Опълченците на Шипка гледали от върха как горят домовете им

  • 17 февруари 2020, 18:04
  • Автор Мария Димитрова
  • ПАМЕТ

Medium img 6985

„България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!“*

Иван Вазов - „Опълченците на Шипка“ (6 ноември 1883 г.)

На 3 март преди 142 години в градчето Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) се случва паметното събитие, предначертало българската история. Може би най-важната дата за народа ни е именно тази – датата, когато граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и външният министър Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей от страна на Османската империя подписват Свободата на България. Чрез Санстефанския мирен договор се слага край на Руско-турската война и 5-вековното турско иго над родните земи.

В началото на август 1877 г. Шипченският отряд става под общо командване от ген. Столетов. Наблюдавайки действията на турската армия, се установява, че главният удар ще бъде насочен на север – именно през Шипченския проход. Целта на Сюлейман паша била да се премине прохода и от там да се отправи към Плевен, където междувременно руските войски срещат сериозни проблеми при овладяването на града.

„Изходът на войната до голяма степен зависи от това дали армията на Сюлейман паша ще успее да премине Стара планина и да деблокира обсадената в Плевен турска армия. Боевете по Шипченския проход стават ключови за общия развой на войната.

Самите стражения започват на 9 август и продължават 6 дни

Най-критични са първите три дни. Именно тогава се решава до голяма степен съдбата на българския народ и се подпечатва няколко месеца по-късно Освобождението и възстановяването на българската държавност“, разказа пред Kmeta.bg директорът на НПМ „Шипка - Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов.

Боевете са около два от старопланинските върхове – връх Св. Никола, върху който по-късно е построен Паметникът на свободата, и малко по на северозапад от него, около историческия връх Шипка, където преминава най-високата точка от старото трасе на Шипченския проход. Именно тук, между тях, е изградена българо-руската отбрана. Първоначално участват около 5500 руски и български бойци, като до края на Шипченската епопея те достигат на брой до 7500 души. Настъпващата армия на Сюлейман паша е 28 000 души. Превъзходството в артилерия е на страната на противника.

500-600 души са убитите от страна на българското опълчение

Това не включва загубите на руските полкове. Много по-голям е броят на ранените наши опълченци.

Но в основата на боевете тогава не стои героизмът. По думите на д-р Ангелов зад тази победа стоят страданията на десетки хиляди българи. Самото избухване на Руско-турската война е инцидентно събитие. Това в действителност е завършек на поредица от събития в годините преди това. Всички българи по време на дългогодишното тъмно и тиранично робство са пазили буден българския дух. При всяка възможност оказват въоръжена съпротива на турските нашественици и много

често заплащат с живота си, с честта на своите съпруги

и дъщери

с отглеждането на синовете си и превръщането им в еничари.

„Цената на свободата е много кървава. Когато днес се оплакваме от битието си, което водим, е хубаво да се замислим, че българският народ (и държава) във вековете назад е преминавал през много по-драматични периоди, имало е много страшни обрати, в които самото му съществуване е висяло на косъм. Но въпреки това е преодолявал трудностите. И причината е убедеността и вярата на българина в неговото по-добро бъдеще“, категоричен е той.

Според директора на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ свободата предполага ежедневна борба с предизвикателства, пред които се изправяме.

„На връх Шипка опълченците са виждали пред себе си горящите си домове, семействата си и това, което е довело до победата, освен прословутия български инат, е мотивацията и разбирането, че ако отстъпиш това, което виждаш пред себе си, ще последва и това, което е зад гърба ти“, казва д-р Чавдар Ангелов.

Идeята за построяването на паметник, който да увековечи боевете на Шипка, се появява няколко месеца след края на Руско-турската война. През 1879 г. в Търново заседава Учредителното събрание, което трябва да приеме първата българска конституция. По време на един от дебатите д-р Стефан Берон поставя въпроса да бъде издигнат такъв монумент. Идеята веднага е подкрепена. Така бъдещият Паметник на свободата е построен след решение на Народното събрание.

Но минава доста време, за да узрее идеята и да се пристъпи към нейното осъществяване. През 1922 г. е положен първият камък, а четири години по-късно – през 1926 г. се налага основният камък да бъде поставен за втори път. Тогава започва и изграждането на паметника. Заради лошите и трудни метеорологични условия много от строителите се отказват, което довежда до

появата на легендарния български строител Пеньо Атанасов – Бомбето

Така окончателното завършване става благодарение на него. Откриването му се случва на 26 август 1934 г. в присъствието на цар Борис III и цялото българско правителство.

„С неговото откриване българската държава показва на целия свят, че въпреки изолацията, в която ни поставят нашите съседи, желанието на българите да живеят в свободни земи не е пречупено. И стремежът да бъде постигнато никога не е погребан“, посочва той.

Паметникът на свободата е

висок 31 метра

Пред него, на северната му страна се намира лъвът. По думите на д-р Ангелов няма конкретни доказателства за легендата, според която някоя от съседните ни държави да има претенции в коя посока да не гледа царят на животните. Според някои от първоначалните проекти той е трябвало да бъде разположен върху самия паметник. При самата работа обаче, се установява, че ако паметникът бъде разположен на това място, лъвът трябва да бъде много голям. Поради това е взето решение да бъде свален на северната фасада. Причините са конструктивни и естетически. Премествайки мястото му, самата фигура става с по-малки размери – от носа до края на опашката е около 8 метра и е висока малко над 4 метра. По първоначалните проекти е трябвало да бъде с размер 14 метра дължина и 9 метра височина. Величественият хищник е на северната страна на монумента, защото естественият подход към върха, по-удобният пешеходен подход е от северната страна. По тази причина официалният път до паметника се намира от север.

„Където и да бъде поставен, е важно какво символизира той – българската държавност. И 86 години след монтажа му този лъв гордо изпълнява своята задача да пази паметта на загиналите герои, бранителите на Шипченския проход, на всички онези смели руски офицери и български опълченци, които с кръвта си изкупуват свободата“, заявява д-р Ангелов.

Любопитен и парадоксален е фактът, че на 3 март през 1878 г. около мястото, където е изграден Паметникът на свободата, не се случва нищо. Вероятно караулът, който е охранявал прохода, е получил информация, че далеч на югоизток – в някакво градче Сан Стефано е подписан договор, който слага край на войната. Гръмнали са във въздуха от радост и с това е приключило всичко“, уточнява той.

По думите му, в емоционален план българинът свързва своето освобождение с Паметника на свободата и това е обяснението защо на тази дата, независимо от времето, хиляди пристигат тук.

Важното в датата 3 март е, че независимо от факта, че няколко месеца по-късно се ревизират до голяма степен решенията на Санстефанския мирен договор с подписания Берлински договор, „благодарение на този международен акт е възстановена българската държавност и българският народ получава възможността да определя и кове сам съдбините си. И нашите предци доказват на света, че могат да се възползват от този мощен инструмент“, категоричен е директорът на НПМ „Шипка – Бузлуджа“. Българското общество се превръща в просперираща държава, която бързо наваксва изоставането заради включването си в пределите на Османската империя.

Дали имаме мотивация днес? За развитие, просперитет и по-светло бъдеще на родината? „Това е въпрос, който всеки един от нас трябва да си задава. Когато народът, елитът, интелигенцията, хората, които са икономическият гръбнак на обществото и редовите граждани се обединят и преследват една цел, няма как да не бъде постигната. Когато българският народ има ясна цел и мъдри водачи, винаги е постигал резултат. Това, което ни липсва днес, е такива общонационални обединяващи цели, които след като бъдат реализирани, да доведат до това качествено да бъде подобрен начинът на живот и условията на съществуване“, сигурен е д-р Ангелов.

Снимки: НПМ "Шипка-Бузлуджа"