След 50 г. климатът на Балканите ще е като в Близкия изток

  • 20 ноември 2019, 18:57
  • Автор Мария Димитрова
  • ВРЕМЕТО

Medium 01 219

Повече от 15 години Николай Василковски е в епицентъра на събитията. Към екипа на NOVA се присъединява през 2010 г. Журналистиката го изправя срещу не едно природно бедствие – наводнения, земетресения и пожари. Именно затова обича да казва, че върви винаги по следите на бурята. Николай Василковски е човекът в нюзрума на NOVA, който работи и по теми в сферата на интернет и социалните мрежи. Отразявал е ключови събития като международното споразумение АКТА, смъртта на Стив Джобс, системата Google Street View, интервюирал е и топ мениджъри от Yahoo, Facebook, Google и други международни компании в областта на дигиталната индустрия. В неговия ресор попадат още теми като наука, както и всичко, свързано със света на космонавтиката. Николай Василковски е носител на множество награди. Завършил е международни икономически отношения в Стопанска академия „Д.А.Ценов“-Свищов. А в момента учи магистратура по „Физика на атмосферата и океаните“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

- Г-н Василковски, в средата на ноември се радвахме на пролетно, дори лятно време. Къде отиде есента?

 - Определено това не е нашата есен. По-скоро прилича на гръцката или италианската есен. Нашата се отдръпна на север към Украйна и Румъния. Много хора се радват, че слънцето грее и термометърът държи 20-25 градуса. Безводието обаче е проблем. Погледнете Перник и марсианския пейзаж в язовир „Студена“. Въпреки спорадичните превалявания, земята в цялата страна е суха, повърхностният почвен слой е като камък. Този тип климат е пагубен за растенията, които традиционно обитават нашите географски ширини.

- От няколко години сме свидетели на необичайно високи температури по това време на годината. На какво се дължи това?

 - Не съм от хората, които сляпо прокарват теориите за глобалното затопляне, но през последните години това е очебийно. Плашещо е не толкова топлото време през ноември, а зачестяването на климатичните аномалии. Промените във времето са резки, с големи разлики в температурите. Когато вали, вали екстремно. Летните бури са кратки, но често опустошителни с градушки и ураганни шквалови пориви на вятъра. Всеки градус, всяка десета от градуса нагоре в глобалния термометър води до много повече енергия и динамика в атмосферата. А оттам и до опасно време.

- България е страна с четири сезона – въпреки това, преходът от лято към зима и от зима към лято сякаш вече го няма. Какъв климат ще имаме след 20, 50 години?

- Трудно е да се каже категорично, но за последния век годишният брой на разрушителните урагани по света се е увеличил 3 пъти. Колкото до нашия малък красив оазис на Балканите, някои проучвания допускат, че климатът в България след 50-60 години ще е сходен с този на днешните условия в Близкия изток. И за да си го представим по-добре, някои държави там страдат от безводие, обезсоляват морска вода за питейни нужди. Растителната покривка няма нищо общо с нашите зелени планини, полетата и хълмовете са прашни и безжизнени пустини. Ако този сценарий се сбъдне, ще живеем в един много различен свят.

- Доста топли и не толкова снежни у нас са и зимните месеци напоследък. Изчезна ли завинаги зимата от нашето детство? Каква ще бъде тя тази година? Какво време да очакваме на Коледа и Нова година?

- Наближаващата зима се очертава по-мека дори и от миналата. Дългосрочните прогнози сочат продължителни сухи и тихи периоди. Между тях валежите ще са кратки и в равнините не особено обилни. Застудяванията, покрай които очакваме някакъв сняг, до Нова година също ще са кратки. Снежна покривка ще има със сигурност в планините. Но дали Коледата ще е с бяла премяна, едва ли някой би се ангажирал да каже със сигурност от сега. Очакваме първият по-видим и осезаем снеговалеж тази година да е в самия край на ноември и първите дни на декември.

А онези бели зимни приказки, които някои помнят от детството си, вероятно ще останат в историята. Подобни идилични картини ще виждат само хората в планината, но дори и там годишният брой на снежните дни ще намалява. Колкото и спорен да е въпросът с глобалното затопляне, снегът като количества и период на задържане е все по-малко в Европа. Не липсват краткотрайни периоди със снежни бури, но вече доста по-рядко.

- Това лято живакът рядко надскачаше 35 градуса – имахме едни не толкова горещи и сухи месеци. Как ще изглеждат юли и август в близкото бъдеще?

- Ако настоящите темпове на замърсяване в глобален мащаб продължат, летата ще са с мощни, градоносни летни бури, редуващи се с горещи засушавания. Изминалото лято страната ни не отбеляза голям брой пожари в планините, но занапред условията за огнени стихии ще са все по-подходящи.

- Ще се превърнем ли в страна с „гръцки климат“?

- Ние вече усещаме гръцкия климат. Имаме късмет, че все още голяма част от страната ни е покрита с горски масиви, които допринасят за баланса. Логично е да предположим, че ако си позволим да прекалим с обезлесяването, рискуваме пагубният климат на Гърция или Близкия изток да насели нашите географски ширини много по-бързо.

- Според някои твърдения се наблюдава застудяване, което ще продължи с години. Според други – глобално затопляне повишава градусите все по-осезаемо. Каква е истината?

- Теориите са много, сценариите са различни. Наблюденията обаче показват, че времето става все по-нестабилно и с много по-чести опасни проявления. Ако следите новините в областта на глобалния климат, прави впечатление, че за всеки изминал месец статистиката казва, че е „най-топлият“ назад в годините. Вероятно 2019 година също ще влезе в статистиката на рекордите. Дори и локално да наблюдаваме влажно лято, глобалният климат се затопля.

 - Какви опасности и предизвикателства крият тези температурни промени?

- За човека един градус нагоре или надолу в термометъра почти не се усеща. За планетата обаче не е така. Дори стотна от градуса нагоре води до промени, които засягат живота на милиарди по света. Повечето енергия в атмосферата е рецепта за повече динамика, по-бързо развитие на опасни атмосферни процеси, по-големи амплитуди в температурите, по-резки промени във времето.