Елица Николова: Приоритет на президента е помощта за бедните региони

  • 10 декември 2014, 12:50
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium 54882285d4117

Елица Николова е родена на 24 юли 1974 г. в град София. Завършва магистърска степен в специалност „Международни икономически отношения и бизнес“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и втора специалност „Счетоводство, финанси и контрол“ в Института за следдипломна квалификация към същия университет.


Професионалната си кариера започва през 1997 г. в частния бизнес, а работатата си в държавната администрация започва работа през август 2009 г. До 2011 г., когато заема длъжността заместник-главен директор на ГД “Програмиране на регионалното развитие” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. През юли 2011 г. е назначена за началник на Политическия кабинет на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.


- Г-жо Николова, кои са приоритетите Ви в работата с местната власт?


- Още със встъпването си в длъжност президентът Росен Плевнелиев постави десет приоритета, които ще бъдат водещи в работата му в рамките на неговия президентски мандат. Един от тях е балансираното регионално развитие. За да бъде реализиран напредък по този приоритет, трябва да се работи най-вече за създаване на икономическа перспектива в регионите, като се отчитат специфичните източници на конкурентоспособност на всеки регион. Те могат да бъдат свързани с природни дадености, културно-историческо наследство, човешки капитал, наличието на развита пътна и железопътна инфраструктура, транспортни връзки и други. Миналата седмица президентът взе участие в годишната конференция на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Република България). Там държавният глава отправи своето послание към местните власти, че подкрепя продължаване на процеса на децентрализация и засилване на ролята на местното самоуправление. На необлагодетелстваните и най-бедни региони в страната държавата трябва да предложи целенасочена подкрепа.


Поставяйки регионите и тяхното развитие като основен приоритет в работата си, екипът на президентската институция насочва усилията си проблемите на общините да бъдат решавани своевременно, но това може да се осъществи само в координация и добро сътрудничество с изпълнителната власт. Ето защо държавният глава създаде специализиран съвет, който има за цел постигане на консенсус между всички заинтересовани страни по въпроси, свързани с развитието на регионите и изграждането на националната инфраструктура. Досега сме организирали няколко заседания и смятам, че това е един добър инструмент.


За да има резултат от работата на този съвет, обаче, е изключително важно участието на представители на изпълнителната и законодателната власт, които да имплементират взетите решения в провежданите от държавата политики. На едно от заседанията на съвета за регионално развитие, проведено в Стара Загора миналата година, поканихме представители на близо 40 браншови организации от аграрния сектор, с които обсъдихме проекта на "Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България" до 2020 година. Целта беше да се потърси баланс в развитието на различните сектори - зърнопроизводство, животновъдство, овощарство и др. Представителите на всеки подотрасъл изложиха трудностите с които се сблъскват, обсъдени бяха и конкретни решения. За съжаление, министърът на земеделието и храните от кабинета Орешарски, проф. Греков, не се отзова на поканата и не взе участие в заседанието, но ние обобщихме всички предложения и решенията, които взехме, и ги изпратихме с писмо, адресирано до него. На последното заседание на съвета, което се проведе в Силистра в края на 2013 година, обсъдихме общите приоритети на България и Румъния в областта на транспорта и околната среда до 2020 година. Участие взеха всички кметове по поречието на река Дунав от българската и румънската страна на реката.


- Какви конкретни мерки са необходими, за да се осигури преодоляването на различията в темповете на развитие на изоставащите и обезлюдени райони ?


- Истината е, че ако се реши проблема със заетостта в изоставащите райони, това ще намали в значителна степен обезлюдяването и икономическата изостаналост в някои области. Основна задача на управляващите трябва да бъде икономическото съживяване на тези градове. За следващата година планираме да организираме заседание на съвета за "Регионално развитие", на което със специалисти, представители на академичните среди, БАН, бизнеса, неправителствени организации, на законодателната, централната и местните власти да обсъдим варианти за алтернативна заетост в населените места с висока безработица. Нашият фокус ще бъде основно върху необлагодетелстваните, слабо развити, труднодостъпни региони - например тези, в които населението основно се изхранва с тютюнопроизводство. Ще потърсим експертно мнение какви заместващи производства могат да бъдат развивани, като животновъдство, билкарство, производство на горски гъби, горски мед и др. Наскоро чух за една интересна идея за отглеждане на минзухари за производството на шафран. Ще се опитаме да намерим решения и правилните инструменти, чрез които една такава политика за подпомагане следва да бъде провеждана от държавата.


Друг пример, който мога да дам е свързан със социалното предприемачество. Миналата седмица присъствах на една презентация на Азербайджанското посолство, на която те представиха своите копринени шалове калягаи, които бяха включени в списъка на обекти на световното културно нематериално наследство на ЮНЕСКО по едно и също време с българските Чипровски килими. В тази връзка може да последваме добрия пример на Азербайджан, които чрез специална програма за заетост са създали условия на местните хора да възродят занаята по тъкане на Aзербайджанските красиви национални шалове. За съжаление, освен публикации в няколко медии, за Чипровските килими почти нищо не се чу. Няма мащабна кампания за популяризирането им, а това може да се окаже ключът за икономическото раздвижване на региона като заетост и развитие на местния туристически продукт.


Тук е мястото да споделя с Вас, че при своите визити в чужбина президентът подарява на държавни глави и други държавни ръководители мостри на Чипровски килими, както и други макети и символи на българското културно-историческо богатство, с цел да подпомогне тяхното популяризиране. Мисля, че е много важна ролята на държавата в това да подкрепи Чипровските килими и сега е момента за това, веднага след получаване на признанието им от ЮНЕСКО за световно културно нематериално наследство.


- Какви са рисковете при усвояването на средствата по оперативната програма "Регионално развитие" през новия програмен период 2014-2020?


- За съжаление 2014-та беше една много трудна година с поредица от кризи, съчетани от невиждани досега бедствия. Нямаше как политическата криза и предсрочните парламентарни избори да не се отразят върху подготовката на програмите за новия програмен период. Програмният период 2014-2020 г. вече започна. Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 е изпратена на Европейската комисия и всички ние се надяваме тя да бъде одобрена възможно най-скоро, защото ще осигури близо 1,54 млрд. евро (европейско и национално финансиране) за подобряване на социално-икономическото и териториално развитие, за генериране на растеж и заетост в българските региони. Според мен, рисковете, които съществуват във връзка с усвояването на средства по нея са именно забавянето на официалното й одобрение от ЕК и произтичащото от това късно публикуване на схеми за кандидатстване.


- Повечето от градоначалниците се оплакват от неоснователно налагане на финансови корекции по европейските проекти и посочват пропуски в самата процедура. Смятате ли че тук са необходими промени?


- Когато има нарушения няма как да няма санкции, но те трябва да бъдат по възможност най-обективните и най-справедливите. Вторият служебен кабинет, назначен от държавния глава, съвместно с НСОРБ, се опита да разработи механизъм за по-справедливо налагане на финансови корекции, чрез разпределяне на отговорността между държавата и общините. Не бива да забравяме, че 2007-2013 г. беше първият ни програмен период и в много случаи работихме на принципа "проба-грешка". Уверена съм, че в бъдеще затрудненията ще бъдат преодолени и процесът ще бъде подобрен.


- Какви са причините за забавяне на големите инфраструктурни проекти?


- Причините са комплексни. По отношение на мащабните пътни инфраструктурни проекти голям проблем се оказаха тежките отчуждителни процедури на имоти, дългите съдебни процедури по обжалване на оценките за обезщетения, което наложи и прецизиране на някои от текстовете от Закона за държавната собственост. Такъв беше случаят със Северната скоростна тангента. Археологическите разкопки също са фактор за забавяне, какъвто е случаят с АМ "Струма".


Водните проекти са изключително сложни, за тях са необходими експертиза и административен капацитет, каквито липсват в много общински администрации. Отговорността за изпълнението на тези проекти, в т.ч. финансовата, е изключително голяма и много често кметовете не се наемат да ги изпълняват, защото глобите могат да доведат общините до неплатежоспособност.


- Какво е необходимо, за да бъде преодолян имиджовия проблем на България в Европейския съюз?


- Считам, че не бива да имаме толкова ниско самочувствие. Със сигурност имаме много проблеми, много нереформирани сектори. Забавихме ключови реформи като съдебната, административната, образователната, пенсионната реформа, както и реформата в здравеопазването. Но имаме и много постижения. Българските градове променят своя облик. Четири големи български града получиха престижни домакинства - през 2015 г. Бургас ще бъде Европейски град на спорта, през 2018 г. София ще бъде Европейска столица на спорта, Варна ще стане Европейска младежка столица през 2017 г., а Пловдив ще бъде Европейска столица на културата през 2019 г. Достойното представяне на тези български градове би имало неоценим принос за положителната репутация на България в Европа и по света. Както в случая с Чипровските килими, необходима е една модерна и мащабна информационна кампания извън пределите на страната, която да популяризира природните богатства, културно-историческото наследство, както и всички останали предимства на България като туристическа и инвестиционна дестинация.