Ген. Владимир Вазов - победителят от Дойран

  • 14 май 2017, 08:40
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium 24

Трябва да победим или да умрем – друг избор няма! – думите са на ген. Владимир Вазов по време на Дойранската епопея в Първата световна война.  Именно с тази победа той остава не само в българската история.

Години след боевете през 1936 г. английските ветерани го канят, като един най-достойните си противници на бойното поле да присъства на конгрес на организацията „Британски легион”, честващ победата на имперската армия през Първата световна война. Посрещат го с уважение и големипочести. Когато минава, е построен почетен легион със знамена.  На парада участват 3000 военни и 200 бойни знамена. Когато се явява делегацията с българина, лорд Милн заповядва: „Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!“

Владимир Вазов е роден  на 14 май 1868 г. в Сопот. Той е осмо дете в семейството, брат на писателя Иван Вазов, на генерала Георги Вазов и на политика Борис Вазов.

През есента на 1885 година, когато е обявено Съединението, а по-късно избухва и Сръбско-българската война, Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като войник. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя са записани вече в редовете на войската, не е приет.

През 1886 г. Владимир Вазов издържа успешно приемния изпит и постъпва във Военното училище в София. През Балканската война (1912 – 1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия, но най-големите му успехи са през Първата световна война.

Произведен е в чин генерал-лейтенант през 1920 г. ,когато минава в запаса.

През октомври 1922 г. той с група висши офицери от запаса – Борис Сирманов, Георги Тодоров, Г. Ценов и др. основава опозиционното формирование Български народен съюз „Кубрат“, за да се противопоставят на следвоенните революционни заплахи и политическата криза, на земеделския режим и за борба с комунистическото движение.

През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление до 1932 г. е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт.