Имам една мечта... - Мартин Лутър Кинг

  • 15 януари 2020, 07:45
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium timthumb  1

На днешната дата през 1929 година в Атланта, Джорджия, се ражда мъжът, станал символ за битката за равенство на поколения, живели преди и след него. Както и баща му, така и Мартин, първоначално са се казвали Майкъл Кинг, но променят имената си в чест на духовния баща на протестантската реформация Мартин Лутер. 

Мартин Лутър Кинг младши е баптистки пастор, водач на движението за граждански права и ненасилие, харизматичен оратор и един от най-влиятелните хора в историята на САЩ. През 1964 г. става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на гражданско неподчинение.

Кинг става пастор в баптистка църква в Монтгомъри, Алабама през 1954 г., когато е на 25 години. На 1 декември 1953 г. се случва събитие, което повлиява в значителна степен на целия му живот – афроамериканката Роза Паркс е арестувана заради отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж. Това става причина Мартин Лутър Кинг да оглави автобусния бойкот в Монтгомъри, продължил 381 дни и завършил с победа, тъй като Върховният съд на САЩ отменя законите за сегрегация в обществения транспорт.

Към 1965 г. Мартин Лутър Кинг започва да изразява съмнения относно ролята на САЩ във войната във Виетнам и обвинява Вашингтон в убийството на около милион невинни виетнамци - жени и деца. От този момент нататък Кинг започва да говори за фундаментални промени в цялостната политика и икономика на САЩ. Говори дори за възможността Америка да тръгне по пътя на демократическия социализъм. Нееднократно Кинг е изразявал позицията, че чернокожите в Америка и всички други онеправдани трябва да получат парични компенсации.

В международен план Мартин Лутър Кинг успява да вдъхнови борбата на движението за граждански права в Южна Африка. Съпругата му следва неговите стъпки и до края на живота си през 2006 г. се бори за социална справедливост, ненасилие и етническа и расова търпимост. 

"Имам една мечта" - речта, която промени света 

Лутър Кинг ще се помни вечно и с една от най-знаковите публични речи, произнасяни в историята на човечеството.

С "Имам една мечта" той се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. Произнася я от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн пред повече от 250 000 души: 

Имам една мечта

"Радвам се да участвам днес заедно с вас в едно събитие, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашата нация. Преди сто години един голям американец, под чиято символична сянка се намираме днес, подписа Прокламацията за освобождаване (на робите). Това беше като радостното начало на деня след дългата затворническа нощ.

Но сто години по-късно негрите все още не са свободни. Сто години по-късно животът на негрите все още е окован от веригите на расовото разделение и оковите на дискриминацията. Сто години по-късно негрите все още изнемогват на ръба на американското общество и се намират в изгнание в собствената си страна.

Затова днес се събрахме, за да драматизираме една позорна ситуация. В известен смисъл ние се събрахме в столицата на нашата страна, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата република писаха силните думи на конституцията и декларацията за независимост, те подписаха документ за задлъжнялост, за чието осребряване всички американци трябваше да бъдат оправдани.

Този документ съдържаше обещанието, че за всички хора – да, за чернокожите така, както за белите – се гарантират неотменните права на живот, свобода и правото на щастие.

Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила обещанието си, доколкото това се отнася за чернокожите граждани. Вместо да изпълни светите си обещания, Америка даде на негрите един чек, който е белязан от печата: „Без покритие”. Но ние отказваме да повярваме, че няма достатъчно средства в големите хазни на възможностите в тази страна". 

Лутър Кинг младши завършва социология в Morehouse College през 1948 г. и Честърската теологична семинария през 1951 г. Получава докторска степен по философия от Бостънския университет през 1955 г. Има 20 почетни докторски степени от различни университети и колежи в САЩ и света. Жени се за Корета Скот през 1953 г., с която имат четири деца – Йоланда, Мартин Лутър Кинг III, Декстър и Бърнис.

Убит е показно на 4 април 1968 година на балкона на мотел "Лорейн" в Мемфис, Тенеси, където е трябвало да посети стачкуващи работници. Убийството му е посрещнато с вълна от бунтове в над 60 града, а на погребението му присъстват над 300 000 души. Президентът Линдън Джонсън прави прецедент и обявява национален траур. Два месеца по-късно в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей, който се признава за виновен година по-късно и е осъден на 99 години затвор.

През 1999 г. вдовицата на Кинг печели гражданско дело срещу "неизвестните заговорници" в светлината на новите разкрития, че ЦРУ и ФБР са взели участие в заговора и организирането на убийството на Кинг. През 2000 г. съдебният департамент извършва разследване на обвиненията за заговор и участието на правителствени организации в убийството, но не намира достатъчно доказателства и приключва делото.

През 1980 г. къщата на Кинг в Атланта и някои съседни сгради са обявени за Национален исторически обект, а от 1986 г. третият понеделник на януари се чества като национален празник, посветен на Мартин Лутър Кинг по решение на Роналд Рейгън от 1983 г.

Освен с Нобелова баграда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на мирни средства, вдъхновителят за милиони по света е награден посмъртно с Президентски медал на свободата от Джими Картър. През 2004 г. получава и Златен медал на американския конгрес.

Още цитати, с които борецът за човешка свобода и изява остава в сърцата на милиони дори 60 години след смъртта си:

"Ако човек не открие нещо, за което си струва да умре, той не заслужава да живее." 

"Бунтът е всъщност езикът на тези, които остават нечути." 

"Накрая ще запомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на нашите приятели." 

"Верижната реакция, при която омразата поражда омраза, трябва да бъде пречупена, или ние ще рухнем в тъмната пропаст на взаимното унищожение." 

"Наистина законът не може да принуди някой да ме обича, но може да го спре да ме линчува, което аз намирам за много важно." 

"Никой не може да те възседне, ако сам не огънеш гръб." 

"Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява." 

"Истинският мир е не само отсъствието на напрежение, но и наличието на справедливост." 

"Тъмнината не може да прогони тъмнина; само светлината може да го направи. Омразата не може да прогони омраза; само любовта може да го направи."

"Ако обичате враговете си, ще откриете, че дълбоко в корените на любовта се крие силата на освобождението."  

"Трябва да се научим да живеем заедно като братя, или да загинем заедно като глупаци." 

Снимки: motherboard.vice.com; facebook.com; 3chicspolitico.com;