Мелник - пет църкви, вино и пирамиди

  • 16 март 2020, 15:23
  • Автор Владимир Симеонов
  • ПАЗИТЕЛИ

Medium sv antonii ikoni

Възрожденски къщи, чудно мелнишко вино, уникални скални пирамиди и много църкви. Почти всеки човек в България ще се досети, че всичко това е събрано на едно място у нас – в най-малкия български град Мелник. Архитектурно-историческият резерват е с хилядолетна история и всеки ден посреща гости от страната и чужбина. Археолозите вече над 50 години възкресяват за нов живот множеството руини в града и околностите му. Историците откриват името му в древни документи, назован с „божествени“ епитети. „Богозидан град“ е Мелник, според грамота на сръбския крал Стефан Урош, за Константинополския патриарх е „Богопазен“ или „Богоспасен“ град–крепост. Титла, давана  на градове със  слава  на силни християнски центрове и непристъпни твърдини. Мелничани искат да върнат старата слава на религиозен център на Мелник. Тук някога е имало над 70 църкви и 4 манастира. След много работа и ремонти сега тук с отворени врати са пет храма, а напливът към църквите в града става все по-голям.

Божията обител „Свети Николай Чудотворец“, която бе затворена почти три години и половина, пак посреща миряни. Много дарители помогнаха за възстановяването на храма, в който през 2014 г. лумна голям пожар. Изпепелени бяха иконостасът, царските двери и много икони в построения през далечната 1756 година храм. Унищожени бяха 19 икони, които бяха реставрирани. Направен бе и нов внушителен иконостас – дълъг е 4 метра и е висок 3 метра.

Църквата „Свети Антоний Велики“ в Мелник приема десетки миряни за нощувка в нощта срещу храмовия празник на 17 януари. Тя е единствената в България, кръстена на този светец. Хората спят в храма с надеждата да намерят лек за болките си. По традиция идват и вярващи от съседна Гърция. Повечето са тук, за да търсят изцеление и опрощение. 17 януари се празнува за предпазване от болести. Миряните вярват, че светецът ще им помогне. „За нас това е един от най-големите празници, свети Антоний бди над нас. Той е бил лечител, пази ни не само от болести, но и от бесове“, казват местни жители. Колона в средата на храма е опасана с тежки железни вериги и окови. Преди десетилетия държавата решила да се реставрира тази църква. Тя останала затворена цели 33 лета. Отворила врати чак през 2000 г. Реставраторите изнесли иконите и от тях до днес няма никаква следа. Цяло чудо било, че точно тази на св. Антоний я оставили в друг мелнишки храм - „Свети Николай“. Днес тя е върната, където й е мястото - в църквата „Свети Антоний Велики“. 

Повече от 3 години и половина и друга уникална църква в Мелник е като магнит за туристите. Храмът „Света Параскева“ /„Света Петка“/, който бе осветен от Неврокопския митрополит Серафим, е на няколко века и бе възстановен след повече от 100 години. В светата обител пак се палят свещи и се молят за здраве хиляди миряни от страната и чужбина. Тя възкръсна буквално от пепелта като птицата Феникс. В олтара й се съхраняват мощите на трима светци – на  Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон. „Тази църква е една от перлите в короната от храмове и манастири в региона. Вярващите я посещават като православен храм, невярващите – като музей на вярата, който впечатлява всеки. Българите са най-много, а от чужденците преобладават гърците и руснаците“, разказват местните хора. Възкресяването на църквата започна през 2004 г. Бизнесменът Живко Литов бе в основата на възстановяването на храма.

Най-малкият град у нас привлича туристи и с обновената главна църква на прочутия средновековен и възрожденски мелнишки манастир „Св. Богородица Спилеотиса“, който е в руини. Храмът бе осветен от Неврокопския митрополит Серафим на храмовия празник – 31 август 2016 г. Направен бе и нов иконостас, който бе измайсторен в Трявна. Сбъдна се мечтата на много местни жители – тази църква да отвори врати постоянно за миряни и в нея те да палят свещи и да се молят за здраве и благоденствие.

Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса“ („Св. ЗонӚ“) е емблематичен християнски ансамбъл в археологическия резерват и е с национално значение. Той е изграден през 1209-1211 г. в източния край на монашеската зона на мелнишката крепост на платото Св. Никола южно над Мелник като пръв манастир на деспот Слав, който се е проявил с голямо църковно-манастирско, гражданско и военно строителство в града-столица на неговата „Малка България“ в първите десетилетия на ХIII век. Главната му църква „Св. Богородица“ е реставрирана за последен път през 40-те години на миналото столетие.

„За да се развиваме като туристически център обаче се налага да се ремонтират някои емблематични за града ни сгради, както и улицата, която води до Кордопуловата къща – най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров, построена през 1754 година. Идват и българи, и чужденци заради прочутото ни мелнишко вино и пирамидите, но трябва да се оправи инфраструктурата“, твърдят жители на Мелник.

Работен проект вече има за укрепването и консервирането на прочутата Болярска къща в града, за да бъде спасена от рухване. Археологически музей-Сандански ще кандидатства по Програмата за трансгранично сътрудничество България-Македония. Постройката е паметник на културата. Смята се за най-забележителния паметник на средновековната жилищна архитектура от XIII век в България. Запазена е част от нейната конструкция, покривът се е срутил още в началото на ХХ век при земетресение. „Длъжни сме да съхраним тази уникална сграда. Предвиждаме по проекта нейното консервиране, монтирането на осветление, почистването на дърветата, храстите и плевелите. Да върнем нейния блясък, а не да позволим да останат само руини“, категорични са мелничани.

Община Сандански пък готви работен проект за спешното спасяване на някогашния турски конак, който също е паметник на културата. „Това е срам за цялата община, емблематичната сграда - конак, училище, школо, в момента е готова да падне. Един от първите ми ангажименти е да направя всичко възможно тази сграда да бъде реновирана и спасена. Защото сега тя се нуждае буквално от спасяване“, казва кметът на община Сандански Атанас Стоянов. Идеята е сградата да се превърне в голям и модерен исторически музей.

Местните хора настояват най-сетне да се реши и проблемът с паркирането на автомобили и задръстванията в архитектурно-историческия резерват. Ръководството на община Сандански търси начини за осигуряване на финансиране. Ако не се намерят външни средства, ще се заделят и общински пари, за да се оправи инфраструктурата на курорта. Целта е да се изместят автомобилите извън града. Има общински терен, където се предвижда изграждането на голям паркинг.

Особено по празници в населеното място пешеходците са принудени да слаломират между спрели навсякъде по двете главни улици моторни превозни средства. Предвижда се само местните хора да имат пропуски, за да могат да оставят колите си в централната част. С построяването на новия общински паркинг ще се направи проходим центърът на Мелник и за местните жители, и за туристите. Обмисля се и паркиране само на едната улица, за да може другата, която е от отсрещната страна на реката, да е свободна от моторни превозни средства. До 1989 г. е било забранено на коли без пропуски да влизат в архитектурно-историческия резерват.

От центъра на най-малкия ни град чак до Кордопуловата къща пътят е в много лошо състояние. Затова паветата от две улици в Сандански ще бъдат наредени по тази пътна отсечка, като по този начин ще се запази и автентичният вид на калдъръма. Предстои изготвянето на стратегия за цялостната визия на Мелник. Градът, който е олицетворение на история, духовност, традиция и българщина.

Людмила Живкова подготвяла Мелник, Копривщица и Несебър за чуждестранни туристи

Като председател на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова (от 1975 г. до смъртта й през 1981 г.) създала специална държавна програма за превръщането на Мелник, Копривщица и Несебър в центрове на българския и международния туризъм. Няколко години се работило ударно на най-различни културни и исторически обекти. Археолози проучвали, консервирали и реставрирали старинни находки. До 1992 г. били открити множество археологически паметници – къщи, църкви, манастири в Мелник. Държавата отпускала достатъчно финансови средства, защото се налагало някои обекти да се обновят във времето. Почти навсякъде засели райграс. Не само край разкопките, но и в целия град било чисто и приветливо.