Бързия - целунато от Господа

  • 13 октомври 2020, 11:53
  • Автор Цвета Иванова
  • ДОБРИЯТ ПРИМЕР

Medium 08 barzia 003

По пътя за София от Видин, Лом и Монтана през старопланинския проход Петрохан се минава през едно китно село – Бързия. Шосето се вие през самия му център и пътуващите неволно хвърлят поглед към нанизаните като броеница къщи около него. Двуетажни, спретнати, примамливи. Впечатляват веднага след излизане от Берковица. Разстоянието от общинския център е само 5 км, от Монтана – 30. До София остават по-малко от 80.

„Напук на всички преселения, които обезлюдиха много села у нас, Бързия си остана все същото – голямо и хубаво за живеене село. Днес броят на жителите е 1460, а по време на пандемията се увеличиха с още 10 – 15. Хора от София, Козлодуй, Враца, от Южна България започнаха да идват при мен и да питат за свободни къщи. Аз не бях готов за този интерес и трудно ги ориентирах. Вече правим списък на продаващите се домове и ще мога по-лесно да се справям. Продават наследниците на останалите без стопани домове“, твърди кметът на селото Атанас Алексов.

И той още не може да си отговори на въпроса защо така изведнъж нарасна интересът към селото му.

„Хората бягат от големите градове, от човешкото стълпотворение, от заразата. И търсят тихи, спокойни места за живот. Търсят къща с градина, за да си произведат те част от храните за трапезата си. Е, Бързия се оказа едно от тях“, казва той.

Бързия се намира на двата бряга на едноименната река. Тя е дала сегашното му име. В началото е било Клисура, оттогава е останало и името на намиращия се наблизо Клисурски манастир. После било кръстено Караула, а в турски документи селище на днешното място на Бързия е записано като Дервент. След Освобождението местните отново се нарекли Клисура, от 1950 година – Бързия. То обаче носи историята на всичките си имена. През XVI век, когато е било Дервент, е построен храмът им „Свети Николай Чудотворец“. Вкопан е в скала, без прозорци, но на място, от което се вижда цялото село. През 1867 година през него е минал Панайот Хитов с четата си, водела ден сражение с турска потерия. Четири пъти в него отсядал Константин Иречек на път за София. По това време в него е имало 12 странноприемници и нито една не оставала без клиенти. Бързия било важна спирка по пътя от Северозапада към София.

Селото е известно с месторазположението си – на двата бряга на река, къщите – отпред на улицата, а отзад градините стигат до високи хълмове, с кристално чист въздух и някога бистра вода. Днес водата се размътва след дъжд, но общината е обещала да изгради утайник, който да реши проблема. В околностите му се намират най-добрите букови гори в Европа. Има ток, частична канализация, горско стопанство, учебно опитно стопанство на Лесотехническия университет, основно училище, читалище, кметство, модерни магазини. Има покритие на всички мобилни оператори, банкомат. На разположение са постоянно лекар и зъболекар. В чертите на селото се намира ВЕЦ „Клисура“. Добро място за почивка – и зиме, и лете.

Селото има още едно голямо предимство – има минерален извор и два басейна с лековитата вода. Тя е бистра, безцветна, с мирис на сероводород и температура 31,8 градуса. Характеризира се като хипотермална, слабоминерализирана, хидрокарбонатно сулфатна, натриева, флуорна и силициева. Лекува и с къпане, и с пиене. Влияе на хипертония, болести на сърдечните клапи, на опорно-двигателния апарат, функционални заболявания на нервната система, на хронични колити и др. До извора през предишните години е била построена минерална баня. Хора от района и страната са идвали да се лекуват. След 1990 г. е продадена на фирма „Етап адрес“ с намерение на нейно място да бъде построен модерен спацентър. Новите собственици разрушили банята, но не построили нова. Вдигнали само цех за бутилиране на минералната вода. Тя е отдавна на пазара с името „Ком“. През миналата година е прокаран нов водопровод от Бързия до Берковица, където да бъде използвана в хотелите и къщите за гости. Засега се ползва само от гражданите, които си наливат от лековитата вода за пиене вкъщи.

„Стараем се да поддържаме селото чисто и приветливо, твърди кметът. През 2018 г. е обявено за най-чистото село в общината от 16-те села. Поддържаме улиците, тротоарите, зелените площи, не допускаме нерегламентирани сметища. Няколко къщи за гости – „Доцов“, „Камелия“, Маринов“, приемат посетители по всяко време“, казва кметът.

Кметството се стреми да организира събития, на които да се събира цялото село. Всепризнат в Северозапада и България е фолклорният събор „Богородица в Бързия“. Цял ден планината се оглася от песни и тропота на танци на различни състави. Тази година съборът бе пропуснат заради пандемията от коронавируса. Само мъжете са зарадвани с екстремни гледки – успяха да организират ендуро – мотосъбитие за екстремни спортове.

Малко известно предимство на Бързия е съществуването на учебно-опитното стопанство на Лесотехническия университет в София. То е създадено през 1928 година. В него е възможен лов на благородни елени, на елен лопатар, на сърна, дива свиня, вълк...

Е, как запознатият с характеристиките на Бързия няма да пожелае да поживее малко и в него? Село, целунато от Господ...