"Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш“ - Йордан Йовков

  • 09 ноември 2020, 07:39
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium capture3

Днес се навършват 140 години от рождението на един от най-големите български писатели - Йордан Йовков. Роден е на 9 ноември 1880 г. в сливенското с. Жеравна.

Наричат го "майстор на късия разказ", като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски.

Йовков сам споделя, че не е написал нито едва творба, в която да не стои действително преживяване.

Затова и до днес йовковите произведения вълнуват душата на читателя, пропити с хуманизъм и одухотвореност. И всички трепват пред разказите за пеещите каруци на Сали Яшар, Моканина с бялата лястовица, Шибил и грешната Албена.

Ето и няколко цитата от най-популярните произведения на Йордан Йовков:

„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна"  - Из „Албена”

„Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е!" – Из „Шибил”

„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората" – Из „Песента на колелетата”

„Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика

- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

И пак се загледа подир каруцата.”  - Из разказа „По жицата”

„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.” – Из „Албена”