходими съвършено различни по мащаб и интензитет мерки. Националният борд по туризъм подготвя група от предложения, които ще представи писмено пред правителството. Следващите 2 – 3 години са с висок процент на риск, ако тези мерки не бъдат взети.

- Какви мерки предлагате за българския бизнес след фалита на „Томас Кук“?

- Преди всичко трябва да се разгледа възможност за облекчаване на хотелиерите, които са пряко засегнати от договорите си с „Томас Кук“, от плащанията, които няма да получат. Те към момента на издаването на фактурата са заплатили дължимото за месеца ДДС, дължи се и корпоративен данък върху тези суми, които по независещи от тях обстоятелства вероятно може да не получат. Необходимо е да се обсъди възможността за колегите хотелиери, които имат кредити към частни банки при сравнително високи лихвени проценти, тези кредити да бъдат рефинансирани от Българската банка за развитие при ниски или нулеви лихви.

Защото това е единствената възможност за някои от тях да бъдат спасени от фалит. В интерес на държавата е вероятно да рефинансира един бизнес, който има възможност да се възстанови и да продължи да работи, отколкото да фалира. Защото това би означавало загуба на данъци, на работни места. Най-важното от гледна точка на следващите стъпки е отпускането на целеви ресурс за туроператорите, които работят с чартърни програми и организирани пакетни пътувания.

- Българската компания партньор на „Томас Кук“ – „Астрал Холидейз“, обяви фалит. Какви могат да бъдат щетите за българската икономика?

- По последна информация 58 български хотела са пряко засегнати от договори с различните подразделения на „Томас Кук“. Все още е трудно да се направят точни изчисления за размера на финансовите щети, защото това е конфиденциална информация, предмет на търговски договори между частни субекти. Конкретната обща цифра може да стане ясна, ако се подаде колективен иск и се консолидира българският интерес към синдиците. Има преки, има косвени щети и такива, които предстоят да бъдат генерирани в този процес. Затова определяме ситуацията като кризисна. И затова предлагаме мерки, за да се опитаме да укрепим тези бизнеси, които са заплашени от фалит. А с известна подкрепа те биха могли да преодолеят тази финансова катастрофа. И незасегнатите от договори с „Томас Кук“ и „Астрал Холидейз“ ще бъдат засегнати, ако не се вземат посочените мерки.

- Какъв зимен сезон да очакваме и каква е прогнозата ви за лято 2020?

- Предстоящият зимен сезон има всички основания да бъде спокоен и успешен. Дано климатичните условия да бъдат благоприятни. В зимните курорти има минимални договори с „Томас Кук“.

Имаме време за реакция и има възможности за търсене на нови клиенти и преориентация към нови пазари. Но прогнозата за 2020 г. зависи от всички нас, от обединените действия на бизнеса и държавата през следващите два месеца. Всички основни договаряния за 2020 г. или вече са в ход, или предстои да бъдат финализирани до началото на ноември. Ако българската държава обяви енергична, видима, атрактива програма за финансова подкрепа и насърчаване на българския туризъм, годината може да бъде по-спокойна от прогнозата на мнозина анализатори.

- Кризата с кадрите се задълбочава и у нас, и в Европа. Дори вносът на кадри не е решение, тъй като представителите на туристическия бранш признават, че не са доволни от дисциплината на част от чуждестранните работници. Има ли рецепта, успешна формула как да се преодолее този проблем?

- Вносът на кадри, който беше доста шумно прокламиран, не е устойчива мярка. Кадрите, за които говорим, нямат необходимата квалификация и подготовка. В туризма е важно кадрите да са любезни, да имат възпитано и сърдечно отношение. В много от случаите това не е факт, особено при вноса на кадри. Ние от Националния борд по туризма имаме готово предложение към всички кметове, които ще бъдат избрани от съгражданите си на предстоящите избори – по немски и австрийски модел да се изградят средни общински училища за подготовка на кадри за туризма. В тях децата да бъдат обучавани, подготвени, след което веднага наети на работа и развивани в посока на по-високи мениджърски позиции, ако имат такива интереси и амбиции. Готови сме съвместно с най-голямата и уважавана платформа на българските общини Kmeta.bg да направим този проект заедно.

- Кои са минусите и кои са плюсовете на българския туризъм?

- Ако ние като народ, като хора, като личности успеем да направим връзка между това, което ни е завещано като наследство от предците ни, да го съхраним, да го развием и да го завещаем на нашите наследници в по-добро състояние, ако всеки от нас е в състояние да разкаже няколко смислени истории на децата и приятелите ни, то без никакво съмнение във всяка от тези връзки, туризмът ще бъде основата, на която стъпваме. Защото всичко важно за туризма не е в хотела, не е в ресторанта, не е в кафето или съпътстващи атракции. Всичко важно за туризма е събрано в една дума – в преживяването. Ако то е незабравимо, никой не може да бъде по-силен от нас.