Изолацията е стрес тест за деца, семейства и учители

  • 26 март 2020, 11:52
  • Default profile Автор Петя Валентинова
Medium 72480664 542477619849804 2435412766555635712 o

Румен Петков има дълъг опит в клиничната и консултативната психология. Директор е на Иновативно основно училище „Васил Левски“ във Враца вече 10 години. Настоящ общински съветник от квотата на СДС в града. Бил е също областен управител, началник на регионалното управление по образованието и мениджър на фирма в града под Околчица. Завършил е магистратура „Начална педагогика“ и „Психология“. Специализирал е „Клинична психология“ в Софийския университет. Преподавател е по предметите от Философския цикъл.

Разговаряме 2 седмици след обявеното в страната извънредно положение за дългосрочните ефекти от социалната изолация върху психиката и перспективите пред въведеното дистанционно обучение в страната. Кои социални групи са най-уязвими, кога се очаква да усетим емоционалните последици от карантината, ще устоят ли семействата на икономическите и социалните предизвикателства? Отговорите на тези и още въпроси търсим в разговор с психолога, учителя, директора, политика и общественика Румен Петков. 

- Г-н Петков, усеща ли се вече ефектът от социалната изолация върху психиката на представители на различни групи в нашето общество? Търсят ли по-често хората психологическа консултация след наложените мерки срещу разпространението на коронавируса у нас?

- Ситуацията е нова, непозната и с абсолютно непредсказуеми за психичното здраве последици. За всички - възрастни, деца и хора с различни професии. На този етап нямам впечатления да търсят по-често консултации. Още повече, че на пръв поглед информацията е повече от изобилна по темата.

Факт е, че липсата на времеви маркери и визия за развитие и приключване на кризата, неизвестните и усещането за уязвимост увеличават неимоверно чувството за тревожност. Това безусловно предвещава интензивна и увеличаваща се потребност от квалифицирана подкрепа и помощ, когато тя е осъзната като необходима.

- На базата на професионалния Ви опит, коя социална група - деца, възрастни, самотни млади хора и прочие, ще се окаже най-уязвима на извънредните мерки, които в момента диктуват ежедневието? Можем ли да прогнозираме какви конкретни последици ще има изолацията за всеки от тях и на какъв етап можем да очакваме да се появят те? 

- На базата на случващото се досега и най-вече от преките ми впечатления от началото на това екстремално и продължаващо преживяване, бих откроил две особено уязвими групи. На първо място, това са децата. Колкото по-малки са те, толкова повече евентуални непредвидими и негативни последици по отношение на емоционалното им здраве могат да се очакват в следващите четири, шест месеца след приключването на кризата. Поне в сегашните й вид и измерения.

На второ място, това са колегите - всички учители, показали неимоверни възможности и емоционален капацитет за справяне с кризата и минимизиране на щетите от прекъснатия учебен процес. Поне в традиционната му и доказана във времето организация в училищната класна стая. За разлика от последиците при учениците за учителите зависимостта устойчивост - възраст е точно обратна. В огромна степен емоционалните щети и негативни последици ще бъдат за колегите над петдесет и около пенсионна възраст. Те са значителна част от професионалната общност на този етап. Поставени в нова, изключително динамична и убийствена за тях конкурентна среда, на млади технологично подготвени и ентусиазирани колеги, с огромно уважение трябва да заявя, че „стар“ учител няма.

За неимоверно кратки срокове опитните колеги влязоха в „час“ с новите технологии, динамично променящи се платформи и възможности за обучение от технологично ново поколение. За сметка на това в следващите месеци след преодоляване на кризата и спадащото от това напрежение все повече от тях ще трябва да заплатят „цената“ на тази свръхемоционална мобилизация.

- Как изолацията влияе на семейната среда? В публичното пространство от седмици упорито “циркулират” две противовесни теории. Според едната ситуацията способства за сближаване, скрепяване на уюта и търсене на баланс в отношенията, а втората и сякаш по-популярна у нас е, че ескалират семейните скандали и потискани в ежедневието проблеми. Къде е истината и как семейството като градивна социална единица на обществото може да излезе по-силно от кризата?

- С основание в публичното пространство непрекъснато върви от повърхностен до високо експертен дебат за последиците от кризата за физическото здраве на хората и за икономическите последици в национален и глобален мащаб. С огорчение трябва да отбележа, че професионални становища, тези и мнения за последиците върху психичното здраве на хората все още са твърде малко, почти липсват, поне на този етап. Но съм сигурен, че тепърва темата ще е все по-актуална. Семейството е от най-ценните общностни достижения в човешкото развитие. То е вълшебната и закърмена с любов среда, в която поколение след поколение всички ние получаваме основата на базисните ни ценности. Когато човек е нещастен, търси спасение в семейството, когато успее, търси признанието на семейството. То е сигурност, убежище, но и възможност за развитие и стремеж към успеха. Трудно бихме си представили нашия живот без семейството.

Затова колкото по-дълго човек е със семейството си, толкова по-добре. Семейството е и една изключително адаптивна и екстровертна, отворена към света, към другите социални общности група. То се зарежда от постиженията на цялата, глобална социална общност и носи негативите и понася страданията от големите неудачи и провали на неадекватните социални модели, на политическите и икономическите сривове.

В този смисъл е и отговорът на въпроса Ви - достатъчно дълго заедно, но и достатъчно кратко в изолация. Това е крехко съотношение, което в настоящата ситуация е подложено на сериозно изпитание.

- Търсят ли помощ при Вас хора, които вече са останали без работа (бизнес) заради строгите рестриктивни мерки или се опасяват, че това ще се случи в обозримо бъдеще?

- Следя внимателно, разбира се доколкото мога, всички аспекти и развитие на кризата. За съжаление, първите сериозни щети по отношение на заетостта и работата на хората са факт. Това, което прави вече впечатление, най-вече от преките ми наблюдения и впечатленията на колегите при работа с децата в онлайн платформите, е засилващата се тревожност и несигурност у родителите.

Във „виртуалните класни стаи“ атмосферата е различна, много различна… Всички деца почти физически усещат атмосферата от дома на своя съученик, на своя учител през камерите на устройствата си. Изключително тъжно е, когато един родител трябва да избере дали да продължи да работи онлайн от домашна среда, докато все още има работа или трябва да преотстъпи лаптопа и интернета на детето си, за да се обучава със своите съученици. В следващите месеци много хора ще престанат да работят, ще бъдат съкратени, бизнесът им ще изчезне… Несигурността ще прерасне в перманентна тревожност, предвещаваща сериозни освен чисто битови и емоционални проблеми за семействата и близките им.

Всички сме губили, сменяли и оставали без работа. Такъв е животът. Страшното сега е в липсата на перспектива, ориентирана колкото и да е условно в предвидимо и очаквано време. Истината е, че никой не може да предвиди до кога ще продължи това. А когато един родител трябва да избира между битовото подсигуряване на цялото семейство и обучението, респективно образованието на детето си, означава, че щетите ще са много сериозни.

В този смисъл хората не трябва да се притесняват да търсят професионална подкрепа. Признавайки проблема, те ще са направили първата крачка по пътя на преодоляването му. Все повече колеги вече оказваме подкрепа, дори безвъзмездно, и ще продължим да го правим, стига необходимостта от нея да е осъзната и поискана. Времето и професионалната етика изискват това от нас, особено във време на криза като настоящата.

- Неколкократно споменахте стреса и несигурността по отношение на въведеното почти "от днес за утре" дистанционно обучение. Като директор на иновативно училище какви са генералните Ви наблюденията по отношение на ефективността от опосреденото от дигитално устройство образование до този момент?

- Справяме се, засега. Децата също... Трябва да призная, че въпреки личните ми опасения резултатът до момента е над първоначалните ми очаквания. Колегите ми са чудесни, страхотен отбор сме, а има и нещо много важно - ние сме работили в криза, борили сме се в тежка ситуация да спасим от маргинализиране и изчезване училището ни. Успяхме тогава, успяваме и сега. Ние имаме опит за работа под напрежение и в момента той е безценен за нас. Нещо повече, колегите ми се забавляват и зареждат с позитивизъм и учениците ни с новия начин на преподаване.

Вижте, българските училища са най-обективното отражение на всичките социални, политически, демографски, етнически и икономически достижения и провали. Отчитането на обхванати 95% от българските ученици в дистанционни, онлайн форми на обучение, без, разбира се, да имам цялата информация, е силно, ама много силно преувеличено. Предполагам, че изкривяването на информацията идва от неправилно зададените въпроси, които предполагат само един верен отговор.  Родителите премълчават нещо пред учителите, те от своя страна премълчават нещо пред директорите, директорите пред началниците, началниците пред министъра и…. хоп - 95%! Така не се излагаме пред чужденците, както се казваше в един култов български филм и лекичко позамитаме фактите.

От сутрин до мрак в телевизионни студия, на първа страница във всекидневници, в онлайн и социални медии цари един стахановски ентусиазъм и култово преклонение пред новаторския и направо революционен технологичен прелом в нашето образование… И как само да не се усетим толкова години, че можем да го направим само за два дни!? И не видях нито една статия, нито един ред, нито една снимка на някой от стотиците български учители, медиатори, социални работници, които с риск за собственото си здраве полагат в екстремалните условия на криза неимоверни усилия нито едно българско дете, ученик да не изостане фатално в своето обучение, въпреки невъзможността да се включат в толкова привлекателните онлайн класни стаи на своите съученици. Дълбок поклон и признателност! Те са еталон на най-високи професионални стандарти, проявяващи се по категоричен начин по време на криза.

Колкото до това за колко деца дистанционното обучение се оказа невъзможна кауза, само в нашето училище тези деца са около 100. В областта вероятният им брой е между 1200 и 1500, а в национален мащаб не смея и да си помисля… Затова Ви казах, че тези 95% най-меко казано са много надценени. Това са два свята и в тях живеят, учат, имат своите мечти и трябва да получат равни възможности български деца.

Личната отговорност на всеки един от нас от висотата на собствената му камбанарийка, възможностите и етичните си стандарти е да работим в тази посока. Но това както и в психологията винаги започва с ПРИЗНАВАНЕ на проблема. Признаването е половината от решението. Мисля, че сме точно в тази фаза - на полагане на усилия за признаване на проблема. Не да се срамуваме от него. 

- Факт е, че днешните деца в масовия случай от малки познават дигиталните устройства и технологии. Това значи ли, че могат ефективно да ги използват за обучение и самоусъвършенстване в домашна среда? 

- В момента цялата образователна система е под огромен натиск. За честта на всички работещи в нея трябва да се отбележи, че мобилизацията е без прецедент, желанието и волята на всички е да не подведем изключителните обществени очаквания към нас и ние се справяме. Но трябва да признаем, че това е и с цената на „позитивния“ натиск, който ние от своя страна упражняваме върху родителската общност и най-вече децата. И тук отново трябва да подчертая, че колкото по-малки са учениците, толкова по-уязвими са те, толкова по-голям е натискът върху техните родители.

В този смисъл колкото по-рано се даде визия за времевото измерение на настоящата свръхмобилизация при осъществяване на дистанционно обучение на децата и породените от това ангажименти н родителите им, толкова по-малки биха били евентуалните щети при пълноценното им емоционално възстановяване впоследствие. Страшно трудно е да обясните на едно 8-, 9-годишно дете защо не трябва да излиза от вкъщи и най-вече, че никой не знае до кога не трябва да излиза. Няма по-демотивиращо, неразбираемо и тежко за децата изискване от страна на родителите от рода на: "Сега ще ме слушаш, защото е много важно и после, когато това свърши, ще имам специално награда за теб!“ Това е все едно Вас да Ви уведомят, че в следващите двадесет или колкото години Ви остават до пенсиониране ще трябва да внасяте задължително още една вноска и на 17-ата година, след като се пенсионирате, ще получите награда екскурзия до Рилския манастир. Ще Ви прозвучи абсурдно. Толкова абсурдно е и за децата. Те не разбират настоящата ситуация на изолация и невъзможност да общуват не през монитора на лаптопа със своите връстници, близки, приятели и учители.

Всички деца, за да са щастливи, се нуждаят от шоколад, слънце и свобода. И да бъдат обичани, да им се казва непрекъснато, че са обичани, разбира се. Задачите пред тях трябва да са кратки, ясни и с видим и разбираем за тях срок. Какво се случва в момента? Обитават от седмици 50-ина квадрата на шестия етаж /в добрия случай/ без възможност за излизане с поне два нонстоп излъчващи апокалиптични и неразбираеми за тях зловещи новини за смърт, изолация, блокади, кризи телевизора… задължителните поне двуразови сеанси в платформата за онлайн обучение, които след първоначалния ентусиазъм вече ги изморяват и понякога просто имитират „разпадане на връзката“, за да си починат. И когато попитат уморените и все още работещи родители до кога ще продължи всичко това, получават строго поставеното и коментирано по горе изискване.

- Дистанционното обучение със сигурност въвлича по-тясно родителите в образователния процес. Полезно ли е това, как се отразява на връзката им с децата и ще промени ли в очите им образа на учителя?

- Ситуацията, в която се намираме, доказа по безспорен начин огромните предимства на дистанционно обучение. Онлайн платформите представиха буквално цели вселени от атрактивни, интересни и завладяващи децата възможности. Както стана вече дума, и учителите, и цялата професионална гилдия издържа с чест този екстремален стрес тест. Но с продължаване на кризата и периода, в който ще прилагаме дистанционното обучение, все по-отчетливо и непреодолимо ще се очертават и съпътстващите го проблеми. И тук дори не говоря за последиците за емоционалната зрялост и устойчивост и последиците за тях вследствие на социалната дистанция и затваряне на децата в семействата.

България е това, което е. В много училища успяхме да обхванем и полагаме неимоверни усилия да задържим деца, които за първи път в училище видяха тоалетна с течаща вода. За първи път говорят на български език, който не е техен майчин език по три, четири часа на ден. За първи път се хранят нормално и пълноценно в комфортна среда, за първи път виждат киносалон, ходят на театър... 

Социалното и етническо разслоение в отделни региони на България е драстично. Няма да говоря за чисто материалния статус на традиционните български семейства, за част от които, както вече споменах, предстои убийственият и унизителен арбитраж на битката между хладилника и книгата. Няма да коментирам и чисто технологичната и инфраструктурна готовност за въвеждане на дистанционно обучение по принцип. За електронното правителство просто ще си замълча.

- Освен директор и психолог, Вие сте също бивш областен управител и настоящ общински съветник. Как оценявате мерките против епидемията, които предприемат местните власти? Въведоха се много рестриктивни заповеди за населението, време ли да се помисли и за нови насърчителни такива? 

- На този въпрос ще отговоря лаконично - мерките в такава ситуация са правила, които БЕЗУСЛОВНО трябва да се спазват. Дебатът за това до колко са удачни и адекватни свършва с институционализиране на правата и отговорностите по прилагането им. Тоест, сега изпълняваме. Много е важно сигналът, който подаваме в публичното пространство, да бъде само и единствено в тази посока. След приключване на кризата (дай Боже, успешното й приключване), ще анализираме, коментираме, хвалим и заклеймяваме.

Съвсем обективно погледнато, общинска администрация и кметът във Враца се справят изключително успешно и мерките се ползват с подкрепата на гражданите. Колкото до централните щабове, съвети, консултанти…когато всичко свърши, бих написал кратко есе, посветено на постсъветската генщабна естетика на черните рубашки със съветски пагони и отражението им на мобилизационния капацитет на нацията по време на криза.