01
Брой

Брой 54, Февруари 2020

Обратно Новина Предишна

Шумен – Оттука започва България

  • 17 февруари 2020, 18:36
  • Автор Даниела Стоянова
  • ПОСЕТЕТЕ...

Medium 1 4ast  27

Оттука започва България – това е първият стих от химна на град Шумен. За добро или за лошо историята доказва, че в Шумен и в района около града са се случили за първи път много от събитията, изградили след това България като държава и българите като нация.

Около града –

Плиска, Мадара

и крепостта

Всеизвестен факт е, че в Шуменско се намират и най-значимите паметници, свързани с образуването на Първата българска държава (Дунавска България), създаването на българската народност, култура и книжнина. Тук са първите столици Плиска и Преслав, култовият център Мадара, аулът на хан Омуртаг и Шуменската крепост.

Крепостта е предшественик на днешния град. Намира се на платото над него. Тя е естествено защитена от три страни и оцелява във времето повече от 3200 години. Мястото е заселено още през XII в пр. Хр., през V – II в. пр. Хр. там има укрепено тракийско селище, а по-късно крепости са издигали римляните и византийците. През Ранното средновековие укреплението отново добива своите стратегически функции, докато през XII – XIV в. се превръща в един от най-важните градски центрове с функции, близки до тези на столица.

Каменен надпис описва посещението в града на цар Иван Шишман непосредствено преди турското нашествие. Това е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното име на града.

До Шуменската крепост се стига лесно по асфалтов път с кола или пеша.

От крепостта също по асфалтов път се стига до друга забележителност -

Комплекс „Създатели на българската държава“

Той се намира на 450 м надморска височина. Разположен е на хълма Илчов баир. Гледан отдалеч, Паметникът сякаш е бетонно чудовище, извисяващо се над днешния Шумен. Влизайки между панелите от бетон, се разкрива друг свят. Чрез образи на ханове и царе, символи, надписи и вплетени в експозицията артефакти се разказва историята на България от VII до IХ в., когато Шуменският край е център на държавата. За Паметника е трудно да се разкаже с думи. Той трябва да се види.

Идеята за изграждането му възниква през 1977 г. при подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на страната ни. Строежът започва през август 1979 г., а откриването е на 28.11.1981 г. Паметникът е най-големият монумент, строен по време на социализма в България. Монументът се радва на все повече посетители, а всеобщото мнение е, че видяното в него не се забравя.

От Шуменското плато, крепостта и Паметника се насочваме към сегашния Шумен. Разходката ни продължава от площад „Оборище“ и отиваме към епохата на Възраждането.

Тържища и театър

През Възраждането Шумен е известен с оживените си чаршии, с многобройните си занаятчийски и търговски дюкяни, с над двадесет еснафски сдружения и градско самоуправление. Продукция на шуменските занаятчии е предлагана по всички големи панаири и тържища в Турската империя и извън нея. В Шумен стоки се внасят от Марсилия, Манчестър, Прага, Виена, Будапеща и т.н.

Приносът на града в Българското духовно възраждане е безспорен. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по българските земи „училищно изпитание“ (1846 г.), открито е първото класно девическо училище (1856 г.), приет е Устав за селските училища и е въведено задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия.

През 1850 г. в Шумен е създаден първият български оркестър за „европейска“ музика, а малко след това и първият ученически хор и оркестър. Шуменци са авторите на първата оригинална българска драма (Д. Войников „Стоян войвода“) и на първата българска повест (В. Друмев „Нещастна фамилия“).

Възрожденската улица

За тези събития документи, снимки, вещи могат да се видят в къщите по т.нар. Възрожденска улица, която официално се нарича „Цар Освободител“. В началото й се намира Сребровата къща, която няма начин да пропуснете. Къщата е построена през 1872 г. На първия етаж таваните са по-ниски, а стаите по-малки. До втория етаж води красива вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен хаает /стая за гости/, чийто таван е украсен с дървени елементи. Внушителната за времето си постройка е строена от местния Уста Драгия за Сава Бекяров - местен търговец на едро, пътувал до Цариград и Букурещ.

От другата страна на улицата влизаме в къщата-музей на Добри Войников. Добри Войников е роден през 1833 г. Той е учител и автор на учебници, музикант и композитор, диригент и музикален критик, читалищен деец и редактор на вестник, драматург и театрал.

Масивна, обкована порта въвежда в двор, ограден с високи каменни стени, застлан с едър калдъръм, с високи чемшири, кладенец и цветна градина. В двора се издига възрожденска двуетажна къща с широка дървена стряха и два реда прозорци. На същата редица следва музейният комплекс „Панчо Владигеров“.

Продължаваме напред и стигаме до къщата музей на Лайош Кошут. През 1849 г., след трагичния завършек на Унгарската национална революция, в Шумен пристига голяма група емигранти – унгарци и поляци, начело с политическия водач Лайош Кошут. Настанени са в пехотинските казарми, а техният водач − в дома на шуменския чорбаджия хаджи Димитраки Хаджипанев. Българинът, станал домакин на Кошут, е заможен човек, търговец, но наред с това той участва в рано утвърденото в Шумен българско самоуправление и за известно време е кмет на българската община. Оригиналното фасадно оформление, двор на три нива, потънал в зеленина и ограден с високи зидове, богато украсените тавани, резбованите врати и долапи, както и удачното функционално разпределение я нареждат сред най-оригиналните паметници на възрожденската архитектура в Шумен.

Продължаваме по улица „Цар Освободител“ и се насочваме към къщата-музей на Панайот Волов. Това е домът, в който е израснал един от най-обаятелните герои на Българската национална революция - апостолът от Априлското въстание Панайот Волов. Посрещат ви живописният двор и двувековен орех. В къщата има три помещения – „Пещи“, „Къщи“, „Соба“.

Най-дългото кафене

в страната

Пешеходната зона на града е известна и като най-дългото кафене в страната. На нея са наредени десетки заведения и магазини.

Томбул джамия

Не напускайте Шумен, преди да видите и Томбул джамия. Джамията „Шериф Халил паша“, или известна още като Томбул джамия, е построена през 1744 г. в централната част на град Шумен. С комплекса от сгради около него, храмът е най-големият в страната ни по площ и архитектурна значимост и на второ място на Балканския полуостров след джамията Султан Селим, намираща се в турския град Одрин. Архитектурният комплекс включва молитвен храм с минаре, библиотека, духовно училище (медресе), начално училище (мектеп) и вътрешен двор с шадраван, на площ от 1730 кв.м.

Снимки: Авторът