Изоставането на България в 5G е минус за икономиката

  • 14 юли 2020, 15:06
  • Автор Мирела Вавова
  • ПРОЕКТИ

Medium 10 ivan dimitrov crc

Иван Димитров е председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Той е магистър по право от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ - магистър по право, инженер по съобщителна и осигурителна техника от Техническия университет – София и специалист по телекомуникации от Полувисш институт по съобщения „Аврам Стоянов“. Преди да застане начело на КРС е бил директор на дирекции „Информационни системи и аналитични дейности“ и „Стратегически анализи и прогнози“ в Агенция Митници, 2 г. е ръководил отдел „Информационни технологии“ в БДЖ- Пътнически превози, а от 1991 до 2013 г. е бил директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в МВР.

- Г-н Димитров, как мобилните мрежи в България понесоха засиления трафик по време на извънредното положение?

- Мобилните оператори се фокусираха върху създаването на добре работеща инфраструктура за хората, останали да работят по домовете си, и успяха да създадат добра среда. През първата седмица на извънредното положение трафикът у нас скочи с повече от 50% спрямо предходните месец и година. Натоварването беше сериозно, но смея да кажа, че българските оператори се справиха достойно.

- КРС планираше да организира търгове за 5G честоти през второто тримесечие на 2020 г., но извънредното положение попречи това да се случи. Към днешна дата има ли вече яснота кога ще се случат те?

- Миналата година решихме да организираме търгове за честоти за мрежи от ново поколение в обхвата 700 MHz , 3.6 GHz и 26 GHz – честотите, определени за въвеждането на 5G мрежи в Европа. В края на май направихме проучване сред мобилните оператори за инвестиционните им намерения и сега предстои да обявим обществени консултации за перспективите и условията за ползване на радиочестотния ресурс в 700 MHz. До края на 2020 г. се очаква да бъдат обявени намерения за провеждане на търгове за отдаване на свободен ресурс в радиочестотния обхват 2.6-3.6 GHz. Също до края на тази година се очаква да бъде обявена обществена консултация и за интереса на предприятията към честотите обхват 26 GHz.

- За какво служат различните честоти?

- Честотите в обхвата от 700 MHz се използват основно за осигуряване на национално покритие и в слабо населените райони. Обхватът 3.6 GHz може да се използва за изграждането на мрежи в гъсто населените райони, където потреблението на услугите е по-голямо. Той осигурява по-голям капацитет на мрежата, така че да се позволи пренос на повече по обем данни в реално време. Същото важи и за 26 GHz. Като цяло тези честоти ще намерят приложение за индустриални цели.

- Какви честоти ще предостави КРС първоначално и достатъчни ли ще са те за нуждите на мобилните оператори?

- В обхвата от 700 MHz имаме две групи по 20 MHz и този ресурс е недостатъчен за съществуващите на пазара мобилни предприятия. Затова там ще търсим допълнителен ресурс, който да освободят от Министерство на отбраната. В обхвата 2.6 GHz имаме ресурс от 120 MHz и в обхвата 3.6 GHz след септември месец ще имаме 300 MHz. Като цяло тези обхвати и наличните ресурси дават възможност на предприятията да изграждат нови мрежи. Само в обхвата от 700 MHz смятаме, че ресурсът трябва да бъде разширен.

- Какви стъпки трябваше да направят държавата и КРС, за да създадат условия да започне изграждането на 5G мрежи в България?

- След като се определиха честоти за 5G, се приеха и нови тарифи за радиочестотния спектър, след консултации с мобилните оператори и проучвания на добрите европейски практики. Този април Министерският съвет прие нова тарифа за радиочестотния спектър, като тя влиза в сила от януари 2021 г. за обхвата 2.1-2.6-3.6 GHz. Новите цени за 700 MHz са валидни от май тази година.

Последното нововъведение е от началото на юни, когато парламентът прие на второ четене промени в Закона за устройството на територията, чрез които се облекчават строителните режими за изграждането и пререгистрацията на базови станции, тъй като досега те бяха много тежки и дълги. С измененията се предвижда промените, които не се отнасят до конструкцията, да са само на регистрационен режим, без да се минава цялата процедура по одобрение. Скоро предстои да се създаде и организация за изграждането и регистрирането на малки клетки.

- ЕК постави изискване към държавите членки да имат стартирана работеща 5G мрежа до края на 2020 г. България видимо изостава, но какво е развитието на 5G в останалите европейски държави?

- За съжаление България наистина забави темпо, но не е най-изостаналата. Факт е, че имаше изискване до края на 2020 г. да има поне един град с 5G мрежа, но всички събития от началото на годината забавиха темповете в тази посока. Както вече стана дума, телекомите бяха заети с поддръжката на съществуващата мрежа, така че тя да поеме увеличения трафик без проблеми. Това обаче забави темпото и възможността до края на 2020 г. да се появи град с 5G мрежа едва ли ще се случи.

От гледна точка на останалите държави, до края на месец март 17 държави членки са предоставили спектър за 5G мрежи, като с най-голяма готовност за внедряване са Германия, Финландия и Унгария. В Ирландия, Италия, Латвия, Румъния, Испания и Великобритания, която излезе от ЕС, вече са започнали търговско предлагане на услуги.

България като цяло е догонваща във внедряването на 5G. Тук мобилните оператори са фокусирани в подготовката и създаването на възможности за използването и надграждането на новата инфраструктура.

- Колко време отнема изграждането на 5G мрежа? Постижимо ли е до края на следващата година в България вече да има град с работеща мрежа от ново поколение?

- На този въпрос едва ли някой би се наел категорично да отговори. 5G технологията осигурява комуникации с много висока скорост, поради което използването Ӝ е подходящо в индустриална среда. Затова и изграждането на 5G мрежа, която ние като крайни потребители да видим, вероятно ще отнеме повече време, но това не е чак толкова важно. От значение е по-скоро създаването на инфраструктура, на която да стъпят технологиите за „умни“ градове и IoT, които биха осмислили внедряването на 5G.

Само по себе си изграждането на мрежа в един град вероятно не отнема много дълго време, въпросът е какъв резултат ще дава използването на тази технология. Факт е обаче, че държави, които се движат с добър темп в развитието, вече са планирали изграждането на такъв тип мрежи за индустриализиране, например в Германия мислят как да използват 5G в автомобилостроенето.

Затова е добре България да побърза и да се постарае да догони държавите, които вече са поели в тази посока. Изоставането ни е минус за икономиката. Смятам, че това изоставане в идната година ще бъде наваксано с помощта и на мобилните оператори, и на нас, и на други администрации. Има обективни причини за забавянето им, но това едва ли е достатъчно, за да се оправдаваме.

- Какви са ползите от 5G технологията за градовете? Как внедряването на мрежи от ново поколение ще развие местната икономика?

- Тази платформа подпомага цялостната цифрова трансформация както в икономиката, така и в ежедневието на отделния човек. Секторите, които ще бъдат повлияни в най-голяма степен от навлизането на петата генерация технологии, са „умните“ градове, производство, транспорт, здравеопазване, земеделие, обществена сигурност. Насочеността на тази технология към промишлеността и индустриализацията би дала шанс за модернизиране на съоръженията за наблюдение на трафика в реално време, за постигане на автономност на транспорта, видеонаблюдение. Технологията открива много нови възможности за обслужване на свързани индустрии с икономически ефективни решения (скорост, енергийна ефективност, цифрова трансформация на традиционното производство). 5G технологиите обезпечават поне 20 пъти по-бърза комуникация от 4G, което позволява високоавтоматизирани и базирани на данни производства. Всичко това е само маркиране на нещата, действията в бъдеще ще демонстрират ползите от технологиите.

- Какви са перспективите пред разгръщането на частни 5G мрежи?

- Няма да е новост създаването на островен принцип на определени технологични дейности. Според мен обаче интересът на индустрията ще определи динамиката и развитието на всички тези очаквания. Смятам, че тази технология ще се развива във времето.

- Наред със здравната пандемия, през последните месеци избухна и информационна пандемия. Във Великобритания палеха базови станции, конспирации има и в България, където на места се организираха протести – как според вас ще се отразят общественото мнение и страх на внедряването на 5G? Може ли да бъде спънат процесът?

- Това със сигурност повлиява на технологиите. Затова би било добре да се информираме по темата. Със сигурност има и преекспониране на случващото се. Ние като регулатор имаме ангажимент да информираме и потребителите, и обществеността за това, че изграждането на мрежи и технологии от следващо поколение се извършва при спазването на изискванията, включително на определените здравни норми. До този момент не сме забелязали нарушаване на тези норми и смятам, че спекулирането с темата за 5G единствено може да забави процеса и да създаде един странен привкус на тези технологични решения, което не е в интерес на обществото. Когато се наложи да останем в домовете си, единствената ни възможност за комуникация бяха мрежите и благодарение на тях можехме да работим от разстояние.

- Планира ли се информационна кампания по темата? Какви са европейските практики и какво ще направи КРС?

- Със сигурност сме длъжници на потребителите. Наред с кампаниите за информираност на гражданите, КРС в партньорство с други администрации и организации планира да изгради и лаборатория, с която да можем да показваме съвсем реални измервания спрямо изискуемите параметри. Тя ще бъде сертифицирана съгласно всички европейски норми.

Също така поставяме достатъчно изисквания за мрежова и информационна сигурност към новите мрежи, за да може да гарантираме достатъчно надеждност. Тоест многообхватни са тези неща, като ние си партнираме и със здравните структури, които стриктно следят за спазването на нормите за лъченията. Мога да кажа, че в България те са доста по-строги от предписаните в ЕС.

- На какъв етап от развитието си е тази лаборатория и кога се очаква да заработи?

- Лабораторията е на етап проектиране. Очакваме да заработи не по-рано от 2022 г., когато всъщност ще има и реална полза от услугите Ӝ. Експерти, които да работят в нея, също не се намират лесно. Много добре работим с ТУ, със София Тех Парк и няколко други администрации, които имат отношение към темата. Заедно се надяваме да създадем една прилична среда, в която да показваме това, което се използва и от операторите, и от търговците като оборудване. Идеята е това, което е извън рамките, да бъде регистрирано.