Без аптеки в малките населени места

  • 13 януари 2021, 10:41
  • Автор Нина Александрова
  • В СТРАНАТА

Medium 9

Едва в 150 от около 5000 села в България има аптеки. Цифрите са стряскащи, още повече че в малките населени места живеят повече възрастни хора. Проблемът е от години, а аптеки се откриват приоритетно в големите градове, докато по селата хората се чудят как да си купят лекарства.

Тази година обаче проблемът мина и през парламента. Аптеките остават без филиали в селата, решиха депутатите, след като не приеха предложените поправки в закона, които да позволят това. Оказва се, че в 17 общини в страната няма нито една аптека. В 106 пък те не са повeче от 3. Това превръща липсата на аптеки в проблем за почти половината от българските общини.

На помощ се притичват кметовете, тъй като повечето възрастни хора нямат и роднини, които да им помагат, когато е необходимо. В община Смядово примерно са намерили решение на проблема. От общо 9 села в Шуменско - само в Смядово има аптека. Затова общината кандидатства по проект преди години и го печели. Създава мобилен екип, който включва социален работник, медицинска сестра и шофьор. Освен че наглежда възрастните хора в тези села, екипът ги снабдява с лекарства. Хората в региона наричат помощта „безплатна общинска линейка“. Нуждаещи се придружават до общинския център на лекари, на лабораторията в Смядово. Ако трябва специалист, кола ги кара до МБАЛ „Шумен“ и Университетската болница „Св. Марина“ във Варна.

Кметът на Белоградчик Борис Николов пък разказа, че обслужва хората си в региона. Доброволци им доставят лекарства, храна и каквото друго е нужно. Подобно е и положението в селата край Кула и Враца. Там кметските наместници се превръщат в доставчици на неща от първа необходимост.

В Кърджалийско и по морето пък хората в малките населени места често ползват услугите и на автобусните шофьори.

От Института за пазарна икономика поставят липсата на аптеки в редица малки населени места като проблем, който пряко влияе върху качеството на живот там. „Това се дължи на множество ограничения. Не можеш да отвориш филиал в малкото населено място при някаква улеснена процедура. Не може да има мобилна аптека. Не можеш онлайн да поръчаш“, обяснява липсата на алтернатива Петър Ганев. Според икономистите, въпреки добрите условия за живот, които някои малки населени места предлагат, ограниченият достъп до лекарства там значително ги осакатява в демографски план.

Като решение на проблема е направен проект за вендинг апарати за медикаменти, които да бъдат разположени в селата и да бъдат управлявани от кол-център в „София Тех Парк“. Денонощните аптеки в България са около 30 на брой, или около 1% от всички действащи аптеки в страната. Такива изобщо липсват в региони като Видин, Враца, Разград, Смолян и Търговище. В същото време България е сред първите страни в ЕС по брой аптеки на глава от населението.

„Бизнес Логистичен Център София“ залага на енергийно ефективен подход

Стефан Митов, член на Съвета на директорите на „Бизнес Логистичен Център София“ АД,  разясни въвеждането на енергийно-ефективните мерки и ефекта от тях.

- Разкажете ни накратко за „Бизнес Логистичен Център София“ и какво ви накара да обмислите въвеждане на енергийноефективни мерки?

- „Бизнес Логистичен Център София“ (BLCS) стартира през втората половина на 2007 г. и е завършен в началото на 2010 г. Основна дейност на компанията е отдаване на складови, търговски и офис площи под наем, но освен това предлагаме и широк кръг от услуги, отговарящи на нуждите на бизнеса. BLCS разполага с над 20 000 кв.м складови, офис и търговски площи, заведение за хранене, бензиностанция, както и с 500 прилежащи паркоместа. Големи привърженици сме на всички процеси, водещи до оптимизации в разходването на ресурси и най-вече зелената енергия и мерките за енергийна ефективност. Винаги сме се стремили нашите сгради да надхвърлят сериозно нормативните изисквания в тази сфера. През февруари миналата година предприехме още една стъпка в тази посока, като стартирахме изграждане на покривна фотоволтаична централа за собствено потребление с инсталирана мощност от 151 kWp (киловат пика).

- Какво беше важно за вас при избор на консултант и изпълнител на проекта?

- Работим с ЧЕЗ от над 15 години, в които те се доказаха като надежден и коректен партньор. Решихме да им се доверим отново, най-вече заради цялостната услуга, която предлага ЧЕЗ ЕСКО – от анализ на консумацията и предложение за оптимално решение, изготвяне на проектната документация, съгласуване с институциите, изграждане на централата, до пускането й в експлоатация. Не без значение беше и предложената гъвкава схема на финансиране.

- Какъв е ефектът, който отчитате след въвеждане в експлоатация на изградената за вас фотоволтаична система?

- За краткото време от пускането в експлоатация на фотоволтаичната централа в средата на месец юни 2020 г. тя е произвела над 100 000 kWh електроенергия. Това съответства на спестени въглеродни емисии от над 95 тона. Така значителна част от потребяваната от нас енергия през светлата част на деня се генерира от възобновяеми източници. В същото време наред с нашия принос към намаляване на въглеродните емисии, с помощта на изградената система намаляваме разходите ни за покупка на електрическа енергия от мрежата и реализираме финансов ефект. При очаквания експлоатационен срок от 25 години на фотоволтаичната система общият финансов ефект е в размер на не по-малко от 650 000 лв.