Драконовски контрол слага ред във вноса и горенето на отпадъци

  • 17 февруари 2020, 17:21
  • Автор Нина Александрова
  • ИНТЕРВЮ

Medium ivelina vasileva  1

Ивелина Василева е председател на Комисията по околната среда и водите в парламента. Завършила е английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има следдипломна квалификация от УНСС. От 2007 до 2009 година е зам.-кмет на община Бургас с ресор „Евроинтеграция и екология“. Зам.-министър е в Министерството на околната среда и водите от 2009 до 2013 г., депутат в 42-рото Народно събрание. Избрана е за народен представител и в 43-тото Народно събрание. Василева е министър на околната среда и водите в периода 2014-2017 г.

- Г-жо Василева, какво представлява „Зелената сделка“, която се обсъжда в ЕС и как тя ще се отрази на българските общини?

- „Зелената сделка“, още известна като „Зеленият пакт“, е израз на амбицията на Европейския съюз да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. За постигането на тази цел Европейската комисия предлага пътна карта с ключови политики и законодателни промени, насочени към намаляване на емисиите, опазване на околната среда и устойчиво развитие. „Зеленият пакт“ обхваща всички икономически сектори и може да изиграе ролята на нова стратегия за растеж на ЕС. За да е успешен преходът обаче, е важно в него да участват всички заинтересовани страни и да има подкрепата на обществото. За обезпечаване на този преход ЕК предложи създаването на европейски План за инвестиции, който ще генерира инвестиции в размер най-малко 1 трилион евро.

За България, където голям процент от енергийното производство е от въглищни централи, изпълнението на целите ще бъде трудно. Затова страната ни настоява за справедлив преход, отчитане на националните специфики и адекватно финансиране. Някои региони могат да бъдат особено засегнати и да претърпят дълбоки икономически и социални промени. Предвижда се с т.нар. Механизъм за справедлив преход да се осигури за конкретните нужди финансова и практическа подкрепа. „Зеленият пакт“ води до промени в начина на живот, на инвестиране и правене на бизнес, на производство, вкл. на енергийното. Това предполага фокус върху иновациите и научните изследвания. Мисля, че трябва да подхождаме реалистично и да не позволяваме тези промени да бъдат за сметка на растежа и конкурентоспособността на икономиката. Важно е да успеем да превърнем тези нови предизвикателства във възможности за развитие.

- Откога се внасят боклуци за изгаряне в България? Това нова практика ли е, вследствие от забраната на Китай от 2017 г. да не се внася боклук от Европа?

- Вносът на отпадъци е регламентиран със Закона за управление на отпадъците и европейския Регламент 1013 от 2006 г., които са достатъчно конкретни и строги. Българското законодателство в тази сфера дори е по-рестриктивно от европeйското. Движението на отпадни материали през различните държави не е незаконна дейност, още повече в контекста на кръговата икономика. Повторното използване на материалите, тяхното оползотворяване или влагане отново в производството е заложено в европейското законодателство и е желателен процес. Целите са икономии на природни ресурси и по-чиста околна среда.  В този смисъл вносът или транзитното преминаване на подобни материали не е незаконно и не е нова практика. Това са контролирани процеси от конкретно посочени в законодателството институции. Важно е обаче да има контрол и да не се допуска нерегламентиран внос. Министър Емил Димитров постави специален фокус в дейността на МОСВ върху засилване контролирането на тези процеси на всички нива и има пълната ни подкрепа, включително за законодателни промени, ако такива са необходими.

- Какви са ползите и рисковете от подобна дейност? И всъщност какво дишаме след нея, какво се отделя във въздуха?

- Оползотворяването на отпадъци чрез изгаряне е утвърдена в европейски мащаб практика. Тя е част от йерархията за управление на отпадъците. Средното изгаряне на отпадъци в ЕС е 28,5%, а в България е едва 3,34%. През 2018 г. от внесените в България отпадъци за енергийно оползотворяване 97% са предназначени за циментовите заводи и 3% за изгаряне в ТЕЦ. За сравнение - сред държавите с най-висок процент на изгаряне, далеч над средния за ЕС, са Финландия - 58,53%, Дания – 52,85%, и Швеция - 52,74%. А те имат имиджа на едни от най-„зелените“ европейски държави. Любопитно е, че в Стокхолм и Копенхаген има изградени съвременни ТЕЦ, които използват RDF енергийна суровина, а и двата града са били Европейски зелени столици през годините. Доказателство, че изгарянето може да бъде направено така, че да не вреди на околната среда и въздуха, а оттам и на човешкото здраве. Резултатите от лабораторни анализи показват, че като цяло емисионният фактор на парникови газове на RDF е близък до този на природния газ и доста по-малък от този на въглищата. Погледнато в по-широк екологичен и икономически план енергийното оползотворяване на RDF носи ползи - депонират се по-малко отпадъци, отделят се по-малко вредни емисии, пестят се разходи за енергийни суровини, за такси за депониране и последваща рекултивация на депа, както и средства за закупуването на квоти.

Рисковете са свързани основно с технологичното състояние на инсталациите за горене и нерегламентираните практики, към които трябва да бъдем безкомпромисни. Затова предложихме с колеги от ГЕРБ през 2019 г. промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, с които въведохме задължително видеонаблюдение на всеки етап от процеса за ТЕЦ-овете и всички средни и големи горивни инсталации, които ползват за производството на енергия твърдо гориво или биомаса. Достъп в реално време, както и за 6 месеца назад, до тези записи имат общините и регионалните екоинспекции. Задължително видеонаблюдение въведохме и за операторите на депа за отпадъци. Така повишихме контрола и минимизирахме възможността за нерегламентирано изгаряне на отпадъци.

Задължителното видеонаблюдение вече дава резултати, от МОСВ ни информираха, че има спрени инсталации, за които по този начин са установени нарушения. Като резултат има и добри общински практики – някои кметове поставиха монитори, на които и гражданите могат да наблюдават в реално време процесите в тези горивни инсталации – например в Перник.

- От кого зависи подобен внос и защо чак сега излиза наяве?

- Според мен основната причина да зачестят случаите на открити количества отпадъци със съмнителен произход и предназначение е липсата на ефективен контрол при вноса, съхраняването и горенето на отпадъци през последните няколко години. Това напълно основателно предизвика притеснения у хората, обществена нетърпимост и недоволство. Затягането на контрола започна в края на  миналата година със задължителното видеонаблюдение, което въведохме. Продължава през последния месец с предприетите от МОСВ мерки във взаимодействие с другите отговорни институции - както по границите, така и във вътрешността на страната. В резултат се умножиха откритите количества отпадъци с  различен произход, които не могат да се пласират там, за където са били предназначени.

- Има ли добри и лоши боклуци за изгаряне? Каква техника трябва да се внедри, за да не замърсява околната среда?

- Енергийното оползотворяване на отпадъци трябва да се осъществява контролирано - определени видове, на определените за това места. От 2017 г. действа задължителен списък в рамките на Европейския съюз с най-добри налични технологии, които са задължителни за всяка инсталация, оползотворяваща енергия при изгаряне на отпадъци. Инсталациите, които изгарят RDF, трябва да имат специално оборудване и очистване, затова не всеки оператор може да извършва подобна дейност. Изискванията са строго регламентирани в законодателството и тяхното изпълнение подлежи на контрол от страна на МОСВ и регионалните му структури. Обмисляме въвеждането на още по-строги изисквания.

Неслучайно от ГЕРБ предложихме промени и в Наказателния кодекс, насочени срещу изгарянето на отпадъци в бита. Подобни деяния са престъпление срещу околната среда и здравето на хората и трябва да бъдат строго наказвани. Надявам се текстовете да получат подкрепата на всички народни представители, защото въздухът не е политически обагрен и се диша от всички.

- Говори се, че внасяме боклуци от развиващи се страни и че сред тях има болнични отпадъци?

- Покрай поредния неуспешен вот на недоверие към правителството, опозицията лансира подобни спекулации. Публичност добиха твърденията им за едни 2,9 тона болнични отпадъци, които се оказаха суровина за миещи препарати, транзитно преминаваща през страната ни от Турция за Полша, както доказа справка от митниците. Освен това колегите от опозицията насаждаха притеснения в обществото и за други около 700 тона отпадъци от трети страни, които уж били предназначени за изгаряне. На практика голямата част от тях са суровини за български преработващи предприятия. Разминаването идва от различните кодове за класифициране на отпадъците, които се използват в митниците и екологичното законодателство, тъй като се прилагат различни европейски нормативи. Основната цел на всички тези твърдения беше да се всее страх и паника в хората, които съвсем естествено се тревожат от подобни информации, защото всичко свързано с чистотата на околната среда е пряко свързано и със здравето.

- Какво се случва с изхвърления боклук на магистрала „Струма“? Защо стана такъв проблем, общините могат ли да се справят с подобни кризи винаги и до каква степен се простират правомощията им?

- Отпадъците при магистрала „Струма“ са типичен пример за нерегламентирани практики, които носят вреда не само за околната среда, но и за хората. След като през миналата година запалването им доведе до огромна щета за тази основна пътна артерия, която държавата за своя сметка трябваше да отстрани, през тази година отново е налице нарушение – складирани количества без необходимите документи и разрешителни, без да са изпълнени и старите предписания на контролните органи. По последни публични данни собственикът се е предал сам в полицията, след организиране на издирването му. Предстои компетентните институции да свършат своята работа и да се произнесат по казуса. От него прозира усещането за безнаказаност в нарушителите, което трябва да бъде прекратено. Мисля, че със съвместните усилия на всички отговорни институции сме на прав път.

- Държавата започна работа по промяна в законодателството, с която да се забрани вносът на боклук в България за срок от една година. Подобна забрана няма ли да остави някои икономически сектори без суровини?

- В процес на експертно обследване са както българското, така и европейското законодателство, за да се прецени дали подобна мярка е възможна и какво ще бъде нейното въздействие върху всички заинтересовани страни. Защото тя би противоречала на принципа за свободно движение на стоки. Това, което е безспорно обаче, е необходимостта от строг контрол върху всички процеси, свързани с отпадъците. Затова усилията и на законодателната, и на изпълнителната власт се насочени към повишаването на контрола и по-добрата координация между институциите. Това е ключово, за да се гарантира чистотата на околната среда, въздуха и здравето на всички нас.

- Какви други законодателни промени готвите?

- В момента работим по изменения и допълнения на Закона за ограничаване измененията на климата. Очакваме от Министерски съвет да бъдат внесени в Народното събрание предложения за промени в Закона за биологичното разнообразие. С решението, което приехме в Народното събрание, задължихме министъра на регионалното развитие и благоустройството да представи за обществено обсъждане изцяло нов закон за ВиК. Това е дълго чакан, а предвид проблемите в сектора, и изключително важен закон. С колегите работим и по предложения за подобряване на контролната дейност при управление на отпадъците.

- Швеция внася милиони тонове боклук, но го преработва и превръща в полезни продукти за пазара. Не може ли и у нас да се реализират подобни практики?

- Швеция като повечето северни европейски страни има висок процент на енергийно оползотворяване на отпадъците и от десетилетия ги третира като източник на алтернативна енергия. Разделното събиране там е част от съзнанието на хората и системата е добре организирана. Кръговата икономика е ключът, който отваря вратата на успешното управление на отпадъците. При нея всеки отпадък трябва да се възприема като ресурс и да се използва като суровина за ново производство. Това възприятие трябва да е не само от страна на бизнеса, но и на всеки отделен човек. За целта е нужно да се промени начинът ни на мислене и култура по отношение на отпадъците. Тази промяна трябва да е заложена изначало – още с раждането на продуктите и начина на производството им, при законодателната уредба, и поведението ни в ежедневието. А това не са бързи процеси. Хубаво е, че вървим уверено в тази посока и вече се вижда промяна в обществото ни и „позеленяване“ на мисленето. 

- Има ли връзка между кризата с боклука и водната криза в Перник? Топлофикацията им ползва вода.

- Липсата на ефективен контрол е това, което обединява двете теми. Когато той е налице – превантивен, текущ и последващ, няма да се стига до кризисни ситуации. По информация на МОСВ е ограничено максимално водовземането за язовир „Студена“ през февруари. Надявам се, че снеговалежът през последните дни и бързата работа на специалистите по изграждане на водопровода от Мало Бучино до Перник скоро ще доведат до облекчаване на положението на перничани. Държавата е мобилизирала целия си капацитет и прави всичко възможно за преодоляване на кризата.

- Защо се стигна до водната криза в Перник? „Държавната консолидационна компания“ ЕАД (ДКК) трябва да поддържа и ремонтира язовирите, като има бюджет от 500 милиона лева. Какво е направено с тези пари?

- Мисля, че причината за кризата в Перник са безобразното бездействие, некомпетентност и безхаберие, проявени от всички, които е трябвало да вземат навременни мерки, а не са го направили. Що се отнася до ремонта на язовирите, по информация от Министерство на икономиката са подготвени анализите за 182 язовира от общо 418 одобрени за спешен ремонт. Вече има открити строителни площадки и започнати реални действия. Очаквам настоящата година да е особено активна в реализацията на тези дейности. Според мен обаче значимостта им изисква да има повече прозрачност и информираност.

- Какво ще прави новият ВиК холдинг, който ще е шапка на всички ВиК в страната, с 1 млрд. лева бюджет?

- Холдингът ще бъде изцяло държавна собственост, като капиталът му е от държавния бюджет. Очаква се до средата на годината акциите и дяловете, които държавата притежава в съществуващите ВиК дружества, да бъдат внесени в капитала му чрез апортна вноска. Холдингът ще инвестира основно в довеждащи водопроводи и други съоръжения, които са публична държавна собственост. Като голяма структура, той ще има по-лесен достъп до кредитно финансиране от банки и международни финансови институции, което затруднява в момента голяма част от ВиК дружествата. Ще подпомогне и осигуряване на съфинансиране при изпълнение на проектите по Оперативна програма „Околна среда“. Със създаването на холдинга и неговото функциониране ще се постигне повече държава, по-добра координация и контрол в управлението на този стратегически отрасъл.

- Обществени поръчки за около 165 млн. лв. за ВиК обекти са обявени по ОПОС 2014-2020 г., обявиха от МРРБ. Какво е състоянието на ВиК мрежата в страната, къде то е най-плачевно и къде подменено с ново?

- Процесът по изпълнение на проектите по ОПОС трябва да бъде ускорен. Предвидени са много мащабни инвестиции за над 1,8 милиарда, които трябва да приключат до 2023 г., а едва сега започва реалното им изпълнение с възлагане на дейностите. Затова провеждаме регулярни парламентарни изслушвания и проследяваме напредъка на водните проекти. От ключово значение е активността на ВиК дружествата, повишаването на административния им капацитет и доброто темпо на планиране, изпълнение и отчитане на дейностите. Важна е и ангажираността на МРРБ като министерство, отговарящо за сектора, и на МОСВ, което отговаря за програмата. По отношение състоянието на ВиК мрежата в страната – всеизвестно е, че нуждите от финансиране са огромни, повече от възможностите. Повечето водопроводи са отпреди 50-60 години. В сектора не беше инвестирано с десетилетия, което доведе до големите загуби на вода, на които сме свидетели в много райони на страната. С ресурса по оперативните програми след присъединяването на страната ни към ЕС успяхме да направим много – 51 пречиствателни станции само в първия програмен период на Оперативна програма „Околна среда“, подмяна на над 2500 км ВиК мрежа. Вложихме 350 млн. лева за пречистване на водите по морето, спомняте си какво беше преди това. Доказано е, че в общините, където инвестирахме в подобряване на водните цикли, загубите на вода намаляват. Примерите са много – в Габрово от 73% загубите са намалели на 45 %, в Раковски – повече от два пъти - от 47 % на 20 %, а в Поморие – близо три пъти - от 40 % на 15 %. Има още много работа и нужда от средства в сектора. Вярвам, че и създаването на ВиК холдинга е крачка в правилната посока.

Снимки: Народно събрание, Община Дупница