Пълна промяна за индустриалната зона и нови автобуси в Перник

  • 10 ноември 2020, 12:01
  • Автор Нина Александрова
  • КМЕТ НА ГОДИНАТА 2020

Medium 04 per01

Станислав Владимиров спечели приза в категория „Кмет на годината“ 2020 в раздела „Голяма община“. Той е завършил „Стопанско управление“ – бакалавър, и „Маркетинг“ - магистър. Работил е в сферата на финансовото и банковото дело. Бил е заместник-кмет на община Перник по здравеопазване, социални дейности и сигурност. На парламентарните избори през 2013 г. е избран за депутат в 42-ото Народно събрание, а през март 2017 г. в 44-ото НС. След изборите за местна власт на 3 ноември 2019 г. става кмет на община Перник.

- Г-н Владимиров, като кмет на Перник преминахте от една криза към друга - от водната към коронавируса. Как се справяте?

- Стартът на мандата ни беше доста динамичен. Бяхме в безпрецедентна криза за нашия град - нямахме време за адаптация, защото трябваше да предприемем много бързи и решителни действия. Веднага започнахме да търсим пътища, които да ни сближат с изпълнителната власт, за да можем по-бързо да решим водната криза. Бързо намерихме общите пътища, а не разделителните линии. Направихме бърз и добър синхрон с правителството, добър диалог и това доведе до бързи и решителни мерки на проблема на града. Отпуснаха се огромни средства за подмяната на критичната инфраструктура. Освен че язовирът беше празен, бяхме в челните негативни класации за много голям процент на загуба на питейна вода. Ремонтните дейности стартираха в началото на тази година и след месец се очаква да приключат. Така Перник ще е подменил една голяма част от критичната си инфраструктура. Значително паднаха загубите на вода, язовирът в момента е пълен. Това дава една добра дългосрочна перспектива и спокойствие за моите съграждани.

- Тоест няма да имате режим на водата?

- В далечно бъдеще не се очертава да имаме такъв. С малкия процент на загуба на питейна вода и добрата организация по работата на язовир „Студена“ - той вече не стои на дневен ред пред перничани. Същевременно влязохме в друга криза, но това не пречи да реализираме плановете, които сме си начертали. Имаме добра комуникация и работа с правителството и в други насоки. Перник в момента прилича на строителна площадка, но хората са търпеливи, защото знаят, че това е за всички нас. Срещам огромна подкрепа и доверие от хората, което ми дава допълнително сили и увереност, за да реализираме всички идеи и мечти в следващите години. Много работа и проекти предстоят през следващата година в различни сфери - образователна, културна, спортна. Ще продължаваме да инвестираме в подмяна на канализацията и водопровода. Имаме подкрепа и добра енергия в града, така че доброто предстои пред Перник.

- Имате планове и за развитие на индустрията в региона и привличането на нови инвестиции?

- Постоянно водим разговори. Имаме огромна индустриална зона, която трябва да бъде преобразена. В този си вид и на този етап тя не може да привлича инвеститори. Вече се работи в посока на пълната й промяна. Освен от инвеститори, които искат да създават стопански единици, има интерес и за жилищно строителство. Перник е магнит за много българи, които са тръгнали да мигрират към София. Виждайки обаче високите цени на жилищата там, те се ориентират към моя град. Затова работим в посока за създаването на нови квартали и подобряване на цялата инфраструктура на града, за да можем действително да създадем много добри условия за живот и работа.

- Колко ще бъдат новите квартали?

- Един нов квартал вече е на финалната права, а в момента общинската администрация прави организация за още един.

- Какви ще бъдат цените в новата индустриална зона?

- Работим в посока за направата на една нормална пазарна цена. Но преди това има много работа. В момента инфраструктурата на индустриалната ни зона не привлича инвеститори, така че първо нея трябва да подобрим. Трябва да направим връзка с основния път, да докараме жп линията до нея. Това са условията, които привличат инвеститорски интереси.

- Имате ли вече заявени такива?

- Имаме, да, но запитванията увисват във въздуха в момента, в който видят състоянието на индустриалната зона и цената, на която я предлагаме на пазара. Но има различни механизми и инструменти, с които може да влезем в партньорство с потенциални инвеститори. И това ще се случи следващата година. Екипът ни е малък, но съставен от добри професионалисти в различни сфери - икономисти, инженери. Работим в различни посоки, разпределили сме си задачи, допълваме се, така че вярвам, че ще успеем.

- По какви други проекти работите?

- Догодина предстои подмяна на транспорта в Перник - доставяне на 13 газови автобуса,5 електрически, изцяло обновяване на спирките. Ще подобрим и качеството на въздуха със закупуването на клетки, разположени в целия град. Предстои отново инвестиция във водопроводната инсталация, стартиране на водния проект, който трябва да изгради канализационна мрежа, ремонт на пречиствателната ни станция. Предстои изграждането на младежки център, за който се преборихме с други общини. Предстои ремонт на 3 от големите ни спортни зали, изграждане на голямо функционално футболно игрище в квартал „Изток“.

- Имате ли идея да приобщите големите села в близост до града, така че да се изградят вторични центрове?

- Те вече са доста добре приобщени. Почти е изчезнала границата между тях и Перник, особено на онези в полите на Витоша. Превърнали са се в огромно притегателно място за много българи от различни социални прослойки, които са намерили дом в нашите села. Предстои и ремонт на жп трасето, което ще осигури по-добра връзка между Перник и София.

- Ще има ли фестивал „Сурва“ през 2021г.? Събитието беше отложено миналата година и много хора останаха разочаровани.

- Това беше едно от най-тежките ми решения, което съм взимал миналата година. Но лекарите ни посъветваха да отложим фестивала. Както знаете, той е най-големият зимен фестивал в Европа, затова се надяваме пандемията да отшуми, за да го направим през януари догодина. В момента правим организация за провеждането на „Сурва“, но дали ще има фестивал, или няма да има - ще се решава в 12 без 5. Следим всеки ден ситуацията и срещаме разбиране от хората.

- Справяте ли се с бюджета тази година, имайки предвид COVID-19?

- До септември приходите бяха с около 4 млн. лв. по-малко. Ограничихме всички харчове, които ни се сториха маловажни, но това не е за сметка на работата и подобряването на инфраструктурата и услугите в нашия град. Научихме се да не пилеем пари и правилно да разпределяме средствата. Справяме се, не се наложи да теглим кредит, дори напротив - стопихме доста голяма част от дълга, който заварихме. Той беше около 35 милиона задължения и дълг. Мисля до края на годината дългът да спадне между 23-24 млн., което е съвсем постижима цел. Налагаме си доста строга финансова дисциплина, за да можем да се справим с COVID предизвикателството.

- Ще вдигате ли данъци догодина?

- В момента го умуваме. Някои от данъците ще бъдат свалени, не предвиждаме вдигане. Такса смет обаче е несправедлива за различните населени места на територията на общината. Селата плащат между 12 и 14 пъти по-малка такса, отколкото жителите на самия град. Това ще изчистим, ще уеднаквим данъците, така че ще бъдат повишени в селата, но няма да бъдат пипани в града. Това ще направим само за такса смет. Данъкът за тежкотоварните превозни средства пък ще бъде намален. Той е прекалено висок за нашия град и не е адекватен на пазарните условия.

Атанас Стоянов: Водещо е отношението към хората

Кметът на Сандански Атанас Стоянов е „Кмет на годината“ 2020. Престижното отличие бе спечелено чрез най-много гласове, подадени за него в раздел средни общини.

„Високата оценка не е само за кмета на Сандански, а за всички съграждани, които са изключително значими и обществено активни. Те са критерий за посоката, в която трябва да вървим. Те са нашето най-безценно богатство и капитал. Никой не е сам, когато съдбата на една община е в ръцете му. Приемам го по-скоро като една оценка не само за моята работа, а и за онези положителни неща, които се опитваме да сътворяваме, да градим, да надграждаме през тази нелека година. Тази награда е за жителите на Сандански“, допълни той. Като свое най-голямо постижение Атанас Стоянов обяви връщането на доверието на хората в местната власт.

„Водещото трябва да бъде отношението към хората. Там съумявам, или поне се стремя да бъда наистина максимално земен, естествен и в близост до нашите съграждани“, коментира кметът.

Реставрират Амфитеатъра в Девня

Културно-историческият ресурс на Девня тепърва ще бъде развиван. Общината вече има готов проект за реставрация на Амфитеатъра на древния град Марцианопол. Това съобщи пред Кmeta.bg градоначалникът на града Свилен Шитов. „Богатото и все още непроучено културно-историческо наследство на Девня, в съчетание със завидния й природен ресурс, може да промени коренно имиджа на града и да го утвърди като туристическа дестинация“, убеден е той.

За съжаление обаче пандемията обърква плановете на кмета и отлага планираната реставрация на Амфитеатъра на древния град Марцианопол. „От регионалното министерство отпускат пари - до 5 млн. лева, за ремонт на обекти с национално значение, какъвто е нашият античен град, за съжаление обаче тази година те бяха пренасочени за справяне с пандемията от коронавирус“, обясни Шитов.

Проектът за реставрацията обаче е готов и чака финансиране в близкото бъдеще. Той включва преобразяване на целия археологически комплекс, който се простира на близо 4 хиляди квадратни метра. Припомняме, че доскоро античният амфитеатър беше покрит с бурени и недостъпен за туристите. Идеята е след реставрацията му там да се провеждат и културни събития. В историческия обект ще бъде изграден и информационен център.

„Можем да дадем възможност на всички, които имат интерес да посетят античния амфитеатър, да има обособено място за културни събития, както на много други места“, обяснява още Свилен Шитов. В Девня възнамеряват да превърнат в традиция и възстановките на римските гладиаторски битки, с които отбелязаха 30-годишнината от създаването на Музея на мозайките.

Свилен Шитов припомни, че тази година археолози откриха още златни монети и нови подови мозайки в района на девненската болница, където миналата есен започна проучването на късноантично жилище, опожарено от хуните. При проведените в края на февруари и началото на март разкопки в археологическия резерват „Марцианополис“ са разработени допълнителни площи от античната сграда. Намереното в предишния сезон златно съкровище от 16 солида (късноантични златни монети) на императорите Теодосий II и Валентиниан III сега е допълнено с още 3 златни монети. Заедно с досега откритите те обогатяват музейната експозиция през новия туристически сезон. На пода на едно от помещенията на сградата археолозите се натъкнали и на запазени в продължение на хилядолетия прекрасни римски мозайки. Предварителната им датировка е в първата половина на IV век.