Имаме готовност да посрещнем и втора вълна на коронавируса

  • 14 юли 2020, 14:51
  • Автор Иглика Горанова
  • ИНТЕРВЮ

Medium img 0583

Социалният министър Деница Сачева е магистър по здравен мениджмънт от Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - гр. Бургас, и магистър по връзки с обществеността от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава бакалавърска степен по социална педагогика от Югозападния университет „Неофит Рилски“ – гр. Благоевград. В периода 1999-2001 г. е началник на кабинета на министъра на здравеопазването, като отговаря за връзките с международните институции, Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия. От 2016 г. до април 2017 г. е била заместник-министър на труда и социалната политика. В периода май 2017 – декември 2019 г. е заместник-министър на образованието и науката. От декември 2019 г. е министър на труда и социалната политика.

- Г-жо Сачева, има ли готовност правителството да се справи с евентуална вълна на епидемия от коронавирус и грип, каквато се очаква през късната есен?

- Да, има. Голяма част от социалните и икономическите мерки ще продължат да действат до края на годината, което означава, че при необходимост имаме готовност да разширяваме обхвата им и съответно да разширяваме подкрепата от страна на държавата.

Програмите за социален патронаж и личните асистенти действат. Имаме готовност да продължим програмата „Топъл обяд“, която изтече на 30 юни. Мярката 60/40 ще продължи да действа до 30 септември с готовност да бъде удължена до края на годината. Имаме и две нови мерки, които обявихме, че стартират от 1 юли. За транспортния сектор сме отделили ресурс в размер на 40 млн. лв. по Оперативна програма „Човешко развитие“. Ще даваме по 290 лв. допълнително към заплатата в „Автобусни превози“ и в туризма. Другата мярка, която сме предвидили, е за наемане на безработни и тя е в размер на 160 млн. лв. И двете са планирани до края на годината. От наша гледна точка това, което е могло да бъде планирано предварително, е направено с такъв хоризонт, че да смекчи евентуална втора вълна на коронавируса.

- Кои общини се оказаха най-засегнати от тази криза?

- От гледна точка на безработицата това са Благоевград, Стара Загора, София област и Кюстендил. В Благоевград нарастването на безработицата е с 3,6%, в Стара Загора то е 3,2%, а в София област и Кюстендил е с 3,1%. Имайте предвид, че когато говорим за безработица и данни, те са много динамични и постоянно се променят. В началото на кризата през март броят на безработните беше 201 хил. Към 15 май, когато падна извънредното положение, те бяха 301 хил., а към днешна дата са 280 хил. Т. е. имаме спад. Почти 80 хил. души намериха работа по време на кризата. Очакванията са, че такъв тип динамика ще има почти до края на септември и ако има по-сериозни сътресения, те ще се проявят в началото на октомври, когато ще имаме отново сезонна безработица заради закриването на летния сезон.

- Мислят ли се още допълнителни мерки, за да се намали безработицата?

- Всички мерки, които взимаме, са в тази посока. Първият ни приоритет е хората да запазят работата си. Вторият е безработните да си намерят работа. И третият е преквалификацията. Тя се прилага, когато хората са останали през един по-дълъг период без работа и е необходимо да променят професията си. На ниво Европейска комисия все още няма решение за евентуален пакет, който може да бъде разпределен между държавите членки за справяне с последиците от коронавируса. Много се говори по тази тема и ние се подготвяме. Част от мерките, които бихме предложили в случай, че има такъв одобрен пакет, са свързани с възможност за мобилност. Това са пакети, които да помагат на хората да се преместят от едно място на друго, за да работят. Залагаме също така на обучения, свързани с дигитални умения, като в случая говорим не само за умения от гледна точка на потребител като например да подаваш електронно документи, но и за работа с технологии в защитена облачна среда. В случай, че получим финансиране от ЕК, ще подкрепим работодателите и за създаване на организация за дистанционна работа.

- Ще приемете ли предложението на синдикатите да се промени минималното обезщетение за безработица от 9 лв. на ден на 16-17 лв.?

- Това са дебати, които предстоят, и за тях трябва да има ясни финансови разчети. Съществува политическо раздвоение какво да се направи в тази ситуация. По-ниското обезщетение е свързано с това да се мотивират хората да си търсят по-активно работа. Но в ситуация на криза, в каквато се намираме, има други аргументи – че дори и човек да е активен, е по-трудно да си намери работа. Окончателно решение дали ще се повиши обезщетението или не може да се очаква при обсъждане на бюджета за следващата година. И след като се види какво ще покажат данните за третото тримесечие на годината, които ще излязат на 30 септември. Но на този етап нямаме политическо решение как да постъпим.

- През септември м.г. стана ясно, че за следващия програмен период в социалната област ще се разпределят над 4 млрд. лв. – 2 млрд. за социално включване и 2 млрд. за обучение. Има ли промяна в тези цифри към днешна дата?

- Това, което към момента планираме, са 4,5 млрд. лв. за бъдещата програма за развитие на човешките ресурси в рамките на следващите 7 години. Приоритет номер едно остава насърчаването на заетостта и развитието на уменията. По отношение на социалното включване са предвидени 2 млрд. лв. Ще работим по деинституционализацията и развитието на социални услуги за възрастни хора. Това е тема, на която трябва да обърнем сериозно внимание, защото тя е много важна от гледна точка на демографията и от гледна точка на осигуряване на инфраструктурата за тези услуги. Що се отнася до заетостта, основният акцент е, че поне 15% от тези средства ще отидат за млади хора, за тяхното насърчаване да се включат в пазара на труда. Особено силен акцент ще поставим върху тези млади хора, които нито учат, нито работят.

- Говорите за 170-те хиляди младежи, които социалното министерство преди пандемията обяви, че ще издирва по региони?

- Да, надявам се да ги издирим до края на годината. Предполагам, че ще успеем да инициираме съответната нормативна промяна, която да ни позволи да събираме всички бази данни, които са ни необходими, така че до края на годината да представим една карта на тези млади хора, които нито учат, нито работят, и да въведем конкретни политики, насочени към тяхното включване на трудовия пазар. Около 5% от средствата от Европейския социален фонд ще бъдат насочени към т.нар. детска гаранция – това са политики, насочени към борба с детската бедност. В случая говорим за специален фокус върху ранното детско развитие, както и за интегрираната грижа за деца. Когато говорим за деца, слагаме фокуса върху семейството, за да няма грешно изтълкувани акценти. Ранната грижа за децата е особено важна, когато говорим за деца от уязвимите групи.

- Общините имат нужда от още кадри и средства, за да могат да предоставят качествени социални услуги. Как ще ги подкрепите?

- Когато говорим за социални услуги, тепърва ще има нужда от много инвестиции както в човешки капитал на хора, които да работят в тази сфера, така и в инфраструктурата. Законът за социалните услуги ни дава тази нормативна база и това основание, на което ние да търсим допълнителни финансови средства. Включително и в следващия програмен период бихме могли да имаме проекти, които да са насочени към общините и към изграждане на техния капацитет. Ние започнахме работа по изработване на стратегия за развитие на човешките услуги в социалния сектор, където Националното сдружение на общините ще има възможност да даде своите предложения. Искаме да имаме добро ежегодно планиране на кадрите, които учат и после биха искали да работят тази професия.