Трифон си отрязал носа заради закачка с мома

  • 23 януари 2020, 15:01
  • Автор Владимир Симеонов
  • ТРАДИЦИИ

Medium %d0%9f%d0%bb%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%b8 %d0%a2%d1%80%d0%b8%d1%84%d0%be%d0%bd %d0%97%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d0%bd 1

Най-вероятно празникът Трифон Зарезан има своите корени още по времето на траките. Защото те са имали бог на виното, който е бил за тях като древногръцкия бог на виното, плодородието, лозарството, гроздобера и веселието – Дионисий. Той също е бил почитан от траките като божество на тракийското винопроизводство, в техните представи това е бил богът виночерпец, богът винопроизводител. Това разказва професор Костадин Динчев, филолог и фолклорист. Той припомня, че са намерени и достатъчно археологически данни, които потвърждават тази теза – при разкопки са открити огромни връчви (големи делви), в които траките са съхранявали виното си, а

самите съдове закопавали в земята, за да са на хладно

и да не се разваля напитката на боговете през летните и горещи месеци. 

Трифон Зарезан е празник на възраждащата се природа, на идващата пролет, в който са в пълен синхрон околната среда и човекът. Защото за човека началото на пролетта е и началото на земеделската година, с обработката на земята той я опложда и тя дава своите плодове. „В самото празнуване се преплитат богатото ни наследство от миналото и съвремието.

Обредът представлява смесване на езичество и християнство

Има една впечатляваща търпимост между догмите на езичеството и вярванията на християнството. Източното православие е толерантно и допуска и езически ритуали в някои християнски празници“, твърди проф. Динчев.

Ученият припомн и една от легендите за Трифон Зарезан. Някога той тръгнал да зарязва лозето си с косер (ножица за подрязване). „Според тази легенда край лозето минала Богородица, според друга версия – обикновена жена, негова близка. Трифон Зарезан й се присмял и използвал дори някои неприлични думи. А жената го предупредила, че трябва да внимава, за да не си отреже носа. „Аз зарязвам лозето си отдолу нагоре, а не отгоре надолу“, казал Трифон и докато показвал това движение, наистина си отрязал носа. Потекла кръв, затова кръвта се свързва с виното, смята се, че виното е червено като кръвта на Исус Христос“, казва фолклористът.

Като бивш кмет на град Мелник, проф. Динчев има най-сериозни наблюдения как се празнува Трифон Зарезан в Мелнишкия регион и как празникът се развива през годините. Той се празнува най-вече в селищата с традиционно винарство, а в района виното е на почит. Отглеждат се лозови масиви не само в Мелник, но и в селата около града – Виногради, Хотово, Рожен, Лозеница. „Там това се прави със специален церемониал. Рано сутринта хората обличат празничните носии, събират се пред дома и се качват на каруцата, теглена от волове или коне. Най-отпред сяда този, който е определен за цар на лозята, той задължително носи венец от лозови пръчки. Всички заедно отиват в лозовия масив, а пръв зарязва лозето царят на лозята. След него същото правят и останалите от групата. Свещеник пък благославя лозето и прелива вино, за да има плодородие и берекет, за да помага и бог на начинанието на хората да произведат хубаво грозде и качествено вино“, разказва професор Динчев.

Разиграва се и кратка сценка с участието на самия Трифон Зарезан.

Мъж, облечен като Трифон, се крие в съседно лозе

Царят на лозята го вика на няколко пъти: „Трифоне, къде си, че не мога да те видя от узрялото грозде?“. След третото повикване Трифон Зарезан се появява при лозарите и също зарязва лозето. На земята се поставят бели чаршафи или някакви одеяла, за да се подредят храните и напитките, за да започне увеселението. Пеят се песни, извиват се кръшни народни хора. После веселбата се премества на мегдана в населеното място, където продължава през целия празничен ден.

„Почти навсякъде в България Трифон Зарезан се чества по идентичен начин. Възможно е някъде да има локални, специфични прояви. Но общото е много повече – природата и човекът са в хармония, зарязва се лозето, прелива се с вино, пее свещеник, има цар на виното, има веселба“, допълва фолклористът.

Професор Динчев е категоричен, че на 14 февруари следва да честваме само и единствено Трифон Зарезан, а не свети Валентин. Защото вторият празник не е източноправославен, а католически. За българите е важно да почетат лозаря и винаря. „Но

има едно престараване в последните 30 години да приличаме на Запада

това се отразява и в езика ни, който е пълен с чуждици. Не се усещаме, че онази култура понякога ни залива с помия. И сме готови да изоставим нашите народни традиции, за да се кланяме на чуждите. Така е и със свети Валентин, така е и с онзи непонятен за мен маскарад, наречен Хелоуин. Не ги отричам тези празници, но нека си ги отбелязват католиците. Но не и ние, защото те нямат нищо общо с нашите народни традиции“, категоричен е професор Динчев.  

В православния календар Свети Трифон е на 1 февруари. В народния календар обаче св. Трифон се почита от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари. Църковният празник е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари  е Трифоновден, на 2 февруари - Сретение господне и на 3 февруари - Свети Симеон.

Зимна Богородица, Вълча Богородица, Сретение господне, Петльовден - с тези имена е известен у нас 2 февруари. Петльовден е празник на плодовитостта, на раждането на мъжки рожби. Той е характерен за Източна България. Денят започва с жертвоприношение на петел. Птицата се умъртвява или от майката на момчето, или от комшийско момче, което не е достигнало зрялост. Жертвоприношението се прави пред входната врата, като с кръвта се намазва за здраве момчето, което е родено в тази къща, обясни още проф. Костадин Динчев. Отрязаната петльова глава се оставя пред портата на къщата, а петелът се вари, за да се почерпят присъстващите. Раздават се и кравайчета на гостите. Майката на мъжката рожба раздава храна и на съседите.

Този празник е двойник на Бабинден. Затова в много населени места майките на мъжки рожби отиват в дома на акушерката, която е помогнала за раждането им. Там се събират всички жени, облечени в булчинско облекло. Акушерката минава с тамян над трапезата и благославя да се раждат деца. Майките я закичват с парчета вълна, наниз пуканки и червени чушки, с пера от опашката на петела и с цветя. След тези ритуали започва голямото веселие в чест на мъжките рожби.