Проф. Пимпирев: Трябва да носим маски и срещу мръсния въздух

  • 13 януари 2021, 10:36
  • Автор Иглика Горанова
  • ИНТЕРВЮ

Medium %d0%bf%d0%b8%d0%bc%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b5%d0%b2

Проф. д-р Христо Цанев Пимпирев е български учен-геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.

- Проф. Пимпирев, София отдавна е сред градовете с най-мръсен въздух в Европа, а наскоро станахме и първи в черната класация на швейцарската организация IOAir. Ясно е, че сме в котловина, но дали  отговорните институции у нас са напълно наясно как мръсният въздух влияе върху здравето на хората?

- Констатацията, че София е с най-мръсния въздух в Европа, е, доста неприятна. Доказано е, че мръсният въздух нанася много поражения върху здравето на хората, включително и с летален изход. Статистиката на Европейската агенция за околна среда и чистотата на въздуха показва, че годишно от мръсен въздух в България умират 15 хиляди души. Ако направим сравнение, ще видим, че от COVID за девет месеца загиналите са около 5 хиляди души. Тази пандемия най-вероятно ще си замине догодина, защото има много ваксини, които неминуемо ще влязат в употреба и ще доведат до затихване на тази зараза, както се е случвало и с други зарази. Но мръсният въздух няма да изчезне толкова лесно. Причините за него са комплексни и много трудно биха се отстранили, тъй като са нужни доста средства, които нашата държава очевидно не притежава, за да ги вложи в чистотата на въздуха. Независимо, че тази чистота е в пряка зависимост със здравето на хората. Всички политици казват, че на първо място са загрижени за здравето на хората и че то е техен приоритет. Моят призив е тогава да се погрижат за чистотата на въздуха, за да са здрави хората. Въздухът, който дишаме, е натоварен с вредни съединения като азотни окиси, въглероден двуокис, серен окис и др. Това са вредни газове с много прахови частици, които влизат в дробовете и предизвикват злокачествени тумори.

- Преди няколко месеца казахте, че заради пандемията животът замря и това е довело до очистване на атмосферата. Вероятно не сте имали предвид София?

- Когато направих това изказване, нямах предвид София, а как стои въпросът в глобален план, защото спряха големите замърсители в големите градове като Ню Делхи – град с над 20 милиона жители. За първи път от Делхи се видяха Хималаите – нещо, което не беше се случвало от 40-50 години. Въздухът в столицата на Китай също се прочисти. Пекин, който беше град с изключително мръсен въздух, вече не е такъв, защото властите взеха мерки. Аз съм бил няколко пъти в Бейджинг (Пекин) и съм свидетел как хората бяха информирани непрекъснато за чистотата на въздуха. Носеха и специални маски, които да улавят праховите частици. Така жителите на града се предпазваха. Маските, които носим сега у нас срещу коронавируса, не предпазват от тези частици в атмосферата, които са доста канцерогенни.

- Смятате ли, че след като не можем да се справим бързо с проблема с мръсния въздух в столицата, трябва да носим маски като в Китай?

- Разбира се. Трябва да се види как се изработват маските в Китай, които предпазват от вредните частици в мръсния въздух, и да се произведат такива у нас. Много български фирми се ориентираха към производство на маски, защото те не достигаха в началото на пандемията. Не е проблем тези маски да бъдат усъвършенствани и да се продават като предпазна мярка срещу мръсния въздух. Както вече казах, пандемията ще изчезне, но проблемът с мръсния въздух в столицата – не. Да, удобно е да се говори, че София е в котловина и няма такова движение на въздуха и затова има мъгла. Но ако ги няма замърсителите, тази мъгла няма да вреди на здравето. В планината също има мъгла, но тя не съдържа коктейл от вредни съединения. Лондон също е мъглив, само че там въздухът е по-чист от София. Така че да не се оправдаваме с географското положение на София. И да не забравяме, че безразборното строителство на блокове спря естествения въздух от Витоша, който очистваше въздуха в столицата.

- Само безразборното строителство ли е виновно, а колите, а горивото, с което се отопляват различните квартали в столицата?

- Делът на автомобилите в замърсяването на въздуха е 30-40%. По-голямата част е горене на всякакви боклуци - гуми и други такива, които изпускат вредни газове в атмосферата. ТЕЦ-овете на въглища също замърсяват изключително много с  въглероден диоксид. Неслучайно ЕС минава към зелена енергия до 2050 г. и фактически тези замърсители трябва да изчезнат. Много са мерките, които трябва да се вземат, и те изискват сериозни инвестиции. На ТЕЦ-овете трябва да се поставят филтри, които не служат за камуфлаж, а действат реално. Европа неслучайно оповести, че България е от държавите с най-мръсен въздух в ЕС и ще пристъпи към сериозни глоби.

- Съществуват различни конспиративни теории, че глобално затопляне няма. Като изследовател как гледате на тях?

- Глобалното затопляне съществува и е доказано от милиони научни данни и факти. Всяка държава има големи проекти, които изследват промените в климата. Глобалното затопляне е абсолютен факт и най-ярко това се усеща в полярните региони като Северният полярен регион. Но там все пак ледът е върху океан. Той се топи и може да доведе до икономически облаги, защото ще се отвори Северния морски път за корабоплаване. Но стопи ли се ледът в Антарктида, където има 5 км ледена шапка, ще се повиши нивото на Световния океан. Аз съм много щастлив, че българите правят проучвания на този континент вече 30 години и имаме интересни резултати от изследване на морското ниво на акваторията на остров Ливингстън, от движението на ледниците, от тяхното разтапяне.

- Часовникът за края на света какво показва – 12 без две минути ли сме, или още по-близо до края?

- Ние не можем да спрем часовника на историята, на времето и бъдещето. От нас обаче зависи дали часовникът ще забърза, или ще се забави. Ако вземем мерки да се намали парниковият ефект, който се предизвиква от тежкото машиностроене, металургията, изгарянето на горите, които са естествен очистител на атмосферата и я насищат с кислород, този процес ще се забави. Ако не се вземат всички тези мерки, нивото на Световния океан ще се повиши, ще се изменят климатичните пояси, ще станем свидетели на невиждана миграция от крайбрежните райони към вътрешността на континентите. Ще има недостиг на хранителни продукти, ще се измени земеделието, животновъдството. Човечеството ще се изправи пред много глобални проблеми, ако не предприеме нещо сега. Затова учените алармират, а държавниците трябва да взимат решения. Не е случайно, че често се правят глобални съвещания за взимане на мерки за ограничаване на замърсителите. Последното такова глобално съвещание беше преди пет години в Париж, когато над 150 държавни ръководители се ангажираха да намалят вредните емисии.

- Тази година ще има ли полярна експедиция?

- Да, ще има. Съобразяваме с пандемията, но в Южното полукълбо е лято и случаите намаляват. Бразилия и Аржентина бяха с голям брой заразени, но вече случаите намаляват. Така че може би обстановката в тамошния летен сезон ще се нормализира. Тази група е много важна, защото тя трябва да види как е базата, изживяла тежката полярна зима. Трябва да отстрани всякакви повреди, ако има такива – било по покрива, по канализация, по електрическа мрежа, за да функционира нормално. Освен това трябва да подготвят всички условия за започване на строителството на новата лаборатория. Мерките за заминаващите за Антарктида са сериозни, ще има карантина 14 дни. След това ще се качат на кораб, който ще ги закара на базата на белия континент. Но дори и да бъде занесен COVID-19, той бързо ще умре. Първата група, която ще замине на експедиция, са шестима логистици, механик, електроинженер, компютърен специалист. Аз няма да пътувам, за да дам възможност на по-млади колеги с по-важна дейност да заминат. Ще бъда в постоянна връзка с колегите си. А на по-късен етап могат да заминат и няколко учени.