Рестарт на санирането ще даде силен тласък на икономиката

  • 12 юни 2020, 13:48
  • Автор Павел Стаменов
  • ИНТЕРВЮ

Medium lil 5772

- Г-н Панов, лично ген. Венцислав Мутафчийски оцени високо работата на кметовете в борбата срещу COVID-19. Общините на практика първи приложиха мерките срещу непознатото предизвикателство.

- Общините наистина бяха първите, които започнаха да прилагат мерките срещу разпространението на коронавируса в една нова и напълно непозната ситуация.  Достатъчно е да погледнете разпоредбите на здравните власти – преобладаващата част от тях завършват с думите „и кметовете на общини да уведомят заинтересованите лица и да създадат организация за осъществяване на контрол по изпълнението на разпоредените мерки“.

Извънредното положение ни постави и извънредни задачи, за които, разбираемо, няма как да бъдат предвидени средства в общинските бюджети.

Реално, ситуацията с пандемията изведе на преден план грижата за живота и здравето. Затова нямаше как общините и кметовете да не бъдат първите, които да поемат цялата тежест на организацията за прилагането на мерките, защото местната власт е най-близо до хората. Грижата за нашите съграждани нито за миг не бе изместена като основен наш приоритет. Паралелно с това нито една община не намали обема от своята работа – що се отнася до предоставяните публични услуги, той е същият като в нормални условия.

Благодаря на ген. Венцислав Мутафчийски за оценката – тя е първото официално признание за огромната по обем и смисъл от работа, която свършиха и продължават да вършат всички колеги.

- Кои бяха най-големите трудности, с които трябваше да се справяте по време на извънредното положение?

- Да постигнем оптимално съчетание между дейностите срещу разпространението на коронавируса и изпълнението в пълен обем на всички останали функции. Това е огромен обем от работа и ангажиране на всички възможни ресурси – човешки, материални и финансови.

Само в изпълнение на препоръките на здравните власти общините са вложили около 0.4% от постъпленията от собствени приходи. Разходите за тези нови и непланирани дейности за март и април 2020 надхвърлят 6 млн. лв., а към края на м. юни се очаква да достигнат 18 млн. лв.

Въвеждането на облекчения за бизнеса, който се оказа под най-голям натиск заради изолацията, бе едно от най-важните решения в условията на криза. Почти всички общини освободиха фирмите от наеми на общински терени и помещения, от такси за тротоарно право, за тържища и пазари. Това са средства, които пряко рефлектираха върху общинските бюджети, но ние си даваме сметка, че най-важното е да бъде запазен бизнесът, защото това са работни места, осигуровки, данъци и това крепи държавата.

Що се отнася до социалната подкрепа, която всички общини мобилизираха, смятам, че Велико Търново е един от лидерите в областта на социалните политики на местно ниво и ние не оставихме нито един жител на общината без грижа, храна, лекарства и необходимата му помощ. Особено тежко се отрази кризата върху туристическите общини. За съжаление, негативният ефект ще продължи още дълго. В Европа се говори за „спасяване“ на туризма като индустрия въобще.

- А кои са добрите примери, които общините дадоха в противодействието срещу COVID-19?

- Ако погледнем в по-широк план, ние показахме истинско обединение и солидарност в борбата срещу COVID-19. Стотици фирми и граждани ни подкрепиха със средства, сили и труд. Благодаря им от името на всички кметове, защото това е изключителна помощ. С дарения бяха закупени голям брой животоспасяващи медицински апарати, осигурени бяха маски, защитни костюми и шлемове, дезинфектанти, а знаете, че в началото на кризата тези средства бяха кът не само в България, а в целия свят. Отново искам да изкажа своята признателност за доброволците – това са хората, които първи подкрепиха общините в цялата страна.

Примерите са безкрайно много и със сигурност ще пропусна повечето. В Смядово например, която е една малка община с един общопрактикуващ лекар, а в повечето селища няма аптека, заради кризата почти спря общественият транспорт. Общината организира свой транспорт и екип, за да може всички населени места да имат лекарска помощ.

Един от избягалите пациенти на старозагорската болница беше от село Паничерево в община Гурково. Там служители на общината седмици наред доставяха продукти и медикаменти на хората от селото, което беше буквално блокирано, при това със собствен транспорт и в извънработно време.

Видин – в един от най-бедните райони, общината направи дарение на болницата, защото там се лекуваха много хора, заразени с COVID-19. В разгара на кризата общината довърши ремонта на драматичния театър, който става общински културен институт – какво по-голямо потвърждение за това, че и в трудни моменти, винаги гледаме към живота в бъдеще. Колегата в Казанлък, освен грижите като ръководител на кризисния щаб на общината и огромния обем задачи и извънредни казуси, положи изключително много усилия, за да подпомогне местните производители в началото на розобера. Кметът на община Тополовград беше първият доброволец в ямболската болница.

- Ограничаването на бизнеса и спирането на отделни сектори повлия на общинските бюджети. Каква е финансовата картина?

- Разходите на общините рязко нараснаха в условията на извънредното положение. Освен всички мерки за дезинфекция и социални услуги, 79 общински лечебни заведения бяха реорганизирани и в тях бяха създадени 2908 легла за болни от коронавирус. На много места се наложиха извънпланови ремонти и реконструкции.

Отделно от това, въведените извънредни мерки значително ограничиха приходите на общините от данъци и такси, защото със Закона за извънредното положение бе удължен срокът за ползването на 5-процентна отстъпка при заплащане на пълния размер на местните данъци и такси до 30 юни. Значително намаляха постъпленията от приходите от управление и разпореждане с общинска собственост. На много места бяха спрени платените зони за паркиране, много от общините освободиха фирмите от абонамента за паркоместа за периода на извънредното положение. Почти всички общини приеха специални пакети от мерки в подкрепа на бизнеса. Всичко това има своето финансово изражение и то рефлектира в значителна степен върху общинските бюджети. По данни на НСОРБ, постъпленията от собствени приходи на общините за периода 1 март – 31 април 2020 г. са намалели спрямо същия период на предходната година с 41%. При данъчните приходи този срив е с 45%, като най-засегнати са големите общини – областни центрове, при които този спад е средно с 44-46%.  Общият обем на „загубите“ от собствени приходи за периода март-април 2020 г., спрямо същия период на предходната година, надвишава 159 млн. лв., а по експертни оценки към 31 май той вече е 200 млн. лв.

Общините полагат огромни усилия на местно ниво, за да запазят заетостта в общинските предприятия, дружества и дейности, чието функциониране по обективни причини бе преустановено,  съответно - възможностите да генерират приходи. Заетите са над 37 хиляди души и техните заплати и осигуровки се изплащат от собствените приходи на общините. Допълнително още над 270 000 души са заетите в делегираните държавни дейности – преподаватели, учители в детски градини и ясли, непедагогически персонал, медицински сестри и т.н. Въпреки усилията някои общини прибягнаха и до съкращения.

- Налага ли се преразглеждане на общинските бюджети и бихте ли прогнозирали наваксване на приходите след отварянето на спрените услуги и бизнес?

- Имайки предвид общата ситуация в страната и забавянето на икономиката, вероятността за преодоляването на този дефицит в краткосрочен период (до края на годината) е минимална.

Нашият подход е, че трябва в максимална степен да използваме средствата, които са налични по общинските бюджети, но те са целево отпуснати за дадени дейности. С промените в Закона за здравето ние вече получихме известна свобода да оперираме по-гъвкаво със средствата, които държавата отпуска. Надявам се, че ще имаме възможност с министъра на финансите и с премиера Борисов да обсъдим и пакета от мерки, които сме подготвили и които, смятаме, че ще ни дадат възможност поне частично в рамките на 2020 г. да компенсираме натрупаните загуби.

За нас е изключително важно, че намерихме разбиране по отношение на рестарта на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, която може да даде бърз и солиден тласък на икономиката.

- Как може да помогне още държавата за по-бързото възстановяване на икономическия оборот и съответно – на общините във финансов план?

- Краткосрочните мерки са свързани с авансово превеждане на дължимите на общините трансфери от държавния бюджет и временно спиране на възстановяване на кредити от общините към централния бюджет, включително временно спиране на налагане и възстановяване на финансови корекции. Надяваме се и на известна финансова компенсация от държавата за намалението на приходите в резултат на удължените срокове за плащане на данък сгради, МПС и такса смет. Много важно е за нас достъп до мярката 60/40 да получат и общинските предприятия и дейности.

Окуражаваща е новината от петък /5.06.2020 г./ - министърът на регионалното развитие и благоустройството съобщи, че рестартът на програмата е възможен  и на този етап министерството има готовност да обяви следващия й етап като пилотен проект за 1951 броя сгради. Важното е, че тези сгради ще бъдат санирани по правилата, действащи досега – т.е. без финансовото участие на гражданите.

- Има ли потенциал точно програмата за саниране да е ключът и към рестарт на икономиката?

- Според мен и по мнението на много кметове, този потенциал е реален. Санирането е ключов елемент от пакета мерки, който може да даде бързи резултати, да запази работни места, да създаде условия за разкриване на нови, да съживи редица  съпътстващи производства, услуги, транспорт и т.н. Санираните жилища са пряка подкрепа и за самите граждани.

По наше /на НСОРБ/ проучване, в което се включиха над 9 500 участници, живеещи в санирани и подлежащи на саниране блокове, над 95% от гражданите са удовлетворени от новата визия на сградите и отчитат и намаляване на месечните комунални сметки.

В момента в Българската банка за развитие са депозирани договори от 2016 г. без осигурено финансиране за 2500 такива сгради, като разчетите за необходимите средства за тяхното саниране са близо 2 млрд. лева.

- Кметът на София Йорданка Фандъкова се обяви за по-облекчени условия за строителство на детски градини. Подкрепяте ли подобна идея?

- Напълно подкрепям създаването на по-облекчени условия. Вече е сформирана работна група с представители на Столична община, НСОРБ, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на здравеопазването за изготвяне на необходимите промени в нормативните документи за изграждане на нова образователна инфраструктура. Идеята е за по-малки учебни институции за деца – от типа на някогашните занимални, условията за проектиране да бъдат по-облекчени и по-благоприятни за инвеститори. 

- Във Велико Търново също се строи нова детска градина? Какво още предвиждате за младите хора?

- Строителството на новата детска градина във Велико Търново е първото от 40 години насам и е в отговор на увеличаващото се население на града. 

По същия начин продължихме и с основния ремонт на най-голямото училище в цяла Северна България – СУ „Емилиян Станев“. 1500 ученици наесен ще учат в изцяло обновена сграда. Предстои изграждането на нов корпус към още една детска градина, а също модернизация на още две училища.

- Как влияе пандемията върху туризма и какви са очакванията ви?

- Туризмът е един от най-засегнатите сектори в целия свят. Световната организация по туризъм към ООН официално отчете, че във връзка с пандемията и наложените ограничения за придвижване, обемът на туристически пътувания за 2020 г. бележи спад между 60 и 80%. Прогнозата е тези показатели до края на годината дори да нараснат или в най-добрия случай да запазят нивата. В глобален план това застрашава между 100 и 120 млн. работни места. Към момента загубите в сектора се изчисляват в диапазон между 910 млрд. – 1,2 трлн. щатски долара.

ЕК обръща внимание, че преди отварянето на външните граници ще бъде необходимо страните от ЕС да са осигурили съответните възможности на болниците да поемат евентуална нова вълна от епидемията от COVID-19.

82,3% от местата за настаняване отчитат спад на приходите – това сочи бизнес изследване на Националния статистически институт, проведено в периода от 7 до 22 май. В анкетата „Места за настаняване“ за ефекта от епидемията COVID-19 са включени 1 725 категоризирани хотела, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване (вилни и туристически селища, хостели, къщи за гости, бунгала, почивни домове, хижи, частни квартири и апартаменти и други места за краткосрочно настаняване) с над 10 легла, които са функционирали през април 2020 година.

В рамките на проучването, проведено от НСОРБ, бе направен отделен анализ на данните от  7 общини с подчертан туристически профил: Банско, Бяла, Варна, Велинград, Поморие, Приморско, Созопол. Резултатите показват, че кризата се отразява по-неблагоприятно на финансовото състояние на общините, развиващи туризъм, в сравнение с останалите.  Спадовете в показателите им превишават средните за страната.

Възстановяването ще е бавно, но не бива да се прави крачка назад. Това е съветът ми и към всички колеги, чиито общини имат туристически профил. Всяка нова инвестиция в туризма – дали в реставрация на знакови забележителности, в подобряване на инфраструктурата, или в създаването на нови атракции, привлича туристи и увеличава престоя им. Във Велико Търново например предстои реализацията на нови проекти – обновяване на Художествената галерия „Борис Денев“, на Музей „Възраждане и Учредително събрание“, разширяване на Мултимедийния посетителски център. Вярвам, че това допълнително ще направи града ни още по-атрактивен за българи и за чужденци.

Културният ни календар търпи ограничения, но знакови фестивали като възстановките на Царевец в края на юни и „Сцена на вековете“ ще се състоят.