Кюстендил се пита – Трябва ли ни язовир

  • 23 януари 2020, 14:54
  • Автор Кирил Иванов
  • ПРОЕКТИ

Medium dam 929406 1920

Да се дострои започнатият през далечната 1976 г. язовир „Кюстендил“ над близкото с. Слокощица. За това,  покрай режима и водната криза в съседната област Перник, настояват все повече и повече хора в Кюстендилско.  Предложение довършването на обекта да стартира възможно най-скоро пред ангажираните институции  и до няколко министерства пратили група общински съветници. Както и от сдружението „Форест БГ“, в което членуват над 100 фирми, дружества, предприятия с дейност в сферата на горите и дърводобива. Идеята им е, че един такъв воден обект ще промени климатичните „показатели“ за района - валежи, температури, влажност и др. И това би благоприятствало развитието на дървесните и растителните видове - на флората и фауната изобщо.  От сдружението готвят  експертно обсъждане по проблема на национално ниво. И от въдичарската гилдия готвят подобно „искане“.

Разбира се, над всичко е завършването на язовира над Слокощица да предотврати всякакви угрози и в Кюстендилско да не се повтори „сюжетът  Перник“ с непосилния воден режим и всичко произтичащо от това. Досега обектът „язовир Кюстендил“  е изграден на около 40% и е спрян поради липса на средства. Съоръжението трябва да осигури до 900 л/сек питейна вода за града и района. И вода за поливане и агроцели. Язовирната стена е издигната до 42-43 м. Последно по обекта е работено през 2003 г. при управлението на НДСВ, когато са изградени още 5-6 метра, за толкова са отпуснатите тогава средства. Това станало възможно, след като при едно посещение в Кюстендил общинарите качили тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски до зейналата недостроена язовирна чаша над с. Слокощица. И стърчащата над нея бетонна водопреливна контролна кула.  Тогава били доизградени и някои от инжектираните по корпуса на стената контролни пунктове за налягането на водата  върху стената, изпускателните съоръжения и др. И дотам. 

Според проекта в завършен вид стената трябва да стигне 72 м. Полезният обем на язовира ще е 13-15 млн. куб.м вода, припомниха проектантите.

Не е имало предизборни кампании, през които да не е обещавано, че язовир „Кюстендил“ ще се дострои - един ден. Така беше и на последния местен вот през октомври м.г., когато един от кандидатите за кмет на общината довел и екип немски експерти да се убедят на място що за хидрообект е бил започнат над града преди около половин век и всичко е зарязано. Умува се и как могат да се осигурят евросредства за евентуалното продължаване на строителството на язовира над Слокощица. Могло да се направи препроектиране, да се редуцират параметрите на бъдещото изкуствено езеро. И т.н. Но не би. Нищо реално не се прави. До ден днешен.

В самото с. Слокощица вече са изгубили  търпение, че обектът един ден ще бъде завършен. Впрочем в селото мненията са „за“ и „против“, като за всичко по Българско. Свидетелства доскорошният кмет на селото Румен Калфин. „Абе, има и хора, които са „против“ - да ги питаш защо. Имотите ли си пазят, ливадите, по които да си пасат кравите. Но са против“, отбелязва  Калфин. Тези с къщи и имоти  под стената са „против“. Щели да минат допълнителни канали и съоръжения, пречиствателна станция, която ще влезе в техните земи, ще има отчуждавания, разправии. Тези над стената са „за“. Цената на имотите и терените около и над язовира ще се вдига, при това - доста, амбицират се за добри печалби те. 

Друг спор е дали язовирът може да осигури питейна вода, каквато е целта при проектирането му. „Експертите са категорични, че водата ще съдържа тежки метали от находищата наблизо, някои от които са били разработвани при добива на олово и цинк в закритата преди десетилетия мина „Осогово“. Съдържание на манган има установено във водата, която ще зарежда язовира, а това е недопустимо тя да се използва за питейни цели“, произнасят се еколози от града.  Други се позовават на световни и  еврокапацитети, според които подобни „мащабни“ хидросъоръжения вече не се строят. Не са рентабилни, дори са опасни за природата и за сигурността за населението и за инфраструктурата.

Едни все такива - коментари  и мнения много, обобщават кюстендилци. Преобладаващите обаче са, че язовирът трябва да се построи. „Нещата са  „или-или“. Или да го направят, или да съборят и изграденото дотук. Само да не е в сегашното му положение. Необходими са някакви около 13 млн. лева. Нищо пари са (според експерти ще са необходими минимум 30 млн. лева - б.а.). А на противниците да се достроява ще ги  посъветвам да видят нивото на река Слокощица - преди десетилетия е идвала буйна, порои,  носела е къщи, бели правила. Сега е колкото две магарета да се изпикаят“, шегува се бившият кмет на Слокощица Калфин.

„В Слокощица  са патриоти, не са съгласни язовирът да се казва „Кюстендил“. Държат си да се нарича „Слокощица“. Няма значение дали ще се направи, или не“, установил при среща с местните хора преди години бившият областен шеф на Кюстендил Иван Каракашки.

А и сегашният  областен  управител на Кюстендил Виктор Янев коментира с известна предпазливост  ситуацията с историческия като темп на изграждане язовир над с. Слокощица: „Работи се в тази посока  по идеята за доизграждането му. Но всичко е още съвсем предварително  и решение все още няма“. Не се ангажира с конкретни срокове и дали подновяването на работата по обекта ще почне скоро настоящият губернатор на Кюстендил Янев. А от институциите нагоре - се мълчи, вече почти 50 години.