01
Брой

Брой 52, Декември 2019

Обратно Новина Предишна

На Шабленския фар чакат 20 мин. за шампанското на Нова година

  • 20 декември 2019, 17:27
  • Автор Дарина Михалева
  • ЧНГ

Medium lighthouse 1316343 1920  1

Докато столичани, слушайки приветствието на президента за новата 2020 г., наливат чаши, за да вдигнат наздравици, то жителите и гостите на Шабла, която е разположена в Североизточна България, вече ще са прекрачили прага на новото десетилетие чисто астрономически.

Макар и в един часови пояс, все пак има разлика в настъпването на новата година. Най-рано тя „влиза“ през най-източната точка на страната ни - нос Шабла, където величествено снага извисява най-старият действащ морски фар, показващ пътя на корабите вече над век и половина по официални данни. Затова и първият българин, който започва новата година, винаги е пазачът на фара. Дежурствата се дават по график, като всички пазачи на маяка с чест и отговорност изпълняват дълга си. И въпреки че астрономически новата година е настъпила, всеки, който е на смяна, съобразява наздравиците с телевизионното отброяване на последните мигове на старата година. Често дежурният в новогодишната нощ споделя работата с половинката си, като в 32-метровата кула вдигат наздравица с традиционна трапеза.

Шабленският фар буди любопитството на посетители и гости и се радва на интерес в дните на Отворени врати, които организират съвместно Военноморските сили на България, стопани на маяка, и община Шабла. И днес съоръжението, което е уникално по рода си не само за басейна на Черно море, но и за Средиземноморието, прибира у дома морските вълци с бялата си светлина, примигваща на всеки 20 секунди. Независимо от съвременните технологии, съоръжението, чиято снага е копие на прочутия Александрийски фар, съхранявал богатата библиотека на Александър Македонски, има своето място в морската навигация, убедени са шабленци. В градчето от поколение на поколение и от уста на уста се предават истории за потънали именно тук – край нос Шабла, кораби, заради разпростиращия се на площ от една миля подводен риф. Затова бялата светлина, която се вижда на разстояние от 17 мили, е изключително ценна, казват шабленци.

Легенди се носят за съкровището на верния пълководец на Александър Македонски – Лизимах, който скрил несметни богатства в пещерите на нос Калиакра. Друга легенда примамва търсачите на силни преживявания – тайната за изчезването на легендарната английска фрегата „Черният принц“, натоварена със сандъци със злато. Стари морски вълци в Шабла и до днес разказват чутото от бащи и дядовци, че по време на Кримската война именно тук между носовете Шабла и Калиакра корабът е потънал.

Любопитен факт е, че по исторически сведения през XV век по българските земи се с събирал „налог за фенера“, т.е. фарова такса. По този въпрос Шкорпил пише, че през 1854 г., когато отношенията между Турция и Франция са били много приятелски, в Цариград се съставило едно френско дружество, което сполучило да добие от султана концесия за построяване, по бреговете на цялата турска империя фарове за указване пътя и опасните по него места на мореплавателите, с право да събира в продължение на 25 години от всичките кораби, които застават във всяко турско пристанище, по 0,105 лева на всеки техен вместимостен тон. През 1879 г. срокът е изтекъл вече и с това владението и експлоатацията на фаровете е трябвало да премине в ръцете на българското княжество. Турция обаче, без знанието на българското княжество, е подновила концесията на същото френско дружество, което продължава да обременява мореплаването по българските пристанища. Във владение на българската държава фарът в Шабла, както и другите такива съоръжения по българското крайбрежие, минават на 14 август 1909 г.

Внушителната каменна кула на маяка има 132 стъпала, които по време на дежурство пазачът на смяна изкачва по няколко пъти. Съоръжението е устояло на времето вече 163 години. Фарът единствен е останал като истински страж при земетресението през 1901 г., когато е регистриран трус от 7,2 по Рихтер. Друг любопитен факт, свързан с морския страж, е посланието, което е зазидано и трябва да бъде отворено при навършването на 200 г. на Шабленския фар – през 2056 година.