Свети Георги твори чудеса в наши манастири

  • 15 април 2018, 23:11
  • Автор Kmeta.bg

Medium %d0%a1%d0%b2. %d0%93%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8

Манастири в България носят името на светия великомъченик Георги Победоносец. Всяка от светите обители може да се похвали с чудесата, които вярващите са измолили от светеца воин, победил змея.

В народния календар Гергьовден е един от най-големите празници, отбелязван и като Ден на храбростта и Българската армия. Свързва се с началото на пролетта, с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки.

Името на светеца означава „обработващ земята“. Затова в християнството св. Георги най-напред станал пазител на нивите и стадата. Всъщност той бил римски офицер - така по-късно го приели за небесен закрилник и на християнските армии. Роден в края на III в. в областта Кападокия (Мала Азия), Георги бързо се издигнал в римската армия с ум и сила, и станал един от доверените хора на император Диоклетиан. Тайно изповядвал християнството, а при започналите гонения на християните отстоявал вярата си и отказал да почете божествената личност на императора. Това било равносилно на държавна измяна и затова бил подложен на едноседмични изтезания, накрая бил обезглавен. Според църквата това станало през 303 г. Той е обявен за „великомъченик“.

Св. Георги е единственият светец, наречен Победоносеца. Той е смятан за идеалния воин, олицетворяващ качествата на мъжкото съвършенство според тогавашните представи - храброст, сила, стоицизъм, отстояване на истината и упование в Бога.

Воинът светец е приет за покровител на всички българи, прославили се с подвизи на фронта. След Първата световна война 6 май започват да честват не само като Ден на храбростта, но и като Празник на армията. Оттогава св. Георги е небесен закрилник на цялото българско воинство.

Девет български манастира носят името на св. Георги. Представяме ви шест от тях заради чудесата и интересните им легенди. Седмият – светата обител в Атон, е световноизвестен. А за историята на Белащинския манастир край Пловдив и Букоровския край Годеч се знае много малко.

Икона посочила къде да построят Гложенския манастир

Икона на св. Георги посочила къде да се построи Гложенският манастир. Светата обител се издига върху скала над ловешкото село Гложене. Мнозина го оприличават на  Метеора в Гърция, защото, както в южната ни съседка, е „кацнал“ върху скала.

През XIII век в селото имало храм и в него миряните се кланяли пред икона на св. Георги.  Местно предание твърди, че чудотворният лик на светеца изчезвал неведнъж от църквата. Монасите намирали иконата все на съседния хълм. Затова и решили да построят манастир на мястото, където иконата се появявала. Така хората вдигнали днешния Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец“. За мнозина светата обител е една от най-чудатите и запомнящи се. Издигната е като крепост, а църквата е изписана богато със стенописи.

Панорамните гледки от манастира са разкошни. Но при хубаво време. Защото в лошо дори самата света обител е обвита в мъгла.

Именници дават курбан в Говедарци

Манастирът „Св. Георги“ в курортното село Говедарци в Рила привлича интереса на миряните. Обителта е отворена само за празници. Най-много народ се събира на Гергьовден, когато се прави курбан от агнета, дарявани от именяците от селото.

Местните хора разказват, че манастирът е вдигнат с усилията на монахинята баба Тодора и хора от селото. Жената дошла от Варна, години наред живяла като отшелник из пещерите около селото. В един момент слязла в Говедарци. По нейната инициатива и с даренията на местни хора е вдигнат първият параклис „Св. Георги“. Той на няколко пъти е преустройван и благодарение на поддръжката от местните жители придобива настоящия си вид. Манастирът е комплекс от черква и жилищна сграда.

Кремиковската света обител – учебник по православна иконография

Кремиковският манастир „Св. Георги“ е част от Софийската Мала Света гора. Стенописите в храма са учебник по православна иконография, образци на поствизантийското изкуство. В Кремиковския манастир изкара последните години от живота си „Светеца от Байлово“ - дядо Добри.

Смята се, че светата обител е била построена в края на Второто българско царство, но след това била разрушена при нахлуването на османлиите.

През 1493 г. софийският първенец - войводата Радивой, го възстановява със собствени средства. Оттогава датира старата църква в двора на манастира, а през 1926 г. е изградена днешната нова черква. Именно в старата са уникалните стенописи от ХV век. Те са изписани през 1493 г. и доказват, че един век след падането на България под османско робство в София е запазена не само българската аристокрация, но и високата духовна и иконографска просветеност, казват експерти.

Светецът цери с лековита вода в Поморие

Манастирът „Свети Георги“ в Поморие е прочут с лековитата си вода. Миряните вярват, че аязмото има необикновена сила да цери всякакви очни заболявания и незарастващи язви. Това обаче става само ако хората пренощуват в дните около Гергьовден в манастира. Затова хиляди миряни и много болни се стичат на 5 май към манастира. Те изкарват цялата нощ в бдение пред иконата на св. Георги и се молят за здраве и изцеление.

Легендата разказва как манастирът бил вдигнат от някогашния мюсюлманин Селим бей. Той бил местният управник през ХVII в., имал богат чифлик на мястото на сегашния манастир. Един ден обаче се разболял от тежка болест. Лечители от близо и далеч идвали при него, но никой не успял да му помогне. Една нощ Селим бей сънувал конник, който му казал, че в чифлика му има лечебна вода. На сутринта управникът разкопал яма и от нея бликнала вода. На същото място той открил мраморен барелеф на св. Георги. Мюсюлманинът пил от водата и оздравял. Заради Божия знак приел християнството и съградил в имота си манастир, в дар на светеца. Дори станал негов игумен.

Духовната обител и до днес пази старинна каменна плоча, на която е изобразен св. Георги на кон. Хората в Поморие твърдят, че това е същият барелеф, открит преди векове от Селим бей.

Растящ камък и Мъртво море в Горни Богров

Горнобогровският манастир „Св Георги Победоносец“ е известен с две свои тайнства – растящият камък и лековитата вода. Светата обител била построена край София в началото на ХIХ в. Издигната е около огромен камък от Йерусалим, оставен според легендите от кръстоносци, завръщащи се от Светите земи. До построяването на храма камъкът се пазел като символ на християнската вяра. В дневниците на манастира е описано, че камъкът расте и лекува хора.

Манастирът се слави и с аязмото си, открито през 2004 г. от послушницата Сийка. Тя получила съновидение от самата Богородица, че в двора на манастира има лечебна вода и посочила точното място, където да се копае. Оттам наистина бликнала вода. Течността била изследвана и с учуда било установено, че е идентична с тази от Мъртво море.

Заради извора в двора на манастира е построена чешма.

Мистерии в Хаджидимово в нощта преди Гергьовден

Хиляди миряни се стичат към манастира „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ в Хаджидимово в навечерието на Гергьовден. Те изкарват в светата обител нощта срещу празника, други пък спят в колите и автобусите. Монасите разказват, че иконата на светеца наистина е изцерила хиляди миряни. Те даже водят книга с доказателства за чудесата. Малчугани са проговорили, други са се изцерили от детски паралич. Мнозина пък се сдобили с рожба, след като са нощували в манастира.

Построен през 1864 г., храмовият комплекс е бил опожаряван два пъти. Но чудотворната икона на свети Георги от XVIII век оцелявала.

На Гергьовден в манастира се прави курбан за здраве и голям събор.

Древна легенда разказва, че светата обител била построена, след като един овчар - Атанас Лазаров, три нощи сънувал мъж на бял кон. Той му казал да започне да копае на определено място и точно там да се построи храм. По-късно овчарят открил там икона на свети Георги, която била заровена дълбоко в земята. Параклисът бил наречен на името на светеца.

На Гергьовден свещениците изкарват навън чудотворната икона, за да може всеки да я целуне за благословение и изцеление. Иначе я пазят на  тайно място.