Христос – последният Божи син, роден на 25 декември

  • 20 декември 2019, 16:46
  • Автор Дарина Михалева
  • ЗАГАДКИ

Medium jesus 3692881 1920

Наближава Рождество Христово. На 25 декември целият християнски свят чества появата на Божия син - Исус Христос. Както е известно от най-популярната книга по света – Библията, малко преди раждането майка му Мария, заедно със съпруга й Йосиф, отиват във Витлеем. В странноприемницата нямало места и затова семейството се подслонило в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Там Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли.

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. 

„И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14)

Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Младенеца.

Той бил почетен и от трима източни царе мъдреци, доведени от изгрялата в небето Витлеемска звезда. В краката Му те принесли не само своите дарове, но също и всичките си познания като знак на почит към Този, у Когото разпознали образа на истинския Бог.

Празнуването на Рождество Христово на 25 декември е въведено 300 години след смъртта на Исус от папа Юлий I. Преди това раждането на Младенеца се е отбелязвало на поне три различни дати: 6 януари, 29 март и някъде през юни. Църквата избира 25 декември, когато по езическата традиция от римско време хората празнували зимното слънцестоене - т.е. края на кратките, мрачни дни и зараждането на пролетта.

В Сърбия, Македония, Русия, Украйна, Грузия, Черна гора, Северно Косово, Босна и Херцеговина на 6 януари до ден днешен празнуват Бъдни вечер, а на 7 януари – Рождество Христово. Арменската църква празнува Коледа и Богоявление на 6 януари.

Всъщност около 25 декември има много митове и астрономически легенди, които разказват изследователите от т.нар. движение по света „алтернативна наука“. Те са открили невероятни съвпадения между библейското сказание за раждането на Иисус и предхристиянската митология, астрологията и астрономическия статус на небесните тела в деня на раждането му. Според тезата във филма „Духът на времето“ битието на Божия син е може би последната кавър версия на много древни сказания. Причината е, че основните моменти в живота му поразително съвпадат с много подобни, останали от древни цивилизации по земята. Така според авторите първите създатели на Библията просто са преписали и адаптирали старинни текстове, като са променили имената и детайлите на главните герои.

Лентата не отрича съществуването на Бог, но оспорва основната нишка, върху която се гради цялата християнска религия – приказката за Христос.

Изследователите изброяват прототипите на Исус и техните истории. От митологии по земното кълбо те откриват Божиите синове, които навсякъде са със синоними Богът Слънце, Спасителят на човешкия род.

Според изследователите от „Духът на времето“ най-старата подобна история е в египетската митология. Богът на Слънцето - Хор е роден на 25 декември около 3000 г. пр. н. е. от девицата Изида Мери. Неговото раждане е съпроводено от появяването на звезда на Изток, която кара трима владетели да я следват, за да се поклонят на новородения спасител.

На 12 години Хор става учител на заблудени деца.  На 30 години последвал лице на име Анап и така започнал мисията си на духовен водач. Хор имал 12 ученици последователи, които пътували с него и станали свидетели на сътворените от него чудеса – излекуване на болни и ходене по вода.  Хор е бил познат под много имена – Истината, Светлината, Богопомазан син, Божий пастир, Божий агнец и много други.

След като бил предаден от Тифон, Хор бил разпнат, погребан и след три дни възкръснал.

На стените на замъка в Луксор в Египет има глифове отпреди 3500 години и рисунки на Благовещение и Непорочното зачатие. Там има рисунки с вестта, че Изида ще зачене Хор, продължават със Светия дух Нет, който ще оплоди девственицата. Следва раждането на Бога и поклонението на влъхвите. Точно както в историята със зачеването на Исус.

Бог Кришна в Индия е роден от девицата Деваки. Звезда на Изток възвестява идването му. Има свои ученици, извършва чудеса в тяхно присъствие, и след смъртта си възкръсва.

Древногръцкият бог на виното Дионис също проплаква на 25 декември. Майката на Дионис е девица. Той също бил пътуващ учител и вършел чудеса, превърнал водата във вино. Възкръснал след смъртта си.

На 25 декември се ражда и Митра – древноарийско божество. И Митра, като родения по-късно Исус, има 12 последователи и дарбата да извършва чудеса. След смъртта си е погребан и след три дни възкръсва. Интересното е, че свещеният ден за преклонение пред Митра бил неделя – Денят на Слънцето. Наричан е Истината, Светлината и др.

Исус Христос се „ражда“ след всички тях. Но за сметка на това е превърнат в „основата“ на най-масовата религия днес на земята – християнството.

Роден е от Дева Мария на 25 декември във Витлеем. На 12 години Исус е вече учител, а на 30 години е кръстен от Йоан Кръстител във водите на река Йордан. След кръщението става духовен водач, има 12 ученици, които го следват навсякъде. Исус също върши чудеса – възкресява мъртви, лекува болни, с две риби и пет хляба успява да нахрани 5000 души.  Наричат го Синът Божий и Кралят на кралете.

Исус е предаден от своя ученик Юда за 30 сребърника, след което е осъден и разпнат на кръст. Възкръсва на третия ден след полагането му в гроба.

Така 5000 години след първия образ на Спасителя и последвалите много локални митове, мнозина се питат – защо Богове се раждат на 25 декември, защо имат по 12 ученици, защо възкръсват три дни след смъртта си. Отговорът на първия въпрос за датата се крие в споменаването във всички изброени митове на Сириус – най-ярката звезда на небето.

На 24 декември (Бъдни вечер) Сириус се подрежда в една линия с трите най-ярки звезди от „Коланът на Орион“. Те и днес се наричат „Тримата крале“ и всяка година при изгрева на 25 декември се подреждат в една линия със Сириус. На нощното небе изглеждат така, сякаш я следват, за да локализират изгрева - раждането на Слънцето.

В християнството те са представени в човешки образи - влъхвите.

Изследователите отдавна говорят, че древните цивилизации са имали невероятни познания по астрономия и много добре са се ориентирали по звездите и съзвездията. Според тезата за повтарящите се „биографии“ на Богове Дева Мария е съзвездието Дева. „Virgo“ е латинското название на „девствен“. Древният глиф за Дева е видоизменено М. Ето защо Мария заедно с другите девици, като майката на Буда - Мая, започват с буквата „М“.

Съзвездието Дева е наричано още „Домът на хляба“. То е изобразявано като жена, която държи сноп пшеница. Този Дом на хляба и пшеницата символизира месеците август и септември – времето на прибиране на урожая. Витлеем също в превод означава „дом на хляба“.

Има и други интересни мистерии около зимното слънцестоене преди 25 декември. Това е най-краткият ден с най-дългата нощ на годината. У древните народи този процес символизира смъртта на Слънцето. На 22 декември Слънцето заема най-ниската част на небето (надир). В следващите три дни то се движи едва видимо на юг и се оказва в близост до Южния кръст, или съзвездието Кръст. Така на 25 декември   Слънцето се премества с един градус на север, предвещавайки идващите по-дълги дни от зимата и пролетта.

Или казано с похватите на митовете – Синът (Слънцето) умира на Кръста, мъртъв е три дни, след което възкръсва, ражда се отново за нов живот.

Ето защо в концепцията за Исус и другите  Богове - Слънца присъства разпятието, трите дни на смърт и възкръсването. Така идва посланието, че възкресението е закономерен процес към спасението. Спасението за земния човек е пролетта и благата, които тя носи.