Симитлийско село като Бевърли Хилс

  • 10 август 2020, 11:04
  • Автор Владимир Симеонов
  • РЕПОРТАЖ

Medium 19a

Симитлийското село Долно Осеново изживява истински разцвет. Напук на икономическите кризи през годините, напук и на пандемията от коронавирус тази година. И благодарение на трудолюбието на местните хора, израснали по тютюневите ниви.

Тук продължават да никнат като гъби след дъжд новите къщи, децата са все повече. Другоселците отдавна прекръстиха населеното място на Ново Осеново. Построените в последните петнадесетина години къщи вече са повече от старите. Над 100 са постройките, които са накацали по баирите край селището, което прилича повече на модерна вилна зона. Защо е този бум на строителството? Долно Осеново има около 1600 жители, а над 300 от тях изкарват прехраната си в чужбина. Но почти всички те не забравят родното си място. И инвестират своите спечелени пари в нов дом за семействата си. Затова новите квартали с къщи на по два и три етажа се множат. Почти няма фамилия, която да не се радва на нов дом.

Лятото е сезон на строежите в Долно Осеново. По това време много от местните гурбетчии се прибират в родното си село. И не губят времето си. Запретват ръкави, за да вдигат я нови къщи, я пристройки, я надстройки, я гаражи. Използват всяка минута, за да строят. „За мен връщането ми от чужбина не е време за почивка. Идвам от работа на работа. Сега за един месец отпуска трябва да вдигна поне един нов етаж на дома ни. Плановете ми са догодина всичко да е готово и да се пренесем в новия дом. За нас е въпрос на чест да построим нова къща и да изучим децата си. Това е най-важното, всичко друго е на второ място. Затова от години се трудим зад граница, защото тук работа има, но заплатите са ниски“, споделя Росен, който няма време за повече разговори, тъй като работата не чака.

През лятото тук бетоновозите не спират и в събота, и в неделя. И никой не се оплаква от изливането на бетон. Никой не роптае срещу шума и олелията край строежите. Напротив – всички приветстват новото строителство. Тук всяка втора къща вече е нова, а само от началото на тази година местните хора са вдигнали над дузина жилищни постройки.

Долно Осеново сигурно е най-гъсто населеното с къщи населено място. Тук постройките надничат от всеки скат и баир. Някои от новите сгради са почти в гората, тъй като почти всички парцели в селото и в близост до него са застроени. Някои местни жители с усмивка вече наричат родното си населено място „Бевърли Хилс“.

На практика тук вече има два нови квартала, които се извисяват на баирите до населеното място. Осеновци се трудят най-вече в Испания и Португалия, по-малко са тези в Италия, Германия, Англия. Общото между тях е, че всеки месец пращат пари, за да вървят строежите. Всяка фамилия има поне по един представител зад граница. „Благодарение на нашите емисари из Европа в селото ни новите къщи стават все повече. Преди години имахме квартал с нови къщи, а сега стана обратното – имаме квартал със стари къщи, всичко друго е ново строителство. Не е тайна, че гурбетчиите помагат на своите близки и роднини с пари, тъй като няма работа в селото. Тук строежите им се ръководят от техни близки, а те всеки месец пращат пари, за да върви работата. Доста са тези, които са в чужбина със семействата си. Но и те смятат да се върнат един ден в селото ни“, казва кметът на Долно Осеново Бисер Сегменов.

Селото е сред най-хубавите не само в община Симитли, но и в целия Пирински край. Защото населението не намалява, а инвестираните средства тук се увеличават всяка изминала година. Но най-важни са децата, те също стават все повече. И са гаранция, че животът ще кипи с пълна сила в Долно Осеново още дълги години.

Местните се отказват от тютюна

Липсата на дъжд може да унищожи голяма част от тютюневата реколта в симитлийското село Долно Осеново. За това алармираха местни тютюнджии. Но те са все по-малко. Ако не вали, загубите на стопаните може да са над 50%, а много от тях разчитат единствено на „зеленото злато“. От една страна, е дългата суша, а от друга страна, са големите горещини. Това притеснява земеделците, тъй като могат да понесат сериозни загуби. Затова всички се молят за дъжд. В селото производителите на тютюн намаляват непрекъснато, в момента са малко над 80. Засадени са близо 500 декара ниви с тютюнева продукция. Очакванията са да се произведат близо 80-90 тона, което прави по 150-160 килограма от декар. Само допреди десетина години тук се произвеждаха по 300 тона „зелено злато“, сега вече са под 100. Много от стопаните се отказаха да гледат тютюн, тъй като са недоволни от изкупните цени.

В последните години средната цена на продукцията е около 8,00 лева за килограм. Не трябва да се забравя, че тютюнджиите правят и сериозни разходи. За 5 декара нива се харчат над 1000 лева - торове, полиетилен, оране. Има години, в които се оре по 3-4 пъти. Всичко това се отразява на джоба на местните хора. „В Гърция цените са 2-3 пъти по-високи от нашите. А тютюнът е един и същи, но в южната ни съседка почти всички ниви са с поливни системи, а тук се мъкне вода с коне и магарета. Хем много се трудим, хем нищо не изкарваме. Като сложим чертата накрая, то излиза, че един човек от семейството ни изкарва по 200 лева на месец. Спряхме да превиваме гръб по нивите, не си струва“, твърди Атидже.