През 2018 г. язовирът край Перник преля, сега е суша в Европа

  • 23 януари 2020, 14:43
  • Автор Нина Александрова
  • ИНТЕРВЮ

Medium %d0%9f%d0%a0%d0%9e%d0%a4%d0%95%d0%a1%d0%9e%d0%a0  %d0%94%d0%98%d0%9c%d0%98%d0%a2%d0%aa%d0%a0 %d0%9a%d0%98%d0%a1%d0%9b%d0%af%d0%9a%d0%9e%d0%92    %d1%81%d0%bd.%d0%9a%d0%a0%d0%a1%d0%92%d0%a0%d0%90%d0%9a%d0%9e%d0%92 7

Проф. д-р инж. Димитър Кисляков е председател на Българското дружество по големите язовири и преподавател в катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ към Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Дружеството, което той оглавява, е част от Международната комисия по големите язовири – МКГЯ (ICOLD), основана през 1928 г. в Париж. Тя обединява хидроинженерите от вече 101 страни.

- Професор Кисляков, колко точно са язовирите в България и колко от тях имат нужда от спешен ремонт?

- Големите язовири са 212, а общо са 6844. Тоест малките са над 5000. Генерал Кирил Войнов от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) изнесе информация, че над 400 от язовирите у нас се нуждаят от спешен ремонт. Почти без изключения, това са малки язовири.

- Малките язовири бяха прехвърлени за стопанисване на общините. Могат ли обаче кметовете да се справят с тази задача и какви трудности стоят пред тях?

- Административното прехвърляне на язовирите към общините се извърши преди доста години. На големите язовори собственици са НЕК ЕАД, „Напоителни системи“ ЕАД и ВиК дружествата. С тяхната техническа експлоатация по принцип няма проблеми. Малките язовори, прехвърлени към общините от бившите ТКЗС-та и АПК-та, от години не бяха стопанисвани. Имам предвид техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, с всички последици от липсата на такава експлоатация. Общините нямаха ресурса - финансов, технически, липсата на необходимия за поддържане персонал също е проблем. Зачестилите проблеми доведоха до това държавата най-сетне да си застане на мястото. През 2018 година с промяна в Закона за водите беше конституирано новото държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ (ДПУСЯ), което със съответен административен механизъм позволи общини или собственици, които не могат или не желаят да стопанисват язовирите си, да ги прехвърлят към това предприятие като собственост или да ги предоставят за стопанисване.

Над 2300 язовира вече са прехвърлени, което означава, че мярката е била крайно належаща. „Държавната консолидационна компания“ ЕАД (ДКК) пък е предприятието, което трябва да извършва самите дейности по поддържане и ремонт на съоръженията. Доколкото ми е известно, ДКК има и предоставен бюджет около 500 милиона лева. В момента се създават, уточняват и изглаждат механизмите на взаимодействие между тези две предприятия в  административната обстановка на страната ни, за да започне на практика да бъде осъществявана техническата експлоатация на тези прехвърлени язовири.

- Какво е състоянието на големите язовири?

- Те са в добро техническо състояние. Експлоатационните предприятия, за които ви споменах, са на добро ниво. Най-високо е нивото на техническа експлоатация в Предприятие „Язовири и каскади“ на НЕК ЕАД. Но и „Напоителни системи“ ЕАД, и ВиК дружествата стопанисват своите язовири адекватно и добре. Технически големите ни язовири са в добро състояние.

Тук трябва да се уточни, че става дума за язовирни стени и съоръженията към тях, тъй като самият воден обем във водохранилищата се управлява от МОСВ и неговите структури.

- Бедственото положение в Перник е от ноември миналата година. Обемът на язовир „Студена“ е на критично ниво. Има ли опасност язовирът изцяло да пресъхне?

- Страшна суша е. Язовир „Студена“ за последно е преливал на 4 август 2018 година. Той е годишен изравнител със сравнително малък обем - 20 милиона куб. м. до кота твърд преливник, 25 милиона куб. м до горния ръб на таблените затвори на преливника. Тоест обемът е относително малък, а потреблението не намалява. Притокът е силно намален и продължава да намалява. Ако страшната суша продължава, катастрофалната ситуация само ще се задълбочава. Но нека в потока от информация да се разграничат 3 проблема. Обемът на язовира е обем, който може да бъде регистриран във всеки момент. Има приток към него, който заради сушата е страшно намалял. Но се изнесе и информация, че от някои от притоците към язовира има нерегламентирани отклонения. Тоест, ако това е истина, съответните институции трябва да бъдат сезирани. Третата компонента е оттокът от язовира към водоснабдителната система на града. По състоянието на тази система и потреблението в нея, т.е. кой, колко и как ползва вода, могат да се произнесат операторът на системата и колегите  специалисти по ВиК.

- Тоест сушата не е единствената причина за състоянието на язовира?

- Ако се каже така, следващият въпрос е какви са другите причини. Аз не мога да бъда толкова смел и конкретен, защото такива оценки могат да се правят единствено въз основа на внимателно проучване на обективните данни. Да се вземат ежедневните данни за изменението на обема на язовира в продължение на поне 1-2 години и да се види как при определен приток към него е управляван оттокът. Малко странно е, че за водна криза в Перник се заговори само един ден след общинските избори.

- Проблемът с водата в Перник е от години.

- Нека операторът на водоснабдителната система да каже има ли други причини, освен сушата. Или колегите от специалност ВиК, които са наясно с развитието на тази система в града – състояние, поддържане, експлоатация, загуби и т.н. Кметът в тази ситуация е административно лице, управленец, но той има нужда от еспертната поддръжка на ВиК специалистите, които познават водоснабдителната система, експлоатират я и я поддържат.

- Вие сте преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Сам казвате, че кметовете имат нужда от експерти. Същевременно секторът търси в момента над 2000 хидроинженери. Има ли глад за специалисти?

- Има няколко проблема. През последните години в България рязко намаля интересът към хидростроителството. Младите хора не желаят специалността. Всичките тези язовири и системи от съоръжения имат нужда от грамотна техническа експлоатация и развитие, иначе стават опасни. Определено има недостиг на специалисти. Но инженерството не е особено привлекателно за младите хора, защото следването е трудно, а проблемите в процеса на работа са сериозни, изискат висока и продължаваща квалификация.  Отговорностите са големи. Заплащането на този труд обаче рядко е привлекателно. Във връзка с това, поне в административния сектор, държавата също има какво да направи, ако има съответните приоритети, разбира се.

- Случващото се в Перник, в Ботевград трябва ли да е сигнална лампа за София?

- Разбира се. София се водоснабдява единствено от язовир „Искър“. „Бели Искър“ също е водоснабдителен през каскадата „Лакатица“, но неговият обем е малък и освен това има нужда от спешен ремонт.

- Да, но от последното обсъждане на темата за „Бели Искър“ в МРРБ минаха над 2 години и нищо не се случва. Защо според вас?

- Нуждата от ремонт на тази вече над 70-годишна стена се увеличава. Язовирът има крайно належащи проблеми, които според мен се лутат в административни дебри. Въпросът със собствеността на „Бели Искър“ се изясняваше доскоро. Не знам обаче дали е изяснен. В административни процедури с този язовир се губи много ценно време. Преди 25 години имаше много сериозна водна криза в София. Сега градът е с 1 милион жители повече и рано или късно пак ще има криза. Това е неминуемо, природните условия са такива. А по отношение на източниците на водоснабдяване на столицата нищо не се е променило. За 25 години можеше да се направи нещо, но това изисква стратегическо действие и планиране. В дългосрочен план, разбира се. По този въпрос обаче е мислено и то не от вчера. Имаше например проект за хидротехнически комплекс „Илийна“, който беше спрян през 1988 година.

- Той е трябвало да бъде допълнителен водоизточник за София? Защо е спрян?

- Да, трябваше да бъде допълнителен водоизточник. В съседната долина на река Манастирска - на река Илина, трябваше да бъде построен един язовир с около 100-метрова стена. Беше спрян по екологични съображения, тогава движението „Екогласност“ набираше скорост. Изглежда обаче истинските причини бяха други, но те биха били тема на друг по-дълъг разговор.

- При такива проблеми с язовирите какви алтернативни източници за водоснабдяване могат да се потърсят?

- Това е много сложен въпрос и трябва да бъде решаван за всяко конкретно населено място. Планът за София трябва да е един, за Перник друг, за Омуртаг и Шумен различен. Кметовете могат да получат експертна помощ, но не знам доколко биха имали успех, ако предприемат административна инициатива. Ще дам пример с язовир „Иваново“, който се скъса и заля село Бисер. Кметът на Харманли в продължение на поне 2 години беше сезирал областния управител, че язовирната стена е в опасно състояние. Тоест кметът формално си беше свършил работата.

- България е сред най-бедните страни на водни ресурси на глава от населението в Европа. Какви мерки трябва да се вземат предвид този факт?

- Има едно правило в нашата професия. Много язовири строи този, който има много вода, и този, който има малко вода. Този, който има много вода - за да се пази от нея. А този, който има малко - за да я преразпределя и да може да ползва пълноценно наличния ограничен ресурс. Има водоснабдителни проекти, които вече десетилетия не са завършени. „Пловдивци“, „Нейковци“ и „Луда Яна“ бяха спрени с един факс през август 2001 година. „Пловдивци“ се завърши успешно в края на 2017 г. с финансирането от Световната банка и влезе в експлоатация. Строителството на „Луда Яна“ продължава с много проблеми. „Нейковци“ беше обследван, извършено бе ново проектиране, работният проект приключи, но няма финансиране за завършването му. „Черни Осъм“ така и не се построи, а „Кюстендил“ вече десетилетия не е завършен. Всички те са водоснабдителни язовори.

България има нужда от язовири за преразпределение на оттока. Естественият отток на нашите реки се характеризира с висока неравномерност и има нужда от преразпределение. Не са само язовирите, при водоснабдителните системи се говори и за други проблеми - състоянието им, поддържане, загуби в тях и т.н. Но трябва да се попитат съответните специалисти.

- Кои други градове са заплашени от кризи?

- Страшната суша засяга цялата ни страна, цяла Европа. По северните склонове на Алпите няма сняг в момента. Климатичният проблем се отнася за цяла Европа. Отговорът изисква сериозно обследване на всяко населено място.

- Държавата добър стопанин ли е на язовирите?

- Тя се опитва да застане на мястото си, прави определени стъпки, включително законодателни и в нормативната уредба. В условията на продължаваща суша може би е добре да се обедини управлението на водните ресурси на страната. Трябва да се мисли дългосрочно, да се привлекат специалистите във водния сектор, за да се мисли за мерки за подобряване на ситуацията в цялата страна. Сега управлението на водите е разделено между различни институции и това води до административни проблеми.

Координация има, но тя е трудна. Специалистите във водния сектор го знаят и го изпитват на гърба си. Има идеи за осъществяване на единно управление на водите и те не са от вчера. Важното е да се мисли по въпроса, специалистите да седнат на една маса, да формулират заедно проблемите и да се търсят решения.

Снимки: Красимир Свраков, Kmeta.bg и pixabay.com