Андрешко и Бай Ганьо са световен проблем,  вярвам в младите

  • 20 декември 2019, 16:37
  • Автор Антоанета Петева
  • ИНТЕРВЮ

Medium kka 7592

Един от най-обичаните български актьори Владимир Пенев е роден в София на 24 октомври 1958 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Работи по разпределение първо във Варна, след това се връща в София и играе на сцените на Младежкия театър, Народния театър, Сфумато и др. Много и запомнящи са ролите му в киното. Носител е на две награди „Икар“, на две „Аскеeр“, на множество още престижни български и международни отличия. Владо Пенев се занимава с озвучаване и на филми. Неговият глас дублира Вал Килмър в „Батман завинаги“, Дейвид Духовни в „Досиетата Х“ и „Туин Пийкс“, Кевин Костнър в „Бодигард“, Чарли Шийн в „Двама мъже и половина“ и др. През 2013 г. беше министър на културата в служебното правителство с премиер Марин Райков.

- Г-н Пенев, в края на 2019 г. ни напуснаха големи имена като Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова. Какви са вашите спомени за тях и с какво ще останат в сърцето ви?

- Това са много големи, знакови загуби за културата и културния ни живот. Стояна беше един невероятен аристократ, една изключителна личност, пълна със страшно много енергия, познания, със страшно много любов. Стефан беше всенароден любимец. Такъв човек рядко се ражда, дето се казва. Той беше изключително човечен, мил, внимателен, обърнат и към хората, и към студентите си, и към всеки един колега, независимо от това какви политически убеждения има и на каква позиция е. Той първо и преди всичко мислеше за хората около себе си като за хора. Тъжно е, че такива хора си отиват. За съжаление ми се струва, че те нямат заместители – няма хора с подобен морал, с подобна ценностна система, които днешното общество само да създаде. Защото обществото създава такива кумири, такива идоли, от каквито има нужда. А днешното общество съвсем няма нужда от такива неща и това е тъжното.

- Мислите ли, че няма наистина? Мнозина казват, че има голям глад за магнетични хора?

- Да, мисля че няма. Има една част от обществото, която има нужда от това, но за съжаление процентът е изключително малък. Цялото общество е изключително инертно, консуматорски настроено, няма нужда от усилие, за да получи нещо. Днес много по-важно е да имаш, отколкото да правиш нещо, да притежаваш, отколкото да твориш. Това е световен проблем, не е само български. Желанието е да консумираш на момента, без да се замисляш. Ето, вижте какво става с климата. Това не е само наш проблем, който се случва тук. Опростачването е повсеместно. Една глупава идея, недомислица, като Брекзит да речем, може да доведе до това цяла една огромна страна, бивша империя, една страхотна държава като Великобритания да стигне до там народът й да гласува за нещо, което е против собствените му интереси. Тази манипулация е работеща навсякъде. Не че нещо ние сме направили така, че лошо ни е минал преходът. Не, ние сме част от света и светът се влияе по такъв  елементарен начин, според мене.

- През последните години има бум на български сериали, които се правят и излъчват по националните телевизии. Сега Нова тв откупи от БНТ и пусна хитовата поредица „Под прикритие“. Вие участвате и в „Откраднат живот“. Как се гледате в „Под прикритие“ няколко години по-късно? В тези два сериала, както и в други, влязоха много млади актьори, които вече са много разпознаваеми в цялата държава. Какво поколение идва след тях – вашите впечатления?

- О, има прекрасни, великолепни млади артисти и то не само в сериалите, но и в театъра. За съжаление, като казваме правят се сериали, е редно да споменем, че икономическият пазар и културният пазар у нас са изключително малки. А продукции като телевизионни сериали са много скъпи. Всяка телевизия, особено частните, поема огромен риск, когато тръгва да прави самостоятелно авторско предаване – независимо дали е сериал или собствено авторско съдържание. Затова за телевизиите по-евтино и лесно е да правят формати – всичко е измислено, в България само се снима с българи. Това излиза доста по-евтино и така се подкопава цената на актьорския труд. Или купуват евтини чужди продукции. Пазарът у нас няма как да се разраства повече, защото е свързан с години добър демографски прираст, какъвто ние нямаме. За да се превъзмогне това, трябва да се правят продукции на световно ниво. Тук единственият добър пример, за съжаление, е сериалът „Под прикритие“. Това е единственият български продукт, който се продава в световен мащаб – това са реалните факти. Този филм е разпространен и продаден в над 180 територии. Лично мен са ме разпознавали в Германия германци, които са си изтеглили филма от Amazon Deutschland. Между другото в Amazon Deutschland „Под прикритие“ в годината, в която излезе, беше в първия месец по-свалян от Game of Thrones, който е абсолютен рекордьор по всичко за всички времена. Сега, като гледам качеството на „Под прикритие“, то се отличава от последващите продукции. В това е големият проблем – много хубаво правим неща, които са за малкия ни регионален пазар и се състезаваме между две телевизии. Едната пуска музикално шоу, другата също на гърба му, за да си разделят пазара от 1,5 млн. зрители.

Докато бях министър на културата, се случи така, че бях в Брюксел за подписване на едно икономическо споразумение със САЩ (което и досега не е подписано, слава на Бога). Културните министри на Германия и на Франция събраха останалите министри и предложиха да изключим от търговското споразумение със САЩ всичко, което е свързано с култура. Тезата им бе, че без държавата да подкрепя културата, тя би загубила заради ниското качество на произведенията от САЩ. В САЩ холивудските продукции не се наричат кинопроизведения, а industry – слагат се едни пари и се печелят други. Затова в САЩ няма министерство на културата, но в Германия, Франция, България има. И това Министерство на културата е задължено да стимулира културните процеси, за да може да възпитава национално самосъзнание. Това, за съжаление, ние не правим. Няма как да се развива една дейност, ако няма пари в нея.

- Но през последните години театрите са пълни, хиляди хора посещават Панаира на книгата, Лили Иванова в най-голямата мъгла в три последователни вечери напълни зала 1 на НДК?

- Ама това е Лили Иванова! Тя не е създадена сега. Това е продукт, създаден през годините. Тя се е самозащитила, самоизградила, самоусъвършенствала дотам, докъдето тя персонално е искала да стигне. Има сега нова методология за финансирането на театрите, според която е по-хубаво да не правим много нови успешни неща, защото това не ни носи нищо. Такава е системата при нас, за съжаление.

- В навечерието сме на Рождество Христово. През последните години хората участват в различни кампании и каузи – събират капачки, помагат в кампании за събирането на средства за лечение на болни хора. Добротата дефицит ли е и у кого в днешно време?

- Прояви на доброта, на съчувствие, на благотворителност, на съчувствие между хората никога няма да изчезнат. За съжаление му обръщаме внимание като на някакво изключение. То не е част от ежедневието ни, от ценностната ни система, в която добротата да е част от деня ни. Непрекъснато призовавам хората, които мрънкат, че нещо не им харесва, да действат по някакъв начин. Софиянец съм, давам за пример ремонта на „Граф Игнатиев“. Как един, като не му харесва, не го огради и да каже: „Мила Йорданка Фандъкова, аз съм на твоя страна, аз искам да живея в хубав град, но това не ми харесва. Мога ли да го поправя, за да покажа как би било хубаво да стане?“. Мога ли да измия графитите по красиви сгради, паметници на културата, и да ви покажа как би било по-хубаво? Сграда, паметник на културата, и минал някой и си написал глупостите комплексарски, които са му хрумнали… Ненавиждам това, че хората непрекъснато имат претенции, без да направят усилие и да покажат и да направят нещо, което е добро за всички. Безвъзмездно, без да очакват нещо в замяна.

Живея щастливо на прекрасната ул. „Иван Вазов“ от 61 г., там съм роден. Опитах се да направя Музей на софийска градска архитектура за целия XX век. От общината бяха много мили, главният архитект направи проучване на сградите – от 40 по улицата 20 са паметници на културата. Тя е пълна със забележителни архитектурни обекти. Имаше подарен ни план от архитекти от Копенхаген. Ударихме на камък в прекрасното ни гражданско общество – в чудесната дребна злобица - защо той ще прави нещо, а не аз. А ти нищо не искаш да направиш, ти искаш нищо да не стане! И хубавата улица беше само ремонтирана, браво за това! Тя не беше ремонтирана през времето, в което аз живея на нея. Опитвам се и помагам на града си. Пред дома си съм засадил дървета и вече 40 години ги отглеждам, подстригвам и розите отпред, за да цъфнат догодина. Грижата не е от днес за утре. Имам призив към хората – наведете се и вземете боклук, който вие не сте направили, и го хвърлете в първата кофа. Ако всеки вземе един боклук, който не е направил той, ще е добре – аз искам да живея на чисто.

- Не звучите много оптимистично.

- Огромен оптимист съм, но за себе си. Не мога да отговарям за хората. Аз знам, че имам бъдеще, знам какво усилие полагам, за да бъда добър и адекватен на моята си ценностна система. За съжаление моята ценностна система няма общо с обществения морал. Това, което виждам – когато си добре възпитан, когато си внимателен, мил, ти си губещ. За да си печеливш според обществения морал, трябва да си арогантен, да си простак, да нарушаваш правилата  - даже в песните се пее така, че трябва да направиш няколко бели, за да си по-успешен и по-харесван. А като си правилен и си плащаш данъците, си от неудачниците. Пак казвам, това не е български проблем. Описано е – Андрешко си е хитрец от години, всичките ни байганьовщини - още по-отдавна. Това е световен проблем, за съжаление.

- Какви поколения идват след нас?

- О, надявам се много по-добри. Ние просто сега не ги виждаме. Светът трябва да се разтресе. Това е еволюция. Не вярвам в революциите – не можеш да направиш нещо за два дена. То трябва да се изгради, да се преживее, да минат поколения, еволюционно да стигнеш до този успех.

- От какви чудеса имат нужда хората днес и какви чудеса се случват във вашия живот?

- Ежедневно се случват чудеса. Да вярваш, вероятно е най-голямото чудо – да вярваш в себе си, в света около себе си, в добротата, в любовта. Ето любовта е едно изключително чудо.

- Влизате ли в църква, как посрещате Рождество Христово и Нова година?

- Не мога да кажа, че съм много последователен в религията. Имам си вкъщи достатъчно икони, на които се моля. По-скоро вкъщи извършвам някои ритуали, които би трябвало да направя в църквата, защото нямам време. Християнин съм, спазвам християнските ценности, надявам се да съм го предал и на дъщеря ми и на племенницата ми.

- В кои постановки и къде можем да ви гледаме през декември и през януари?

- През декември можете да ме гледате в „Бащата“, „Братя Карамазови“ в Народния театър, в „Приятно страшно“ в Театър 199, в „Пияните“ в Театър „Зад канала“, в „Мъртвешки танци“ в „Сфумато“. Същите тези постановки ще се играят и през януари. Тогава ще излезе и продължението на „Бащата“ – „Синът“, който ще се поставя отново на Голяма сцена на Народния театър. Участваме с Теодора Духовникова в тази постановка, с която ще отбележим завръщането на Захари Бахаров в Народния театър.

- Какво ще си пожелаете за 2020 г. – за себе си, за приятелите, за феновете, за страната?

- Пожелавам на всички най-баналното – здраве. Хората ще стигнат моята възраст и ще разберат, че по-ценно и по-важно от здравето няма. И след като има здраве, другото супер важно е любов, любов, любов. Както казва апостол Павел в посланието към коринтяните: „Накрая остават тези трите – Вяра, Надежда и Любов. Но най-голяма от тях е Любовта“. Така че след здравето пожелавам любов и тогава светът ще бъде хармоничен и щастлив.

Снимки: Стефан Н. Щерев и Нова тв