01
Брой

Брой 59, септември 2020

Обратно Новина Следваща

Общините кризисно прекрояват бюджети

  • 15 септември 2020, 10:50
  • Автор Мартин Калоянов, Иглика ГОРАНОВА
  • ФИНАНСИ

Medium 02b

Прекрояване на бюджети спасява общинските финанси в коронакризата. Намалението на приходите заради спирането на бизнес дейности в обявеното извънредно положение принуди местните власти да гласуват актуализации на финансите си и да потърсят заеми от централната власт.

София направи първа актуализация на бюджета си още през април, като заложи планиран спад на приходите на годишна база в размер на 23.4 млн. лв. Втора актуализация най-вероятно ще бъде предложена и приета до края на септември. Съвсем скоро се очакват окончателните данни за финансовото състояние на общината и общинските транспортни дружества към края на август, за да се оформят цифрите, затова и зам.-кметът по финансите Дончо Барбалов предпазливо не споделя официални данни. По все още предварителни данни към края на август обаче приходната част на бюджета е надолу с около 50 млн. лева от планираното, каза за в. „Кмета.бг“ общинският съветник от БСП Иван Таков. Най-голям спад се натрупва не толкова от данъчните приходи (събирането на такса „смет“ върви почти по план), колкото от неданъчните – поради намаляването на различни такси за бизнеса – например наеми и т.нар. „тротоарно право“.

Общинските транспортни дружества понесоха най-големия удар заради извънредното положение заради спада на пътникопотока и от нереализирани приходи. Само към май, по изнесени тогава данни от кмета Йорданка Фандъкова, пропуснатите приходи за фирмите са 24 млн. лева. През пролетта общината прогнозира, че спадът ще върви със „скорост“ около 2-3 милиона лева месечно и в предстоящите месеци, така че към септември цифрите едва ли ще покажат наваксване. Затова вероятно с новата есенна актуализация ще се предвиди свиване на средства от други области, за да се пренасочат пари към общинските транспортни дружества, с което да се гарантират и възнагражденията на заетите там.

Освен Столична, и други общини гласуваха актуализации на бюджетите си за 2020 г., като предвидиха намаление на разходи или пренасочване на пари от едни пера към други.

И Пловдив още през пролетта актуализира бюджета си с 5 млн. лева, тъй като към 31 март приходите на общината бяха изпълнени едва на 20% от очакваното. Беше редуцирана строителната програма и издръжката на общински предприятия.

Пандемията засегна и бюджета на Русе, като към началото на септември изпълнението е близо 42%. При собствените приходи то е малко над 54% спрямо планираното, но спрямо 2019 г. има намаление от близо 3 млн. лева. То е основно поради спад на неданъчните приходи. Почти всички данъчни приходи са изпълнени над 50%. Изключение правят приходите от патентния и туристическия данък, които са обясними предвид условията на коронавирус. Туристическият сектор бе сред най-засегнатите от пандемията. Изпълнението на разходите е 41,99%.

Община Добрич сви бюджета с 1,159 млн. лева. От планираните за годината близо 23,6 млн. общински приходи към края на юли постъпленията възлизат на 12 863 000 лева, или 54.5 на сто. Спрямо същия период на миналата година събраните приходи са с близо 1 347 000 лева по-малко. При данъчните приходи най-малко е изпълнението при данъка от придобиване на имущество по дарения и възмезден начин - 38 на сто от очакваното за годината, при патентния данък и данъка върху таксиметровия превоз на пътници - 43.7 на сто, при туристическия данък - 49.2 на сто, според анализа на кметската управа.

Приходите в бюджета на община Казанлък към шестмесечието на 2020 г. възлизат на минус 3 478 861 лв., в това число от продажби, данъчни и неданъчни проходи, отчетоха от общината през изминалия месец. Данъчните приходи са по-малко с 221 608 лв., неданъчните също са по-малко спрямо този период на 2019 г. - с 891 292 лв. Неизпълнение има и на приходите от разпореждане с общинска собственост - с 2 365 961 лв., като изпълнението е само 20,5%, отчетоха на сесия общинарите. През есента е възможно да се обсъждат и допълнителни мерки за подпомагане на гражданите.

Сливен също прие актуализация поради нуждата от целева субсидия за местната болница от 25 хил. лева, ремонти и увеличение на заплатите на медицинските работници в общинското здравеопазване.

И Видин актуализира бюджета, удължи два действащи кредита и пое нов безлихвен заем от МФ за подпомагане на медицинските специалисти.

Варна е сред общините, които се справят добре в кризата - тя отчете 56% изпълнение на бюджета към първото полугодие на годината, без просрочени задължения. Първоначалната макрорамка, приета от Общински съвет - Варна, бе в размер на 383 700 000 лв. След корекция от 10 504 301 лв., в края на отчетния период уточненият план е 394 204 301 лв. Реалният размер на приходите към 30 юни е 216 621 852 лв.

Сред добрите примери е и община Дупница с около 52% изпълнение на бюджета за местните приходи. И при Covid кризата събираемостта на местните данъци и такси е много добра. Едно от обясненията за финансовата стабилност е, че по решение на ОбС в края на м. г. данък „сгради“ беше увеличен с около 70%, таксата „смет“ с 30% за гражданите и 15% за юридическите лица, но дупничани ги плащат, и то в срок. Общината не е прибягвала до съкращения в администрацията - нещо, което направи общината в Кюстендил с над 200 изпратени на борсата служители.

Някои от общините прибягнаха и до кредити. Община Стара Загора гласува да поеме безлихвен заем в размер на 705 000 лева от държавния бюджет, за да осигури нормалното приключване на 2020 г. поради възникнал временен касов разрив по бюджета. Съветниците гласуваха общо увеличение на разходната част на общинския бюджет за 2020 г. в размер на 363 хил.лева.

Заем от МФ поиска и Белоградчик – безлихвен, в размер на 31 000 лв. - до размера на отрицателната разлика между плащанията по начислените задължения за текущата година на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху превозните средства и таксата за битови отпадъци към 30 юни 2020 г. Причината отново е касовият разрив по бюджета на общината в резултат на занижена събираемост през годината във връзка с пандемията от Covid-19. Най-голямо намаление се отчита при приходите от туризъм. Разликата в събираемостта при данъка за недвижимите имоти спрямо същия период на м.г. е над 3 500 лв. При данъка за МПС е малко над 2 000 лв. При таксата за битови отпадъци разликата е 29 858 лв.

Силвия Георгиева: Приходите намаляха с 40%

Прогнозите на НСОРБ са, че спадът спрямо миналата година ще е 11%, казва изпълнителният директор на сдружението

Силвия Георгиева завършва Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалности „Политически науки“ и „Европейска публична администрация“, с профил „Местна власт и управление“. Има придобита следдипломна квалификация „Лидерство и местна демокрация“ от Централноевропейския университет в Будапеща, както и специализации по управление на проекти с европейско финансиране от България, Белгия и Гърция.

 

- Г-жо Георгиева, как се отрази кризата с коронавируса на общинските бюджети?

- В първите пет месеца на годината „коронаефектът“ се усети особено осезателно в общините, защото собствените им приходи намаляха с малко над 40%. За данъчните приходи спадът, който констатира проучването на НСОРБ, беше още по-голям - 45% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Самият факт, че 5-процентната отстъпка, която при нормални условия важи за данъците и такса смет, внесени до края на април, бе в сила до края на юни, дава ясен знак, че общините няма да успеят да постигнат нивата от 2019 г.

По наши прогнози спадът спрямо предходната година ще се задържи около 11%. По данни на Министерството на финансите от данък сгради са получени със 75.7 млн. лв. по-малко, за автомобилите - с 42.2 млн. лв. по-малко, а такса смет – с 95.4 млн. лв. по-малко. За големите общини продължават да бъдат сериозен проблем загубите, трупани в градския транспорт.

Общините полагат значителни усилия да запазят заетостта в общинските предприятия, дружества и дейности, чието функциониране по обективни причини бе преустановено, респективно общините бяха лишени от възможност да генерират приходи. Не трябва да пропускаме факта, че заетите в местни дейности и общински предприятия са над 36 хиляди души, чиито заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на общините. Запазването на тази заетост спестява на държавния бюджет милиони левове обезщетения за безработица.

- Кои общини най-много пострадаха от намалените постъпления от местни данъци и такси?

- Всички общини пострадаха. При големите общини този спад се вижда най-ясно, тъй като техните бюджети в по-голям процент се формират от собствени приходи - спадът е повече от 44%. Малките общини пък имат затруднения не само със събираемостта на приходите, но и с покриването на извънредните разходи за противоепидемични мерки. Трудният летен сезон допълнително увеличава загубите за общините, развиващи туризъм – черноморските кметове вече излязоха с цифри за сериозни спадове в собствените приходи спрямо 2019 г.

На този фон е важно да отбележим, че само 13% от общините са предприели повишаване на ставките на местните данъци за 2020 г.: 19 % от общините са увеличили данъка за недвижими имоти, 14 % - данъка за възмездно прехвърляне на имущество, в 9 % от общините се е повишил данъкът за превозни средства и едва в 9 % от общините - туристическият данък.

Що се отнася до таксите, 92% от общините са предприели промени в размерите на таксата „битови отпадъци“, диференциране по видове имоти, данъчно задължени лица или населени места. Общините продължават да използват данъчната оценка като основа, но 69% от тях вече предлагат и алтернативни варианти – на база количество, като определена цена на съд/контейнер. За поредна година общините не правят значителни промени както в подхода на определяне, така и в размерите на социално значимите такси (за детски градини и ясли, за домашен социален патронаж).

Във връзка с предстоящите промени в Закона за предучилищното и училищното образование, предстои да настъпят промени в таксите за детските заведения. В рамките на обсъжданията с МОН и социалните партньори, НСОРБ подкрепи компромисен за нас вариант, съобразявайки се с възприетата национална политика – държавата да подпомага социално слабите семейства при заплащане на таксите. Договорено беше, че средствата за заплащане на такси за детска градина ще се разпределят между общините съгласно изготвени от АСП и МОН списъци (достъп до средствата да имат деца от семейства, които получават семейни помощи за деца). По този начин общините не са ощетени - финансово или чрез допълнителна административна тежест. Между двете четения на законопроекта обаче бяха направени редица допълнителни предложения, и ние се надяваме да надделее разумната позиция, предложена от МОН.

Използвам случая да благодаря на министър Красимир Вълчев, с чиято лична подкрепа беше отразено ключово предложение на НСОРБ – кметът на общината да има право да определя, че задължителната предучилищна подготовка се осъществява само в детските градини.

- Колко от общините имат нужда от актуализации на бюджетите и кои ще се справят без такава актуализация?

- Преобладаваща част. Поради ограниченията за провеждане на публични събития, значително бяха отложени във времето обществените обсъждания по изпълнението на общинските бюджети за 2019 г. В някои от общините те вече се проведоха. На този етап по-голямата част от кметовете декларират, че ще се наложи преразглеждане на бюджетите за 2020 г.

Важно е да отбележим, че решенията за задължителните противоепидемични мерки се вземаха на национално ниво, но практическото им осъществяване бе реализирано на местно ниво – от общините и със собствени средства, което донесе нови тежести. Общините направиха допълнителни разходи за създаване на безопасна организация в административните сгради, по пазарите и в местата, свързани със събиране на повече хора. Немалки бяха и инвестициите за обезпечаване на необходимите условия в общинските болници, съгласно разпорежданията на здравното ведомство. Общините приеха и първите мерки в подкрепа на бизнеса – освобождаване от такси за периода на кризата, намаление на наеми и др.

- Имат ли готовност общините да кандидатстват с интегрирани проекти по различните оперативни програми за следващия програмен период?

- Още на 3.07.2020 г. НСОРБ публикува на страницата си указанията на МРРБ относно процеса на подготовка и изискванията към интегрираните проекти. От началото на годината ние проведохме поредица от съвместни форуми със заместник-министър Деница Николова и смея да твърдя, че общините са запознати с новия подход на работа за програмен период 2021 – 2027 г.

Няколко са ключовите моменти: първият е свързан със сложността в планирането на инвестициите поради изискването проектите да бъдат изпълнявани на регионален принцип и в различни по формат партньорства. Предстои изцяло нов начин на функциониране на оперативните програми и в този механизъм важна роля ще имат регионалните съвети за развитие. Още в началото на месец септември НСОРБ започва провеждането на поредица от срещи в шестте региона за планиране за избор на представителите на общините в регионалните съвети за развитие.