Сливница отново събра пътуващите театри

  • 10 ноември 2020, 12:38
  • Автор Нина Александрова
  • КУЛТУРА

Medium 14 1

Сливница отново събра пътуващите театри. От 12 до 18 октомври в града се проведе шестото издание на превърналия се в есенна традиция Европейски фестивал на пътуващия театър. Домакин на събитието бе Народно читалище „Съзнание 1907“. Тази година, поради COVID ситуацията, гостуваха само спектакли от България. Организаторите са убедени, че именно сега и повече от всякога родните творци имат нужда от подкрепа.

Фестивалът протече при спазване на всички противоепидемични мерки. Нищо не попречи на почитателите на театъра - гражданите на Сливница бяха изкупили предварително билетите за постановките. Не за всички желаещи обаче имаше места, тъй като столовете бяха подредени на регламентираната от здравните власти дистанция, като всяко второ място бе блокирано с червена лента, а залата и фоайето - дезинфекцирани.

По традиция организаторите присъдиха четири отличия: награда на публиката, награда за най-добър актьор и актриса и награда на община Сливница.

Гражданите и гостите на града се насладиха на „В часа на синята мъгла“ – по писмата на Пейо Яворов. Постановката е на „Нов театър НДК“, а в нея участваха Елена Петрова, Иван Радоев и Мариела Топалова. Ованес Торосян пък представи своя комедиен спектакъл „Малкият Пучи“. Постановката „Любовни писма“ е романтична драма по едноименната пиеса на Албърт Р. Гърни. В спектакъла участваха Свежен Младенов и Яна Маринова. Гражданите на Сливница гледаха и „Пропукване“ по текстове на световноизвестния Ерик Богосиян. Народният театър „Иван Вазов“ участва с „Три високи жени“. Хората се забавляваха и с ретрокомедията в изпълнение на Александър Валериев и режисьор Николай Гундеров - „Писмо до съветско другарче“. Театърът в Търговище участва с комедията „Животът, макар и кратък“. Официалното закриване бе с „Редки тъпанари“ на Теди Москов.

Постановката „Редки тъпанари“ е вдъхновена от филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители“, получил номинация за „Оскар“ през 1958 г., и вече е играна над 150 пъти. Жителите и гостите на Сливница се насладиха на феноменалната игра на Мая Новоселска, Роберт Янакиев, Явор Бахаров, Александър Сано, Дайана Михайлова, Ясена Господинова, Александър Узунов, Ивайло Спасимиров и Петя Венелинова. Поне пет пъти ги извикаха с аплодисменти на бис. Спектакълът отново демонстрира находчивостта на игровия театър на Теди Москов в серия от гегове и игри на думи, а актьорите с неизменен усет за комичното успяха по забавен начин да извлекат най-яркото и характерно в техните удивително злощастни герои. За играта си в постановката Явор Бахаров грабва през 2018 г. „Икар“ за поддържаща мъжка роля и е номиниран същата година за „Аскеер“.

Неслучайно „Редки тъпанари“, който се прави от театъра в Русе, грабна две награди на фестивала в Сливница. Постановката спечели приза на журито, а актьорският оркестър - наградата на публиката.

Теди Москов и Мая Новоселска пък станаха новите носители на звезда в Алеята на славата на Европейския фестивал на пътуващия театър. Призът на общината отиде при драматичния театър в Търговище, а Любомир Фърков, който играе в „Животът, макар и кратък“, спечели наградата за най-добър актьор. Мария Стефанова от Народния театър в София бе отличена за най-добра актриса за ролята си в „Три високи жени“.

Общината подкрепи хората на изкуството в България

Васко Стоилков, кмет на Сливница

Предизвикателствата пред един такъв фестивал са много, но когато залата се препълва от гражданите и гостите на града всеки път, това е единственото, което има значение. Общината работи много по отношение на културата. Фестивалът ни е европейски. Всяка година от седем постановки 3-4 са на гостуващи театри от Европа. Тази година заради вируса, който ни засегна много, но най-много актьорите, решихме да поканим само български постановки. Целта е ясна - искаме да подкрепим родните актьори, които са страхотни. Всички трябва да помислим как да им помогнем в това време - на всякакви нива, община, държава, бизнес. Преди години културата ни беше в много лошо състояние, но през последните 10 г. успяхме да си възвърнем културния живот. Като има култура, има всичко. Постепенно фестивалът ни се утвърди, стана един от най-добрите театрални форуми. Гостуват ни страхотни актьори, постановки, трупи. Заслугата е изцяло на творческия директор Николай Гундеров, който подбира спектаклите. Фестивалът набира скорост с годините, става все по-добър и популярен. Тази година обаче ползвахме само половината от капацитета на залата заради мерките и не успяхме да удовлетворим всички желаещи. Цената на билетите бе съвсем символична, както всяка година - 2 лева, въведохме я просто защото всеки трябва да си има място. Имам яд и горчивина, че министерството на културата не финансира фестивала, който има всички основания за това. Можеха да го направят, меко казано, съм сърдит. Надявам се догодина да не е така.

Подобни фестивали възстановяват духа ни

Мариус Донкин, директор на Народен театър „Иван Вазов“

Възхищавам се на това, което правят хората в Сливница, особено тази година, когато се налага колегите да работят в условия на пандемия. Част от задълженията на Народния театър е да подкрепя подобни инициативи. Ако искаме след този COVID да продължим живота си и да го възстановим, да го направим такъв, какъвто искаме да е - красив, различен, хубав, първо трябва да възстановим духа си. А за да го направим, са ни нужни подобни фестивали.



Нивото е високо

Теди Москов, режисьор

Нивото на фестивала е високо. Много е радостно, че в едно такова малко градче се появява нова възможност за раждане на театър, който е все още встрани от основния поглед на цензурата. А днес вилнее цензурата на завистниците, те гледат да спрат нещата.

Хората разбраха, че душата също има нужда от свои пространства

Мая Новоселска, актриса

Хората тук са страхотни. Почувствах се отново жива, на сцената, където има смисъл във всичко. Хората разбраха, че душата също има нужда от свои пространства, а театърът е място за споделяне. България е съставена предимно от редки образи. Има супер интересни и супер интелигентни хора. Но има и такива на противоположния полюс. Но всичко ще бъде наред. Важно е да запазим бодрия си дух, независимо от всичко.

Обявихме театрална карантина в града

Николай Гундеров, творчески директор на фестивала

Фестивалът е концепиран като театрален форум, който среща български и чуждестранни трупи. Театър, който се събира в няколко куфара, затова го назовахме „пътуващ“. Но театърът е един вид метафора - виза, която преодолява всички граници. Това изкуство няма нужда от документи за самоличност. Стоите два часа в театралния салон, преминавайки през територии, човешки чувства, емоции. За нас тази година беше по-особена, както и за цялото човечество, защото пандемията се оказа уравнение с много неизвестни. Затова решихме да подкрепим свободните творци, за което искам много да благодаря на община Сливница. Акцентът на фестивала бе българската драматургия и произведенията на млади творци от свободния сектор, по-засегнати от пандемията. Общината издържа на предизвикателството и направи фестивала въпреки всичко, което е помощ - особено ценна в този момент за нас, творците. Тази година нямаше чуждестранни трупи, но поканихме млади български актьори. Всяка година се опитваме да представим колкото се може повече жанрове. Има фестивали, които пренебрегват публиката, не се интересуват от живите човешки реакции, за които радостта в салона не е важно нещо. В Сливница е обратното, прекрасната връзка между зрителските реакции и човешката среща с актьорите е нещо много вълнуващо. Изключително малко общини създават театрални форуми, на които се срещат толкова прекрасни гости. Затова е страшно изненадващо, че без особено валидна мотивация министерството на културата пренебрегна този фестивал. Имам своите обяснения, но това е направено от анонимни комисии, което е адски смущаващо. В театъра има маски - на тъгата и смеха, но зад тях стои човешко лице, което зрителят го открива всяка вечер. Адмирации към общината, която не се спря пред този факт и осъществи фестивала - едноседмична театрална карантина. Ще повторя думите, с които открих фестивала в Сливница: „Много често рисуват театъра като две маски - една усмихната и една тъжна. Сега между тях се опитва да се вклини една съвсем друга маска - безличната. Не трябва да позволим това, защото ако изчезнат нашите емоции, радости и тъги, животът ще стане толкова безизразен, че театърът няма да иска да се занимава с него. Убеден съм, че за вируса, от който в момента страда човечеството, ще се намери ваксина. Такава обаче липсва за всички, които са заразени от театралното изкуство“.