Мадара – в Шумен или Каспичан - това е въпросът

  • 05 февруари 2021, 12:33
  • Автор Даниела Стоянова
  • Референдум

Medium 6 1

„Съгласни ли сте село Мадара да се отдели от община Шумен и да се присъедини към съседната ни община Каспичан?“ е въпросът, на който кметът на село Мадара Неделчо Неделчев иска отговор от жителите му. Той внесе докладни записки в общинските съвети на Шумен и Каспичан с искането за провеждане на местен референдум. Предложението на Неделчев е подкрепено с подписите на 271 жители на Мадара.

Това е поредната стъпка, която предприема кметът на Мадара, за да осигури финансова независимост на селото, да има собствен бюджет, който да разходва по усмотрение на жителите на населеното място, а не ръководството на община Шумен да решава какво да се прави в Мадара и колко пари да се отпускат за селото.

В селото, разположено под Мадарския конник и Мадарските скали, живеят около 1500 души. От тях с постоянен адрес в селото са около 900. Има и такива, които притежават имоти, но нямат регистрация по постоянен или настоящ адрес в Мадара. Населеното място до 1978 г. било самостоятелна община. След това е в рамките на административната единица община Каспичан. Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.

Хронологията на събитията

На 3 ноември 2019 година, на втори тур, за кмет на Мадара е избран Неделчо Неделчев, кандидат от гражданската квота на ПП Воля.

През декември 2019 г. местните хора свикват общо събрание по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и вземат решение да поискат собствен бюджет, с какъвто разполагат много други населени места, включително и в съседната община Каспичан.

През февруари 2020 г. жители на Мадара излязоха на протест, като основното им искане отново бе селото да има собствен бюджет и жителите му да разполагат с него.

Решението на общото събрание и искането на протеста не бяха уважени от Община Шумен.

През лятото възникна идеята Мадара да се отдели като самостоятелна община. Това на този етап се оказа невъзможно, защото са необходими промени в законите. А само според Закона за административно-териториалното устройство за обособяване на населено място като община са нужни в него да живеят над 6 000 души.

Така се стига до идеята за местен референдум, на който жителите на Мадара да решат дали населеното място да остане в община Шумен, или да премине към община Каспичан.

Според кмета на село Мадара Неделчо Неделчев и подкрепящите го жители, въпреки че селото културно-историческа и туристическа дестинация за хора от цял свят, в селото не постъпват достатъчно пари, за да може то да бъде благоустроено, да стане привлекателно място за туристите. Населеното място, като част от община Шумен, не може самостоятелно да кандидатства по проекти – национални или европейски, трябва да разчита на парите, отделени му от Шумен.

В становището си до общинските съвети на Шумен и Каспичан кметът Неделчо Неделчев заявява, че за последните 10 години в село Мадара не е направена нито една капиталова инвестиция, улиците не се ремонтират, ВиК мрежата е компрометирана и не е обновена, предпоставка е за постоянни аварии.

Въпреки крещящата необходимост от средства за подобряване на транспортната и социалната инфраструктура и достъпа до глобалния символ Мадарския конник, Община Шумен не може или не желае да осигури такива, мотивира предложението си за референдум кметът на Мадара.

Според Неделчев в община Каспичан има справедливо разпределение на обществените средства, кметовете на населени места имат достатъчно финансова свобода, селата разполагат със собствени средства и хората в тях сами решават за какво да ги използват.

Само фактът, че община Каспичан ще обедини в едно цяло първата столица на България Плиска с духовния център Мадара е предпоставка за развитието на един мащабен туристически продукт, който може да донесе не само престиж, но и финансов дивидент както за жителите на общината, така и за тези на селото, посочва в мотивите си още кметът Неделчев.

Кметът Неделчо Неделчев: Много закъсняхме

- Защо настоявате да се проведе местният референдум и евентуално Мадара да се отдели от община Шумен?

- Стигна се до искане за този референдум заради постоянното неглижиране на малките населени места от страна на Община Шумен. Даже много закъсняхме, защото това положение е от 2009 г. Тогава със заповед на кмета на община Шумен (по това време кмет на Шумен е Красимир Костов от БСП) се лишиха малките населени места вкл. и Мадара от финансова самостоятелност. Това е положението и днес. Не искаме да продължава това нещо по този начин. Дори и парите да бъдат малко, хората в селото искат да решават как и за какво да бъдат използвани.

При поредните си разговори с ръководството на община Шумен се уверих, че статуквото ще се запази. Община Шумен няма да разреши да бъдем бюджетен разпределител втори ред. Да, ще бъдат отпускани средства, но кметът на населеното място няма да има право да се произнесе как да се разходват тези средства, нито жителите на селото ще имат контрол как ще се харчат те. Към това статукво се придържат и повечето от общинските съветници в Шумен.

- Очаквате ли Общинският съвет в Шумен да направи спънки за провеждане на референдума?

- Общинският съвет в Шумен по принцип може да изрази отрицателно становище, но решаващата дума има Община Каспичан. Ако решението на Каспичан, която в случая е приемаща община за Мадара, е положително за референдума, то той ще се проведе. Друг е въпросът, че може да имаме пречки от административно естество – да се забавят процедури. Но така или иначе този референдум ще го има. Моето мнение е, че най-голямата грешка на община Шумен ще е да отхвърли искането на хората да има референдум. Нека сами хората да решат дали искат или не да останат в тази община.

- Защо е искането да се присъедини село Мадара точно към община Каспичан?

- Разговарям с колеги от селата в община Каспичан. Оказа се, че оползотворяването на общинските средства е много по-справедливо за селата. В тази община около 70% от населението живее в малките населени места. Това гарантира, че средствата се насочват и към селата. В община Шумен е обратното – в селата живеят около 20% от хората. 80% от тях са съсредоточени в града. И средствата се насочват към града. Освен това в община Каспичан от много години е възприета практиката кметствата с избрани кметове да разполагат със собствени бюджети. Кметовете на тези села разполагат със средствата и в голяма степен решават как да ги разходват.

- Сондирали ли сте мнението на съветниците и администрацията в Каспичан?

- Мисля, че от страна на Общинския съвет на Каспичан не трябва да има спънки и да приемат Мадара към общината. Това е в тяхна полза не само за това, че Мадара с Мадарския конник е туристическа дестинация. Има и финансова основа за това. Например държавната субсидия за община Шумен за тази година е около 65 млн. лв. Субсидията се определя от броя на жителите. Ние като село с около 1000 жители допринасяме за тази държавна субсидия с около 650 хил. лв., т.е. тази сума за субсидирани от държавата дейности може да отиде в община Каспичан. Затова и община Шумен има интерес да ни задържи, но за да стане това, тя трябва да направи отстъпки и да ни разрешат самостоятелност финансова, а това явно не стои на дневен ред. След внасянето на документите за референдума общинските съвети на Шумен и Каспичан имат едномесечен срок да разгледат въпроса. За да се стартира процедурата, е нужно съгласието само на приемащата община, но референдумът ще се организира и проведе от Община Шумен. От администрацията трябва да проверят подписалите се жители и достатъчно ли са те, за да се внесе искането за референдум, както и колко от тях имат право на глас. Кметът Неделчо Неделчев е категоричен, че дори да има неизправности в искането, то те ще бъдат отстранени и предложението за референдум ще бъде внесено отново.

Избираме Кмет на месеца за февруари

Темата е Трифон Зарезан, малки, средни и големи общини се включват в надпреварата

Февруари месец е по-особен. Още от първия ден започва с един от най-обичаните български празници - Трифон Зарезан. На него лозарите зарязват лозята си и отпиват от бъклицата с вино, за да е на берекет годината.

Това е и причината Порталът на българските общини Кмета.bg да организира конкурс за Кмет на месеца на тема „Трифон Зарезан“. Предстои да направим специален подбор сред големи, средни и малки общини, които ще отбележат празника, за да номинираме и обявим победителите. В подбора си ще се съобразим с това, че в различните краища на България Трифон Зарезан се чества както на 1 февруари, така и на 14 февруари. На 15 февруари на сайта kmeta.bg ще бъдат обявени номинациите и гласуването ще може да започне.

В предходния конкурс „Кмет на месеца“ на тема „Коледна украса“ десетки хиляди дадоха своя вот и определиха отличниците в надпреварата. Всичко се реши буквално в последния ден за гласуване. Това се очаква да се случи и в битката за приза „Трифон Зарезан“.