750 млн. евро за образование до 2027 г.

  • 10 ноември 2020, 12:24
  • Автор Иглика Горанова
  • ПРОГРАМА

Medium 12 %d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5

С близо 748 млн. евро от ЕС ще бъде подкрепено българското образование през следващия програмен период 2021-2027 г., става ясно от документ, публикуван на сайта на Националното сдружение на общините. Разпределението на парите е разработено от широка група експерти, в която са включени представители на институциите, на неправителствения сектор и работодателски организации. Разпределението на средствата чака окончателно одобрение от Европейската комисия, съобщиха експерти от работната група.

Парите от „Програма за образование“ ще бъдат разпределени в три основни направления – приобщаващо образование, насърчаване на ученето през целия живот, модернизация на образованието, както и връзката на обучението в средните и висши училища с пазара на труда, става ясно от документа.

Според авторите на предложенията целите са няколко: в края на програмния период процентът на децата, които отпадат от училище, преди да завършат средното си образование, да падне под 45%, функционалната неграмотност на учениците да падне под 47%, а учителите да придобият достатъчни цифрови умения. Освен ученици и възрастни хора ще бъдат обучени в дигитални умения, за да могат да ползват електронни услуги, тъй като процентът на хората, които нямат цифрови умения, е над 37%. В целите е заложена и по-тясна връзка между средното и висшето образование с пазара на труда. „Това са правилни и постижими цели, защото е факт, че много българи нямат цифрови умения или пък имат, но те са недостатъчни“, коментира пред в. Kmeta.bg Антоанета Кацарова от Българска стопанска камара. Съгласни с програмата и целите в нея са и представителите на неправителствените организации. Според Деян Колев, председател на най-голямата неправителствена ромска организация „Амалипе“, е успех, че в този програмен период ще се пристъпи към закриване на сегрегираните училища в големите градове.

Без сегрегирани училища в големите градове

„Известно е, че ромските деца показват по-добри резултати, когато учат с българчета и тази политика трябва да бъде насърчавана от общините“, каза Колев. Той цитира проучване на организацията, която работи тясно с МОН, че от 28 областни града само в два няма сегрегирани училища – Габрово и Смолян. Проблемът с обучението на ромите е сериозен, защото по неофициални данни ромите са над 800 хил., а по данни на МОН 20% от децата, които ходят на училище, са именно от ромски произход. В 150 от общо 400 професионални гимназии у нас учениците са роми. Същевременно официалните данни са, че 7% от ромите не посещават нито едно образователно ниво, а близо 45% от ромските деца не завършват средно образование. Всяко четвърто ромско дете и всяко девето турско дете на възраст 7-15 години никога не са посещавали училище, а 29% от ромските деца посещават сегрегирани училища или учебни занятия. Затова целите, които си поставя програмата, са да се създаде равен достъп до образование, като обхване децата още от детската градина, за да научат те български език и по-лесно да се интегрират. Заложено е осигуряване на транспорт, хранене, ученическо общежитие. Както и допълнителни часове за изучаване на български и математика. „Всъщност такива допълнителни часове се плащат и сега по тази програма, като те ще бъдат продължени“, коментира Колев. Предвидено е и обучение на учители, които да повишат квалификацията за работа в такава среда. В целите влиза и вдигане на процента на ромите с висше образование, защото в момента той е 0,3%. Предвижда се да се платят кандидатстудентските курсове на близо 29 хил. деца от уязвимите групи. В програмата е включен и модул за ограмотяване на възрастни, за да им се помогне да си намерят работа. По това направление парите, предвидени в Програмата, са близо 168 млн. евро.

Авторите на предложенията за разпределяне на евросредствата са включили сред приоритетите и създаване на цифрови умения. У нас 37% от българите нямат такива умения, а 29% са с ниски такива. Данните сочат още, че учителите нямат доверие на собствените си цифрови умения, а делът на иновативните училища все още е нисък. Тревожен е делът на функционално неграмотните 15-годишни. Той е 47%. С недостатъчни умения по математика са 44,4% от учениците, а по подготовка на персонала в образователната система ние сме на 118 място в света. Само 101 стипендии се дават на надарени деца.

За да се преодолее тази негативна тенденция, в следващия програмен период се залага на разработване на пилотни модели за работа с модернизирано учебно съдържание и програми, както и обособяване на STEM центрове и кабинети за прилагане на нови методи на преподаване. Предвиждат се мерки за гарантиране на качеството чрез наблюдение, анализ и оценка на образованието и обучението. „Много е важно обучението и модернизацията да се обвържат с конкретните резултати на учениците“, коментира пред Kmeta.bg Нели Колева от фондация „Заедно в час“. Според Кацарова от БСК е отчетено правилно, че нивото на цифровите умения е отчайващо ниско, както и че подготовката на учителите е важна, защото само с иновативни методи на преподаване може да се задържи вниманието на учениците в час. „Смятам, че е удовлетворително това, което се предлага“, допълни Кацарова.

Новост в програмата е, че ще се насърчават даровити деца чрез обучение в курсове, летни академии и др. за участие в държавни и международни първенства, организирани от училища, центрове за подкрепа на личностно развитие, научни и творчески съюзи, фондации, сдружения и фирми, спортни клубове. Очакванията са да бъдат подкрепени 6 157 с изявени дарби и таланти. За дигитализация на българското образование и постигане на модерно образование са предвидени 204 629 600 евро.

Нови гимназии

Следващите седем години ще продължи работата по разкриване на нови професионални гимназии и паралелки и модернизиране на учебните програми. Задачата е 59% от учениците в тях да придобият практически умения. В момента от 400 професионални училища 334 са въвели модернизирани програми. Освен това е заложена цел общо 166 училища да работят по дуалната система на обучение, която предвижда последните две години от ученето да преминават по-активно в работна среда. „Образци на професионалното обучение са Швейцария, Австрия и Германия. Там учениците завършват и са напълно подготвени да се включат на 100% в производствения процес“, коментира пред Kmeta.bg Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). Според Антоанета Кацарова това, което могат да направят работодателите, е да продължат да правят прогнози къде ще са необходими кадри. „Независимо, че живеем в динамичен свят, в който технологиите бързо се развиват, а и не се знае какви инвеститори ще дойдат, работодателите трябва да продължат да правят анализи на нуждите на пазара на труда“, смята Кацарова. Целта на тази част от програмата е броят на учениците, които са сключили договори с работодатели, да стане близо 13 хил. По отношение на висшето образование целите на програмата са броят на студентите, записани в съвместни програми с бизнеса, да стане 38 290. 314 млн. евро са предвидени по мерките в това направление.

Медиаторите вършат добра работа

Деян Колев, представител на ромските НПО в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“

По проект „Подкрепа за успех“ в сегашния програмен период са назначени около 900 образователни медиатори и те вършат много добра работа, особено по време на дистанционното обучение. Именно те бяха единствената връзка между училището и ромските общности, защото тогава нямаше компютърни устройства. Залагат ги и за следващия програмен период. Само да уточня, че тези хора са назначени на минимална работна заплата.

И за следващия програмен период се предвиждат допълнителни обучения по български език и математика в малки групи от 4 до 8 ученици и с тях учителите провеждат допълнителни обучения, за да се наваксат дефицитите, които имат. Това е нещо, което е необходимо, без обаче да надценяваме ролята му. Мярката за подкрепа за деца от маргинализираните общности да учат висше образование я има заложена и в миналия програмен период.

Важно е, че в ромската общност младите поколения искат да се образоват, младите родители инвестират в образованието на децата си. Ние започнахме работа през 2002 г. и тогава нашите усилия бяха ромските деца да завършат поне 8 клас, защото 2/3 от децата отпадаха още в основната степен на образование. Само 4% от децата, които се записваха първи клас, продължаваха средно образование. Сега ситуацията е променена. Ние работим с 270 училища активно. Отпадане в основна степен там почти няма. 92% от тези, които завършиха 7 клас, продължиха в 8 клас. Преди години такъв процент беше немислим.

Посоката е правилна

Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ

През последните няколко години се направиха важни реформи в професионалното образование, като те са в правилната посока и трябва да бъдат продължени и през следващия програмен период. Последната година бяха предвидени средства за стипендии за професионалните гимназии и бяха създадени защитени професии, като се сформираха паралелки с по-малък брой ученици.

Това, което трябва да се направи още, е да се засили дуалното образование, както и връзката между бизнеса и образованието като цяло. Все повече предприятия трябва да се включат в образователната система и да изработват с училищата учебните планове, както и да акцентират върху практическото обучение.

По отношение на висшето образование от АИКБ имахме цялостна концепция, която предвиждаше редица стъпки. Това, което вече се прави по нашите предложения, е да се съкращава бройката на план-приема, защото бяхме стигнали до абсурдната ситуация да има повече места във висшите училища, отколкото завършващи. Другото, което искаме, е да се оптимизира учебният процес и бакалавър да се става за 3, а не за 4 години. Това може да стане като отпаднат специалности, които не носят добавена стойност.