Кметът на Пазарджик: Децентрализацията у нас е неизбежен процес

  • 01 юли 2014, 15:19
  • Default profile Автор Kmeta.bg
Medium 52ee5357bea3d

- Г-н Попов, шест месеца след като ЕК спира плащанията по програма "Околна среда", преди няколко дни стана ясно, че ще има прекъсване на плащанията и по друга голяма програма - "Регионално развитие". Как ще коментирате този така болезнен за повечето общини проблем?


- С оглед коректността на отговора ми, ще си позволя да внеса някои допълнения във въпроса Ви. Въпреки че преди повече от шест месеца ЕК спря ОПОС, (през ноември 2013 г.), реално проблемите с липсата на възстановяването на средства от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) към общините датират от края на февруари тази година.


През периода ноември 2013 г.- февруари 2014 г. плащанията се осъществяваха регулярно с национални средства, т.е. от републиканския бюджет и за този период нямахме проблеми. По отношение на ОПРР трябва да уточним, че ЕК не е спряла цялата програма, а само плащанията по две от приоритетните й оси, за градско развитие и за развитие на туризма. В допълнение, до настоящия момент Комисията не е предоставила т.нар. одитен доклад с констатациите водещи до спиране на плащанията, т.е. не са ни известни причините и съображенията на европейските експерти.


След спирането на плащанията по ОПОС, проблемът, както и възможните решения за изход от създалата се ситуация непрестанно присъстват в дневния ред на Управителния съвет на Сдружението на общините, дори мога да кажа, че го формират. В НСОРБ сме направили анализите си, които показват, че към края на май засегнати от липсата на средства по ОПОС са 120 общини, които изпълняват около 160 договора. По тези проекти до края на 2015 г., когато изтича срокът за изпълнението им, ни предстои да разплатим, отчетем и да ни се възстановят над 3.3 млрд.лв.


Отново, за да сме коректни трябва да спомена, че УО на програмата обработва нашите искания за възстановяване на средства, но не плащат поради липсата на т.нар. лимити от страна на Министерство на финансите. Засегнати от това са над 160 наши одобрени искания за средства на стойност около 200 млн. лв.


Ако се стигне до реално спиране на ОПРР засегнати ще са 92 общини, които изпълняват над 200 проекта. По тези проекти ни предстои отчитане и възстановяване на около 520 млн. лв.


- Как се справят общините финансово и как ще продължат напред?


- Ситуацията е сходна на тази от историческото ни минало, когато известен български войвода изпратил четници да купят оръжие, но не им дал достатъчно пари. Заръката му всички я знаем: "Паре нема, действайте".


Сега, сериозно да отговоря на въпроса - с колегите се справяме трудно. Положението се усложнява с всеки изминал ден, в момента сме в апогея на строителния сезон, като ежеседмично актуваме и приключваме строителни дейности по водните проекти за стотици хиляди левове. Спрените средства ни поставят в патова ситуация.


Улиците ни са разкопани на всеки ъгъл, градовете ни буквално приличат на швейцарско сирене, недоволството на гражданите ни нараства. Авариите и липсата на питейна вода са ежедневие, повече от ясно е, че не можем да останем дълго време в това положение. В допълнение, се увеличава и рискът, че няма да спазим сроковете по изпълнение на проектите. А това в последствие означава 100% санкции, връщане на милионите левове заровени в земята. Сходна е ситуацията и по изпълнение на проектите за регионалните депа за отпадъците, а там както знаем ЕК е завела съдебно дело срещу държавата ни.


В изпълнението на проектите общините няма как и не бихме могли сами да продължим напред, без подкрепата и партньорското отношение на държавните институции, на УО. При неглижирането им, въпросът ще е не как, а дали въобще ще продължим напред.


Но все пак съм оптимист. Последните дни се публикува официална информация, че се очаква в края на месец юни министерство на финансите да възстанови авансирането на плащанията по ОПОС със средства от националния бюджет. Имаме и информация, че тази седмица двете министерства ще проведат срещи с еврокомисаря по регионална политика.


Ние от своя страна, също ще настояваме пред финансовия министър да възстанови авансирането на плащанията по проектите ни с национални средства. Мотивите ни тук са силни и неоспорими. С проектите в секторите "води" и "отпадъци" изпълняваме национални ангажименти поетите с договора за присъединяването ни към ЕС. Другите ни проекти също са много важни, за гражданите ни, за държавата като цяло. Само ще спомена, че реконструираме болници, доставяме линейки, съвременна апаратура за диагностициране на заболявания и за лекуване на населението, ремонтираме детски градини, училища, социални домове, улици, паркове, създаваме достъп и улеснения за хората с увреждания.


Извършваме и дейности по превенция, укрепваме свлачища, почистваме речни корита, строим диги. Проектите ни за социализиране на паметници на културата, също са много значими, отчитаме неочакван дори и от самите нас интерес към първите приключили проекти, вижте колко много посетители включително и от чужбина имат "Цари мали град" до Самоков, "Перистера" до Пещера, Самуиловата крепост в Петрич, "Калето" в Мездра и др.


- Държавата помага ли на общините? И как?


- От началото на годината проведохме доста срещи в различен формат в търсене на решения на проблема със спрените плащания по ОПОС. Включително имахме и среща с министър-председателя Пламен Орешарски. Срещаме разбиране от страна на централната власт. Но едно е разбирането, друго са реалните действия.


По-важното в тези взаимоотношения е коректността, спазването на правилата и процедурите, колкото и несъвършени и проблемни да са те, т.е. трябва да има "феър плей". Също прозрачност и публичност, и те са важни.


Споменавам тези неща, защото и до момента няма официална информация за наложените финансови корекции по Околна среда на отделните общини. Знаете и как бяхме известени за тях, с типови писма от три реда, без причини, без мотиви. Постфактум след намесата и острата ни реакция, бе спазено нормативното изискване за представяне на разяснения от общините.


В резултат на това финансовите корекции на много общини бяха значително намалени, а за някои от общините отпаднаха изцяло. Тук въпросът е защо не беше спазена нормативно установена процедура, на кому беше нужен този спектакъл и кой ще ни компенсира за нервите, за безсънните нощи, за това че с тонове мастило и хартия доказвахме очевидното?


- Кои според Вас са слабите страни на бенефициентите в лицето на общините при изпълнението на проектите?


- Слабите страни на бенефициентите са следствие от слабите страни на системата по управление на средствата от ЕС. Статистиката показва, че след проверките на проектите ни по околна среда има грешки в над 80% от процедурите по обществените поръчки. Грешките са еднотипни за всички общини.


Това говори за цялостен проблем в системата. За това НСОРБ алармира от 2011 година. В какво се състои проблемът - първо поръчката се проверява от експерти от отделните министерства, след това от АОП, ако се обжалва от КЗК и от ВАС. Дават ни бележки, отразяваме ги и сме спокойни, че сме спазили закона, но после УО правят повторна проверка и откриват грешки.


Санкциите са за сметка на общините, другите институции въпреки че са били част от процеса, нямат вина. Случва се Сметна палата да ни провери, Сертифициращият орган, Одитиращият орган, европейски одитори. Често мненията и докладите им си противоречат, едните казват всичко е наред, другите са на противното мнение и пак има санкции и пак за сметка на общините. А на практика този проблем е много лесно решим и зависи от нас самите, необходими са регламенти, които да внесат ред и да определят отговорностите и задълженията на отделните институции.


Наскоро направихме и проучване сред наши партньорски организации, асоциации на местни власти от страни членки на ЕС. Другите сдружения споделят с нас, че нередностите, финансовите корекции при тях са рядкост, защото има ясни правила и процедури и се работи по превенция на грешките, общините се обучават, помага им се за изграждане на капацитет.


Ако все пак се установят нарушения на процедурите и се наложат санкции то за заплащането им на местните власти се предоставят дългосрочни кредити от националните бюджети. Нима е толкова трудно, този положителен опит, който дава много добри резултати в усвояването на средствата в другите страни да пренесем и у нас?


- Кабинетът Орешарски даде заявка да работи за децентрализация. Какво свърши и какво остана?


- Едно от най-важните неща, които постигнахме в това отношение, е възстановяване на Съвета по децентрализация като функциониращ орган. Знаете, че той беше закрит през 2011 г. От 2009 г. насам тече обратен процес на централизация на управлението.


По основни показатели за нивото на финансова децентрализация страната ни се отдалечава от средните равнища на ЕС, като към 2013 г. сме далеч дори под нашите показатели за 2008 г. В този смисъл самото възстановяване дейността на Съвета по децентрализация е от принципно значение. Съветът разработи и прие Пътна карта за децентрализация за 2014-2015 г.


Поучени от неблагополучния ни опит от предходните подобни документи, в които се залагаха и отчитаха мерки "на килограм" без реално развитие на децентрализацията, по наше настояване в Пътната карта бяха включени малко на брой мерки, но с ключово значение за децентрализацията.


Такава мярка например е въвеждането на общински ДДФЛ от 2015 г. без увеличаване на общата данъчната тежест за гражданите. Общините в България получават 4% от всички данъци, плащани в България при средно за Европа 25%. За каква финансова самостоятелност на общините можем да говорим. А и тези 4% са само имуществени данъци с изчерпан потенциал за ръст, при условие, че в Европа общините разчитат преимуществено на подоходни данъци.


- Възможна ли е децентрализация в България? Кога и при какви условия?


- Не само е възможна, но и неизбежна. Фактът, че това е постигнато в редица от страните от източна Европа, с които заедно тръгнахме по пътя към демокрацията преди 25 г., е достатъчно убедително доказателство. Проблемът в значителна степен се корени в това, че през тези години се реформираха с предимство други сфери на обществения живот и сегашното състояние на местното самоуправление е резултат на тези други реформи т.е. модерното местно самоуправление, основаващо се на принципи като децентрализация и субсидиарност, никога не е било в дневния ред на политиците.


За тях важи правилото, че най-лесно се управлява една свръх централизирана система. Именно затова екипите на министерствата, когато разработват нормативните актове, залагат принципите на централизираното управление и финансиране.


Резултатът от подобен "модел" е ясен и видим, даже и в Европа - поляризация на обществото на политически елит и избиратели и липса на доверие в институциите.


Нашият подход е друг: колкото повече решения се взимат на ниво най-близо до гражданите, толкова по-демократична е системата, толкова по-човешки облик има тя. Разбира се, това може да поражда сериозни промени в сегашните системи на управление, но ние смятаме, че местните власти заслужават значително повече доверие и сме готови да се нагърбим с такива управленски отговорности.


Някои държави от ЕС, под натиска на финансовата криза също приложиха управленски мерки насочени към ограничаване на местните правомощия, но единствено с цел осигуряване на финансова стабилност и намаляване на равнището на публичния дълг. Въпреки това, в последния доклад на ЕК за "Публичните финанси в Икономическия и паричен съюз" отчете, че като цяло в ЕС се засилват процесите на фискалната децентрализация.


На въпроса, кога и при какви условия можем да постигнем решителен прелом в тази сфера, ще отговоря кратко: при правителство с политическа воля за такава реформа и готовност за диалогичност, както и с готовност да преодолее вътрешната съпротива на централната администрация.


Впрочем, трябва да добавя, че и ние, общините, имаме да извървим същия път: достатъчно воля да децентрализираме нашето управление още по-близо до хората - към кметствата, към заведенията за услуги, към включването структурите на гражданското общество при вземането на местните решения.


- Какво успя да свърши Съветът за децентрализация в последните месеци и за какво не стигна времето?


- Основните ни усилия в рамките на Съвета за децентрализация през тази година бяха насочени към изпълнението на една от ключовите мерки - подготовка за трансформиране на част от ДДФЛ в общински данък.


Беше създадена работна група между МФ и НСОРБ, която, след интензивна работа, извърши анализ на разпределението на приходите от този данък по общини и изготви варианти за прилагането на тази промяна. И в тази ситуация срещнахме сериозна съпротива от страна на централната администрация - доказваше ни се как нещата не могат да се случат, какви катаклизми ще предизвика това в данъчната система, как ще бъдат засегнати неблагоприятно трети страни и т.н. Ясно съзнаваме, че такава промяна ще наруши комфорта на органите на централната власт - това са съпътстващите ефекти на всяка една структурна реформа. Разчитаме обаче на политическа воля и ясната визия за ползите за гражданите на следващото правителство, за да довършим тази изключително важна за нас промяна.