Иво Андрич: Животът ни връща това, което даваме на другите

  • 09 октомври 2019, 07:38
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium %d0%b8%d0%b2%d0%be %d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%80%d0%b8%d1%87

Иво Андрич е първият писател от Балканите, носител на Нобелова награда за литература. Отличен е за "Мостът на Дрина" през 1961 г., като тогава взима отличието в конкуренцията на големи световни имена като Греъм Грийн, Дж. Р. Р. Толкин, Ерих Кестнер, Лорънс Дюрел, Алберто Моравия. Той дарява цялата сума от Нобеловата награда на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина. Получава голямото признание на 69-годишна възраст.

Познавачът на балканската душа е роден на 9 октомври 1892 г. в семейството на хърватски католици близо до Травник. Започва да пише в навечерието на Първата световна война. От 1921 до 1941 г. е дипломат в Рим, Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. После заживява в Белград, където пише трите си романа "Мостът на Дрина", "Травнишка хроника" и "Госпожицата", които излизат през 1945 г. Напуска ни през 1975 г.

Представяме ви избрани цитати от Иво Андрич:


"Животът ни връща само това, което даваме на другите."


"Не се страхувам от хората, а от нечовешкото в тях."


"Когато хората разберат колко малко ум управлява света, биха умрели от страх."


"Земите на велики открития са и земи на велика несправедливост."


"Злобата и добротата на един народ са продукт на обстоятелствата, в които той живее и се развива."


"Има три неща, които не могат да се скрият – казваха османлиите, – а това са любовта, кашлицата и сиромашията."


"Ще дойде време когато умните ще мълчат, глупаците ще говорят, а бандитите ще се обогатят."


"Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!"


"За любовниците времето винаги е кратко и нито един път не е достатъчно дълъг."


"От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло."