5G ще доведе до нови работни места и бизнес модели

  • 12 юни 2020, 14:58
  • Автор Мирела Вавова
  • ЦИФРОВИЗАЦИЯ

Medium a.atanasova1

Андреана Атанасова е зам. -министър в МТИТС с ресори „Информационни технологии“ и „Съобщения“. Тя е магистър в специалност „Съобщителна и осигурителна техника и системи“ от Техническия университет-София. Притежава над 20-годишен опит в сферата на съобщенията и европейските въпроси. Работила е като експерт в Комитета по пощи и далекосъобщенията, а през 2000-2005 г. заема длъжностите държавен експерт и началник на отдел „Развитие на далекосъобщенията“ в Министерство на транспорта и съобщенията. През периода 2005-2008 г. е началник на отдел „Европейска интеграция“ и временно изпълнява длъжността директор „Европейска интеграция и международно сътрудничество“ в Държавната агенция за информационни технологии и съобщенията. В периода 2011-2013 г. е съветник в Постоянното представителство на България към ЕС в Брюксел по въпросите на съобщенията и информационното общество. С указ на президента от 2014 г. е назначена за петгодишен срок за член на Комисията за регулиране на съобщенията. От 12 август 2019 г. заема длъжността заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

– Г-жо Атанасова, ЕС излезе с предложение за План за възстановяване (recovery plan) и съответно финансирането му с европейски средства на стойност 750 милиарда евро. Каква е ролята на дигиталната инфраструктура в този план?

- За справянето с икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от коронавирус, както и за опазването и създаването на работни места, Европейската комисия предлага план за възстановяване за Европа. Очакваме той да използва пълния потенциал на бюджета на ЕС. Планът е насочен към изграждането на по-устойчива, по-силна и по-справедлива Европа за следващото поколение. Той цели укрепване на единния пазар и инвестициите в общите европейски приоритети, за което са необходими огромни публични и частни инвестиции.

Европейската комисия предлага и нов инструмент за възстановяване за периода 2021-2024 г. Той е наречен  „Европейски съюз от ново поколение“ (Next Generation EU) и възлиза на 750 милиарда евро. 500 млрд. евро са безвъзмездни средства, а 250 млрд. евро ще бъдат отпуснати под формата на заеми.

Основната част от финансирането от Next Generation EU (повече от 80 %) ще бъде използвана за подкрепа на инвестициите и реформите в държавите членки. Друга част от  средствата са за новата инициатива REACT-EU, като допълнително финансиране по линия на политиката на сближаване. Тази инициатива касае както зеления, така и цифровия преход и е в размер на 55 млрд. евро за периода 2020 – 2022 г. С финансирането ще се подкрепят ключови действия за преодоляване на последиците от кризата в най-важните сектори за постигане на цифрово и устойчиво възстановяване.

Очакванията са това да ускори цифровата трансформация. Инвестициите в цифрова инфраструктура и цифрови умения ще стимулират конкурентоспособността и технологичния суверенитет на ЕС.

За възстановяването в областта на цифровите технологии от основно значение са четири елемента. На първо място са инвестициите в повече и по-добра свързаност. Бързото разгръщане на 5G ще подкрепи изграждането на инфраструктура, която може да се справи с появяващите се и бъдещите процеси и приложения. Вторият елемент е свързан със засилено промишлено и технологично присъствие – така Европа ще притежава технически суверенитет в областта на технологиите. На трето място е икономиката, основана на данните – за да се възползваме от възможностите, които данните предлагат, се нуждаем от общи европейски пространства за данни в ключови сектори и области. Не на последно място е по-справедливата и по-лесна онлайн бизнес среда, даваща възможност на по-малки европейски предприятия, а не само на големите платформи да започнат дейност, да се разрастват или да се възползват максимално от единния пазар.

– Какви са амбициите на българското правителство в сферата на цифровизацията и какви конкретни стъпки ще предприеме?

- Цифровата трансформация засяга всички аспекти  на икономиката, обществото и държавното управление. Нейният успех и пълното оползотворяване на възможностите, които предлага,  зависят от наличието на цялостен държавен подход към създаването, изпълнението и мониторинга на политиката в тази област.

В момента е във финална фаза на подготовка национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода  2020-2030 г. В него се определят визията и целите на политиката за цифровата трансформация на Република България. Това е обща рамка за  свързване и съгласуване на секторните и хоризонтални политики и съответните стратегически и програмни документи, които съдържат конкретни мерки в областта на цифровата трансформация. Координацията на усилията между  държавните институции на всички нива на управление, както и  активното включване на всички ключови заинтересовани страни, включително бизнес общността, синдикатите, гражданското общество и техническата интернет общност в този процес, е от ключово значение.

Основните цели на документа са развитие на модерната и сигурна цифрова инфраструктура, високо ниво на образованието и обучението в областта на цифровизацията, благоприятни условия за иновации, базирани на авангардни цифрови технологии. В документа са очертани приоритетите за постигане на ускорено развитие на кръгова цифрова икономика и решаване на  ключови предизвикателства в области като здравеопазване, социално приобщаване, околна среда, преодоляване на различията между отделните региони и др. Чрез умелото използване на средствата, създавани в процеса на цифрова трансформация, държавното управление получава изключителни възможности за подобряване на качеството на живот и бизнес средата във всяка една сфера на обществения живот. Очакваме те да доведат до повишаване на нивото на ефективност и конкурентност на държавата спрямо останалите държави членки и превръщането й в привлекателно място за живеене и правене на бизнес.

– „Умните градове“ също са част от приоритетите на ЕС. Каква е ролята на общините, какви са очакваните ползи за техните граждани?

- С нарастването на населението в градовете се повишава и търсенето на услуги, което води и до увеличаване на натиска върху природните ресурси, екосистемите и околната среда. Това натоварва енергийната система, водоснабдителните и канализационни системи, управлението на битовите отпадъци, градските транспортни системи и всички други услуги, които биха били от съществено значение за просперитета и устойчивостта на града. В този аспект прилагането на иновативните технологии и цифровизацията може да допринесат за създаването на интелигенти градове.  Ролята на общините е да разработват и осъществяват интегрирани интелигентни планове за покриване на специфичните нужди за развитие на съответните населени места с цел по-ефективно използване на ресурсите в полза на гражданите и бизнеса.

Тези планове могат да включват мерки за развитие на интелигентни и екологосъобразни транспортни мрежи, подобрени съоръжения за водоснабдяване, изхвърляне на отпадъци, по-ефективни начини за отопление на сградите, по-достъпна администрация, по-безопасни обществени пространства и посрещане на нуждите на застаряващото население и хората със специфични нужди.

– Като говорим за цифровизация на икономиката и социалния живот какво ще бъде мястото на петата генерация мрежи? Кажете повече за конкретните ползи за потребителите.

- С подобряване на свързаността, прилагането на цифровите технологии и ускоряването на цифровата трансформация в отделните икономически сектори се очаква Европейският съюз да  увеличи своята конкурентоспособност и устойчивостта си. Това ще сформира нови източници на приходи от нови бизнес модели, основани на изкуствения интелект, а също и услуги, които създават работни места. Инвестициите в цифрови мрежи и технологии са също инвестиции в амбициите на Зеления пакт на ЕС като достижение на чистата и кръгова икономика, интелигентната мобилност, енергийната интеграция или прецизното земеделие.

5G технологията e пореден етап от развитието на безжичните технологии. За разлика от съществуващите 3G и 4G, новата технология е насочена най-вече към осигуряване на комуникация човек–машина и машина–машина. По този начин се отговаря на новите тенденции в индустрията, изискващи ускоряване на цифрова трансформация чрез повсеместно ползване на Интернет на нещата, големите данни, изкуствения интелект  и облачните изчисления. Внедряването на 5G ще е от полза за потребителите, като освен предлагането на нови услуги, основани на високоскоростната свързаност, се очаква новите тенденции в индустрията да създадат нови работни места, да повишават производителността, ефективността на ресурсите и устойчивостта на икономиката.

– Докъде стигна процесът по освобождаването на необходимия за 5G честотен спектър в 700MHz? Ще е достатъчен ли той и за трите мобилни оператора да стартират надграждането на мрежите си и ако не, какво планира да направи държавата, за да осигури необходимия им ресурс?

- С Решение № 536 на Министерския съвет от 12 септември 2019 г. бе изменен и допълнен Националният план за разпределение на радиочестотния спектър. Това осигури възможност за предоставяне на операторите на електронни съобщения определените в Пътната карта радиочестотни ленти от 2х20 MHz в обхват 700 MHz (ленти 703-723 МНz и 758-778 МНz). На практика за операторите бяха осигурени четири дуплексни ленти от по 5 MHz (т.е. четири групи по 10 MHz).

Част от обхват 700 MHz продължава да се използва за национална сигурност за управление на военната авиация. МТИТС стартира инициатива за тествания на съвместно ползване на честотните ленти, с известни ограничения с оглед гарантиране на сигурността на полетите на военновъздушните сили. Настоящата пандемия с COVID-19 значително забави процеса, като тестовете, планирани за периода април – май, бяха отложени.

Надяваме се, че тази инициатива ще може да се осъществи в рамките на тази година и да имаме напредък по намиране на решение на този толкова дълго отлаган въпрос.

– Ще забави ли пандемията внедряването на 5G в България? Кога се очаква да започнат търговете за 5G?

- Пандемията може да забави внедряването на 5G в България. Както в повечето сфери, и в сектора на електронните съобщения се изпитват определени затруднения вследствие на въведените ограничения. Допълнително се създават затруднения с доставка на оборудване от други държави като последица от засегнато производство.

Държавата е извършила необходимите действия, свързани с изпълнения на целите на Европейския съюз за въвеждане на 5G технологията до края на 2020 г.  Осигурен е достатъчен спектър от т.нар. „пилотни ленти“ за 5G, променена е Тарифата за таксите, които Комисията за регулиране на съобщенията събира, както и други нормативни актове, свързани с въвеждането на пето поколение мобилни комуникации.

Друг е въпросът за готовността на операторите и как ситуацията с COVID-19 ще се отрази на техните бизнес планове. Надяваме се, че до края на годината КРС ще предприеме стъпки по провеждане на процедури за предоставяне на спектър за 5G.

– Кризата с COVID пандемията предизвика и появата на няколко теории за връзка между разпространението на вируса и 5G. Каква е истината и защо според вас се появиха подобни слухове?

- Компетентните институции по въпросите на възможни въздействия от излъчвания на 5G върху здравословното състояние на хората и върху околната среда са  Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите.

Във връзка със зачестилите спекулации по отношение на връзката между изградените 5G мрежи и разпространението на COVID-19, Европейската служба за външна дейност публикува специален доклад (през март и през април тази година) във връзка с разпространението на дезинформация, която има потенциални вредни последици за общественото здраве и ефективна комуникация при кризи. В него се посочва, че разпространяващите се в ЕС и на други места в света координирани послания и дезинформация са предназначени да достигнат до уязвими групи и  да подхранват недоверието към способността на демократичните институции да дават ефективни решения по време на пандемията. Кризата в общественото здравеопазване се използва, за да се развиват геополитическите интереси, като често директно предизвиква и оспорва доверието в Европейския съюз и неговите партньори, се казва още в анализа.

За нас въвеждането на 5G е еволюционна стъпка, надграждаща предишните поколения мобилни комуникации. От съществено значение е, че радиочестотните ленти, които ще бъдат използвани в 5G технологията, и в момента се използват за безжични комуникации, но от други технологии. На практика в България не се предвижда използване на допълнителни, нови честоти, неизползвани на територията ни досега. Така например една от лентите, определена като основна за 5G, се използва от десетилетия за предаването на ефирна телевизия и осигурява покритие на 98% от населението на страната. Останалите две ленти, част от които се заделят за 5G мрежи, масово се използват за радиорелейни връзки, голяма част от които осигуряват пренос именно за мобилни оператори.

Допълнително е необходимо да се поясни, че 5G технологията използва насочени електромагнитни снопове с малка мощност за осъществяване на канал за връзка, който се управлява от потребителите, а не от оператора. Потребителят се свързва със съответната клетка и в отговор тя излъчва електромагнитен лъч към него за осъществяване на връзката. Това е една от основните разлики от предходните поколения мобилни комуникации, при които имаме постоянна напрегнатост на електромагнитното поле в зоните на покритие.

В този смисъл не може да се съгласим, че 5G мрежите са по-вредни от използваните от десетилетия способи за комуникация и настоящите мобилни мрежи.

– Какво могат да направят МТИТС и общините заедно, така че да информират населението относно новите технологии?

- Трябва да отбележим, че новите технологии могат да бъдат средство както за подобряване на свързаността на регионите, така и да са ключ към съживяване на тези места, към подобряване на условията за живот в тях и ръст на икономиката. Надяваме се, че местните власти ще отчетат този факт и ще подпомогнат държавните институции при разсейване на митовете около 5G.

Считаме, че в дискусията с общините за вредите и ползите от 5G следва да се включат експерти от редица институции като МТИТС, КРС, МЗ и др.