01
Брой

Брой 34, Април 2018

Обратно Новина Предишна

Пакостите по градините стават около 25 април

  • 15 април 2018, 23:21
  • Автор Кирил Иванов
  • ЗЕМЕДЕЛИЕ

Medium img d414d73d0f8e5ee4a400cd333ee68dbc v  1

Шефът на института по земеделие в Кюстендил проф. Димитър Домозетов коментира каква реколта от плодове и зеленчуци да очакваме след две поредни почти нулеви години за овощарите и земеделските производители в Кюстендилско заради ниските температури и мраз през април. Тази пролет нещата изглеждат по-обнадеждаващи. 

- Проф. Домозетов, тази зима пощади ли овощарите?

- Да не бързаме. Все още има риск. Зимата беше мека. Докато в Северна България и в други райони беше студено, в Кюстендилско беше по-топло. Това се случва, когато студът идва от север, не от запад. Когато е от запад, имаме проблеми.

На 1 март и при нас температурите паднаха до -20 градуса. В отделни долини - и по-ниски. И там черешите и сливите пострадаха. Има известен процент поражения при насажденията. Но то не е решаващо за добивите. Защото при костилковите видове, ако 30-35% от пъпките по дърветата се запязят, то плододава нормално. А при ябълката този процент е 10-15%. Ако има някакъв проблем, то той е при сливата и при черешата. Но това не е фатално.

- Времето рязко се подобри след 1-2 април. Това не е ли повече от добре за овощията?

- Така е. Но Кюстендилско е котловина. При едно силно изясняване през нощта има опасност от свличане на студени въздушни маси от Осоговската и от Конявската планина. Това може да доведе не само до слани, но и до мряз. Докато има сняг по Осоговската планина, винаги има опасност от изненади. Снегът виси като дамоклев меч над земеделските стопани по Кюстендилската котловина. И те си го знаят. Премахне ли се снегът, проблемът е никакъв. При температури до -2 градуса е слана. От -2 градуса нагоре е мраз. А мразът не можем да го спрем. За сланата все пак има някакво противодействие - инертни материали, други средства като студостерн, калций, други препарати, които могат да противодействат - до -0,5 до -0,8 градуса да се свали температурата и да се избегнат поражения по насажденията. Срещу мраза не може да се направи нищо. Но дано да се случи нещо хубаво тази пролет.

- При зеленчуците има ли проблем заради рязкото застудяване пред март?

- Проблем няма при тях.

- Миналогодишната реколта в Кюстендилско беше почти нулева. Някой плати ли някакви обезщетения на овощарите?

- Тези земеделски производители, които застъпиха твърда и честна позиция, че са пострадали от бедствието мраз, и с известното наше и с моето съдействие (проф. Домозетов е член на консултативния съвет към министъра на земеделието), получиха обезщетение. По мярката „де минимис“ им беше платено по 200 лева на декар. Не бяха много, но получиха. Затова съветите ми са - ако, не дай Боже, отново се случи такова нещо, честно и откровено да отидат в служба „Земеделие“ и да заявят в какво точно са пострадали - такава и такава ми е щетата. Така ще може да се състави протокол от комисията и ще се намери начин да им се плати обезщетение. Мсля, че оттук нататък все повече ще се утвърждава тази практика. Да се стимулират действително пострадали стопани. Иначе другото е малко шарлатания. Имаше хора, които истински се изненадаха, че са взели обезщетение, но взеха.

- През миналото лято, когато повечето производители не обраха нищо от градините, вие ги посъветвахте веднага да започнат работа с насажденията - поливане, пръскане и т.н. Изпълниха ли тези съвети на института?

- Моите набюдения показват, че стопаните се отнесоха много сериозно при тази ситуация. А това е много важно. Трайните култури не са като едногодишните. Трябва да запазиш растението за следващата година. През юли и август се залагат плодните пъпки за следващата черешова реколта. И точно тези резервни вещества формират едрината на плодовете за следващата година. След третата седмица след цъфтежа, когато се облазуват плодчетата, те се делят вътре. И ако не са запасени дърветата от м. г., ако не са поливани и третирани, плодовете ще останат дребни. Хората го разбраха през лятото на 2017 г. и проведоха съответните мероприятия. Лично аз съм доволен и очаквам една добра реколта тази година.

- Черешите сега цъфтят, каква реколта очаквате?

- Надявам се на една нормална черешова реколта. Но ще отворя и една скоба. През миналата година бяхме изнанадани точно във втората половина на април. Тогава температурите на 22 април паднаха до -6 градуса, на 24 април - до -5, на 25 април - отново -6 градуса. Това плътно порази насажденията на стопаните. Дано тая година да няма такива явления. Дай Боже! Дано да не се случат слани. Но трябва да сме нащрек около 25 април, когато стават пакостите по градините. Сега е времето стопаните да застраховат бъдещата си продукция. 

- Има ли нови площи със засадени череши, разширява ли се черешопроизводството в Кюстендилско?

- Териториите с череши се разширяват, но не така и с такива темпове, както е при сливите. Напоследък сортовете сливи набират голяма инерция. Много сливи се засаждат по цялата страна. И не можеш да намериш разсад от сливи. Всичко е изчерпано.

- Защо сливата започва да доминира?

- При сливата има възможност за по-леко отглеждане, отколкото при черешата. Второ - тя се прибира по-леко. Много е ръчният труд при черешата, а няма достатъчна работна ръка. Докато при сливата може и механизирано.

- Колко са сливовите насаждения като декари в Кюстендилско?

- Около 4 хиляди декара.

- А черешовите?

- Над 18 хиляди декара.