България: Сребърна икономика на стареещи работници

  • 13 октомври 2020, 11:48
  • Автор Иглика Горанова
  • БИЗНЕС

Medium 06 %d0%b1%d0%b0%d0%b1%d0%b8

Изследване на Българска стопанска камара (БСК) с участието на синдикатите, публикувано през септември, сканира пазара на труда у нас и показа тревожни тенденции. Според проведени изследвания се очертава недвусмисленото застаряване на работната сила във всички сектори, като делът на заетите над 55 г. става все по-висок. От работодателската организация и синдикатите правят извода, че при демографската ситуация и изострящия се дефицит на работна сила пазарът на труда не може да си позволи лишаването от потенциала на възрастните работещи. Това означава две неща: преобръщане на нагласите на работодателите да наемат по-възрастни работници и активно действие от страна на хората над 50 години да се квалифицират и преквалифицират.

Това е особено важно за райони, като например Северозападна България, където населението активно застарява и работодателите трябва да търсят резерви именно в групата на хората над 55 години. „Това не е само наш проблем, този проблем се наблюдава в Европа, където се говори за т.нар. „сребърна икономика“, коментира пред Kmeta.bg Атанаска Тодорова, експерт от КНСБ и участник в изследването на БСК. Според синдикатите нагласите на работодателите да назначават хора над 55 г. ще се преобърнат именно под натиска на реалността. И работодатели, и синдикати констатират обаче една особеност на българския пазар на труда - че настоящата структура представлява в по-голямата си част изостанала, нискотехнологична структура на производство, която създава продукти с ниска добавена стойност.

Тенденциите

Обезлюдяването и застаряването на населението в области като Видин, Силистра и Монтана се задълбочава. Вътрешната миграция и наличието на по-благоприятни условия за развиване на бизнес (в т. ч. изграждането на промишлени зони, логистични центрове и пътна инфраструктура) помагат на областите, съсредоточени около големите бизнес центрове (София, Пловдив, Варна), да запазят и дори да увеличат дела на заетите, а също и да подобрят тяхната възрастова структура, се казва в изследването.

Данните показват, че има сектори като „хуманно здравеопазване и социална работа“, „образование“ и „държавно управление“, които се открояват с изключително висок дял на осигурените над 55 г. Към тях могат да се добавят също „селско, горско и рибно стопанство“ и „административни и спомагателни дейности“. Добър потенциал за активно включване на по-възрастните лица имат секторите „финансови и застрахователни дейности“, „търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и „хотелиерство и ресторантьорство“, в които делът на лицата над 55 г. е сравнително нисък. Тази тенденция започва да обхваща и други сектори.

Добра реализация те имат в сектор „хуманно здравеопазване и социална работа“. Делът на заетите в сектора е малко над 5% от всички заети в страната, докато работещите в сектора лица на възраст над 55 г. съставляват почти 9% от общия брой на заетите в тази възрастова група в страната. Подобна е и картината в сектор „образование“. Делът на заетите над 55 г. за посочените сектори нараства устойчиво и в края на периода на наблюдение при тях се отчитат най-високите дялове на възрастните лица.

Един от обуславящите фактори за това застаряване е слабата привлекателност на посочените сектори за по-младите участници на пазара на труда, констатират от работодателската организация.

Програмите и парите

„Факт е, че работодателите предпочитат да пращат на курсове за квалификация по-млади работници, на които разчитат да работят с нови технологии поне 15 години. Тези нагласи трудно се преобръщат, но реалността е, че младите хора често напускат работа, за да работят в чужбина за повече пари, а групите на по-възрастните работници са по-лоялни към работодателите“, коментираха пред Kmetа.bg от екипа, правил изследването.

От Министерството на труда и социалната политика са включили групата над 50 години като приоритетна заедно с включването в пазара на труда на младите хора. В Националния план на заетостта за тази година са предвидени различни програми и мерки за преквалификация, обучение и заетост на лица над 50 години, както и за лица, на които не им достигат 2 години до пенсиониране.

Общата сума за подкрепа на тази възрастова група е близо 9 млн. лв. от общо 73 млн. лв. Експерти от МТСП заявиха пред Kmeta.bg, че политиките за приобщаване към пазара на труда на по-възрастни работници ще продължат да се развиват.

Какви са прогнозите

От 40.4 години през 2001 г. средната възраст на населението у нас достига 43.6 в края на 2017 г. Ако тази тенденция продължи, средната възраст на населението в България през 2040 г. ще доближава 50 г., а делът на заетите на възраст над 55 г. ще съставлява 35-40% от работната сила.

В този контекст, в края на миналия век под въздействие на множество документи на международно, европейско и национално ниво, бяха регламентирани параметрите и се наложиха концепциите за „управление на възрастта“ (age management), активно стареене (active aging) и „сребърна икономика“ (silver economy).

Във възприетото разбиране за „управление на възрастта“ се подчертава, че свързаните с възрастта фактори следва да се вземат предвид във връзка с условията на труд и текущото управление, включително организацията на работата и разпределението на индивидуалните работни задачи, така че всеки работник, независимо от възрастта си, да чувства, че е в състояние да осъществи личните и корпоративните си цели.

Понятието „сребърна икономика“ се наложи във връзка с инициативите за развитие на икономика, ориентирана към „сребърното поколение“, което от една страна, е потребител, а от друга - производител на стоки и услуги.

Изследваните практики в Европа показват, че държавите с традиции в областта на социалния диалог прилагат гъвкави и иновативни решения за задържане на пазара на труда на по-възрастните работници.

Поколенията Z, Y, X, T

На пазара на труда в България присъстват четири обособени поколения работна сила, се казва в изследването на работодателите.

Поколение Z – работници и служители на възраст 18-26 години, родили се в периода 1993 - 2001 г.

Поколение Y - работници и служители на възраст 27-39 години, родили се в периода 1980 - 1992 г.

Поколение X - работници и служители на възраст 40-54 години, родили се в периода 1965 - 1979 г.

Поколение Т - работници и служители на възраст 55-65 и повече години, родените преди 1964 г.

Представителите на четирите поколения имат известни сходства, но и открояващи се и все по-задълбочаващи се различия по отношение на своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, нагласи, поведенчески модели и отношение към труда. Всяко поколение държи на определен вид стимули в работата, възприема въздействието им по различен начин и е склонно да мобилизира трудовия си потенциал и енергия също по различен начин.

В България е налице недостатъчна информираност за застаряването, установени предразсъдъци и закостенели схващания в обществото по отношение на особеностите, силните и слабите страни на хората от различните поколения, се констатира в изследването.

Служителите над 50 г. са по-лоялни

Атанаска Тодорова, участник в изследването

Свидетели сме на два вида дискриминация в момента – и към младите работници, от които се изисква 5 г. трудов стаж при назначаване, а те няма къде да са го натрупали, и към възрастните работници.

Работодателите искат, когато назначават някой на работа, да могат да разчитат на него за по-дълго време, а това невинаги работи, защото младите хора често търсят по-добро препитание в чужбина. Бих казала, че работниците, които са над 50 г., са по-лоялните към работодателя, защото по-трудно се решават да сменят работата си. Проблемът при тях е, че тяхното образование е получено в друго време, а технологиите се променят много бързо. Това означава, че всички тези работници трябва да се адаптират към пазара на труда. Това обаче не е трудно, защото аз съм свидетел как много хора от тази възрастова група се адаптират лесно към условията на настоящата ни икономика.

Има меморандуми, сключени между КНСБ и БСК, за това как да се насърчи „активното стареене“. Този термин означава работникът да остане колкото се може по-дълго на работното място. Тези меморандуми се отнасят до хранително-вкусовата промишленост, горската и мебелната промишленост, в туризма, металургията и химията.

39% от безработните са по-възрастни

По данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни над 50 г. към 31 август 2020 г. е 96 605 лица, а делът им в общия брой на безработните лица е 39,3%, съобщиха за Kmeta.bg от МТСП.

През 2020 г. от държавния бюджет по Национален план за действие по заетостта за 2020 г. са осигурени средства за финансиране на заетостта на 12 918 и обучението на 11 824 безработни и заети лица. От началото на годината до 31 август общо 18 435 безработни и заети лица са включени в заетост и/или обучение по програми и насърчителни мерки, като 7 518 от тях, или 44,7%, са лица над 50 г. За периода януари-юли 2020 г. 46 617 безработни лица над 50-годишна възраст са постъпили на работа. Въпреки негативното въздействие върху пазара на труда на разпространението на Ковид -19, в сравнение със същия период на 2019 г. те нарастват с 1868.

През 2020 г. по програмата „Помощ за пенсиониране“ (при която се осигурява заетост на пълно или непълно работно време за срок не по-малко от 3 месеца и не повече от 24 месеца на безработни лица над 58 г., регистрирани в ДБТ, което подобрява възможностите на лицата, включени в програмата, да придобият право на пенсия) са осигурени около 6 млн.лв. от държавния бюджет за осигуряване на заетост на 1023 лица, в т.ч. за 276 нововключени. Към 31 август 2020 г. общо 738 лица са работили по програмата. Общият брой работодатели, сключили договор по условията на програмата, е 139, като 43 от тях са от частния сектор. Изразходваните средства са над 3.8 млн. лв.

По-възрастните безработни лица се включват активно и в други програми и насърчителни мерки, финансирани със средства от държавния бюджет – Национална програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“, Национална програма за обучение и заетост на продължително безработни лица, Национална програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания, Регионални програми за заетост, насърчителна мярка в подкрепа на продължително безработни лица и др.