Неделчо Тотев: Наесен ще се решава коя общинска болница да остане

  • 15 септември 2020, 10:59
  • Автор Иглика Горанова
  • ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Medium 06 %d0%bd%d0%b5%d0%b4e%d0%bb%d1%87%d0%be %d1%82%d0%be%d1%82%d0%b5%d0%b2

Д-р Неделчо Тотев е председател на Националното сдружение на общинските болници. Специалист по акушерство и гинекология. Завършил е социална медицина и здравен мениджмънт. Разговаряме с него за състоянието на общинските здравни заведения и проблемите, които те имат да решават.

- Г-н Тотев, предупредихте, че някои общински болници могат да затворят наесен заради липсата на средства и то точно когато се чака да се срещнат двете вълни – грипната и коронавируса. Какви са причините?

- В ситуацията, в която се намираме – с растящ брой заразени с COVID-19, е трудно за всички болници, но за общинските е още по-трудно поради факта, че откъм персонал сме били винаги зле. И положението не се подобрява, влошава се. Местата в общинските болници не са атрактивни и привлекателни за млади хора и това поражда тенденция за застаряване на персонала, с който разполагаме. От друга страна, неголемият брой клинични пътеки, с които работим, не дават бляскави перспективи за развитие на млади хора, които искат да се докоснат до съвременната медицина в оня смисъл на нови технологии, на нови прийоми на лечение. И затова предпочитат да работят в университетските и големите болници.

В епохата на коронавируса сме изправени пред дилемата да впрегнем лекари, с които разполагаме, да лекуват и да ги загубим, защото те имат множество патологии заради възрастта, в която се намират, и заразявайки се от коронавирус, да е фатално за тях. От друга страна, ако не го направим, нямаше да изпълним наредбите на здравното министерство да разкриваме такива отделения. Тогава колеги започнаха да напускат системата или колективно, или поединично, което постави общинските болници в още по-трудно положение. Също така и трудно връзваме бюджета.

- Кои болници са заплашени от фалити?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото една част от колегите, които са управители на болници, се капсулираха. Една част са отчаяни, а други си правят лични планове, защото това, което се задава, не се очертава да е положително. Особено когато се съберат потоците от пациенти - грипни, с коронавирус и други простудни заболявания, които протичат с почти идентична клиника. Тогава ще е почти невъзможно да ги отличим един от друг, поне в началото. Това означава, че ще бъдем изложени на един по-близък контакт с пациентите и оттам ще се отиде към затваряне на отделения и падане на приходите още повече. Прогнозите ми са, че когато настъпи този момент, ще трябва да се решава коя болница да остане и коя – не.

- Достатъчна ли е помощта, която държавата дава? От МЗ обявиха, че дават 19 млн. лв. в подкрепа на болниците?

- Тези 19 млн. лв. са доста подвеждащи. Идеята беше тези пари да се дадат от държавата допълнително и да са извън парите, които ние трябва да получим по линия на това, че болниците са в отдалечени и рискови региони. Тази сума трябваше да бъде 31 млн. лв. за цялата година и да се разпредели на 72 общински болници. За тази сума ние подписахме договор в началото на годината. Към тях трябваше да бъде добавена още една сума, която да бъде насочена към повишаване на заплатите на персонала, за да може да се плати на хората по договорени прагове от 2018 г., а именно - 950 лв. възнаграждение за медицински работник. Тези суми са непосилни за почти всички общински болници, за тях те са химера. Заплатите са между 700 – 750 лв., защото сметката е проста. Ако се даде начална заплата от 950 лв. и към нея се прибави процент прослужено време, ще стане непосилно за болниците да изплащат такива суми. Голяма част от персонала има огромен стаж, защото голяма част от тях са в пенсионна възраст. При тези сметки се отива към вариант, при който фонд „Работна заплата“ да надхвърли далеч всички приходи, които може да реализира една болница. Затова идеята беше с тези 19 млн. лв., които трябваше да се отпуснат, да се постигне това увеличение на заплатите на сестрите, без да се опустошават бюджетите на болниците. Но после се оказа, че тази сума от 19 млн. лв. включва сумата от 13 млн. лв., които трябва да вземем като отдалечени и рискови райони за 5 месеца от въпросните 31 млн. лв. Излиза, че не 19, а 6 млн. лв. трябваше да получим за увеличение на заплати, което е нещо различно. Има и един друг момент – ако сега се вдигнат началните заплати, няма гаранция, че догодина ще се осигурят пари за тези повишени заплати, а ние не можем да ги намалим, защото със задна дата такива неща не се правят.

- При това положение как ще се реши кризата с кадрите?

- Тя се задълбочава. Ние от години говорим, че проблемът с кадрите е много сериозен. Прилича на лавина, която набра скорост и така ще ни прегази, че в един ден може България да осъмне без медицински сестри и не е ясно откъде ще ги внесем.

- Какво е решението на проблема?

- Едно от възможните решения е по-голямо финансиране от страна на бюджета. Ако държавата реши да запази наличните лечебни заведения, а държавата няма друга алтернатива, защото по конституция е длъжна да осигурява достъпна и непрекъсната медицинска помощ на цялото население, трябва да увеличи средствата. За да изпълни задълженията си, тя трябва да има структури. В по-малките общини, в планинските и предпланинските региони хората предпочитат да се лекуват в общинските болници, защото ни познават и сме им под ръка, а и нямат възможност и средства да пътуват. Затова ние алармираме от години за недостига на кадри. Вижте, че висшите учебни заведения не си попълниха бройките за сестри. Това е ужасно за системата, защото има села, в които няма кой да бие инжекции на хората. Същият проблем с недостиг на сестри е и в областните градове. Там сестрите са претоварени. Това трябва да се повтаря непрекъснато, защото досега този проблем се неглижираше. Недостигът на сестри минава цифрата 10 хиляди, защото една част от сестрите, които работят в системата, са по над 70 години, и ние шеговито ги наричаме „памперсни сестри“.